Доверието – нещо крехко
 Изпрати
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете, но когато го има, живеем в хармония. Придобиваме чувството, че в неустойчивия свят има островчета на стабилност. Когато изчезне, настава хаос в душите ни.
Мой приятел казва, че при среща с непознат първо му дава доверието си в аванс – ей така, без причина, просто, защото другият отсреща заслужава този шанс. Не го ли оправдае, го губи завинаги. Според мен това е доста крайно. Но е факт, че дълбоко доверие между двама души се гради бавно и дълго, то се доказва с ежедневни постъпки, а се руши твърде лесно, с един замах. Или най-малкото се посява отровното зрънце на съмнението, което като троянски кон превзема отвътре крепостта на безусловната вяра в другия.
Какво значи да имаш доверие в някого? Да си сигурен, че той няма да те предаде, да те измами, да злоупотреби с това, че си го допуснал опасно близо до себе си. То е да вярваш на нечии думи като на нещо вече случило се, без сянка на съмнение.
Не говоря за онази елементарна вяра в хората, която определяме като наивност. Дозата недоверие е нормална и естествена при малко познати хора. Това са част от предпазните механизми, изградили се у нас в течение на времето. Това е плодът от горчивия ни опит и натрупаните разочарования. Няма човек, неизпитал тръпчивия вкус на измаменото доверие. Склонен е да обвинява себе си за това, че се е излъгал в очакванията си, че е повярвал в някого.
Има хора доверчиви по природа, има други – вечно съмняващи се. Прекалената доверчивост ни прави уязвими и беззащитни. Прекаленото съмнение ни кара да се затваряме в себе си, да не допускаме лесно другите и от това – да изглеждаме студени и дистинцирани.
Не е лесно да повярваш безусловно на друг човек, след като има приказка – „аз на себе си не вярвам, та камо ли на друг“. Ала и да се живее в състояние на „изопната струна“, на подозрителност е мрачно и тревожно. От една страна все пак става въпрос за характер – знаем го оня Тома Неверни, останал от библейските истории като символ на човека, който имал нужда от доказателства, за да повярва в каквото и да е. Е, доверието в житейския му смисъл също си е стабилно стъпило на материална основа – това са постъпките, жестовете, покритието между думи и дела, духовната близост. Това са всички онези количествени натрупвания, довели до качествените промени в отношенията ви.
Трудно се дават съвети на кого и кога да повярваш – има хора, които печелят доверието на другите бързо и лесно, това е нещо като талант. Кой знае къде е разковничето – в открития поглед и способността да гледат в очите, в лъчезарната открита усмивка или в уверения спокоен тон. Ала дълбокото доверие се ражда от изминатия заедно житейски отрязък. То е съставката, без която няма здраво приятелство, няма и истинска любов.
С годините човек става по-резервиран, все по-трудно сваля защитните си бариери. А доверието означава тяхното отстраняване, означава доброволна беззащитност, просто защото няма от какво да се пазиш. То е като любовта – всеки иска да му се случи, но не при всеки се получава. А когато не става, винят лошия си късмет и другите, но не и себе си. А за да получиш, непременно трябва и ти да дадеш. Разбира се, не безразборно, а на точните хора. Никой не казва, че е лесно, но си струва. Иначе защо живеем?
|
Коментари
2011-05-31 #2  Светлана Чамова Благодаря!
Като лична нагласа моят човек е Тома Неверни.
Но така е - без доверие няма нито приятелство, нито любов, а като всичко хубаво, е трудно и рядко постижимо. В това е проблема, но и сладостта.
2011-05-31 #1  Инна Георгиева Чудесна статия, Светле.
Нужно е да имаме доверие на хората, доверието е форма на любов. Значи всички имат нужда от него 
|
|
Понеделник 15 Август 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Най-типичните страхове на мъжете и жените - I
При зараждането на една връзка и мъжете, и жените имат куп притеснения. Макар и твърде различни. Привличането...
  Нуждаеш ли се от това? - II
Да излезем от омагьосания кръг
Когато сме в магазина и вземем стоката в ръка, е добре да се замислим:...
  Когато сексът е източник на тревога
Когато става дума за секс, ние жените винаги сме много по-емоционални. За нас сексът е изява на чувства,...
 Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
 Ироничното усещане да си родител днес
Родителският ми опит досега ме изпълва с дълбоко чувство за ирония. Първо, разбира се, към самата мен....
 Грешките на жените около 30-те им години
Грешките са неизменна част от живота ни. Грешим като деца, защото още не разбираме твърде много неща....
  На различни легла? Защо не!
Обичате партньора си – това е безспорен факт. И в интимен план всичко ви е наред. Това обаче не означава,...
  Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
 Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
 Чуваме ли се какво говорим?
Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В...
  "Да поиграем на челик!"
"Васко, прибирай се за вечеряя!"
"Мамо, може ли още малко? Да си доиграем!"
И милостивата майка,...
  Обеци за малки госпожици
Според народните поверия на Благовещение (25 март) се пробиват ушите на малките момиченца. Вярва се,...
|