Ще ти кажа нещо... II

Защо пазим тайни?
Има хора, които просто обичат да се обграждат с мистериозност, а има и такива, които откровено се срамуват от някои свои страни. Мотивите, поради които пазим в тайна определени неща, могат да се сведат до няколко:

Не бихме искали някой да злоупотреби с информацията, която има за нас и затова я пазим ревностно.
Не всеки би разбрал това, което крием и по тази причина разкриването на нашите тайни би причинило повече вреди, отколкото запазването им.
Просто ни се иска да контролираме фактите и информацията относно живота си, до които останалите имат или нямат достъп.
Каквито и да са причините някой да пази своята тайна, последствията от разкриването й обикновено са неприятни. Един от най-трудните въпроси тук е : Какво да правим когато някой ни повери нелеката задача да пазим тайната, която той самият не е успял да опази от нас?

Как да пазим тайни.
Имате ли тайни, които сте се успявали да не споделите с абсолютно никого? Ако е така, тогава следващите правила не са за вас. Те са за това как да се научим да пазим поверената ни тайна добре. Колкото и невъзможна да изглежда мисията „СТРОГО СЕКРЕТНО“, има няколко правила, които наистина помагат в борбата с желанието да (се) издадеш.

Просто не казвай
Най-пренебрегваният, но най-ефикасен вариант да оправдаеш нечие доверие е да си мълчиш, каквото и да става. Никой не може да разпространи информация, която не знае и никой не може да те предаде, ако няма какво да предаде.
Първото правило за пазене на тайни е много важно, въпреки че когато знаем нещо много ни се иска да го споделим поне с един човек. Ако престъпим правилото и се доверим на някого, този същият човек започва да се чувства като нас и така верижната реакция на издаването започва. Споделянето „само“ с един човек, дори и да си мислим, че няма да навреди на никого, е най-сигурният начин една тайна веднъж завинаги да спре да бъде такава.

Дръж се естествено
Много пъти изпадаме в неудобни ситуации, само защото опитвайки се да скрием нещо, толкова се притесняваме, че то почва да ни се изписва буква по буква на челото. Съществуват и крайности от рода на: „Аз знам нещо, но не мога да ти го кажа.“ В този случай първата реакция на отсрещната страна винаги е свързана с опити да се изкопчи малко повече информация.

Колкото повече се съпротивляваме да не издаваме нищо, толкова по-зле става. Дори и да успеем да не кажем каквото и да било конкретно, вече сме показали, че тайна съществува.
Затова най-добре е, когато ни кажат тайна, просто да забравим за нея. Да затворим кръга на „предаването по-нататък“ и толкова. Това ще ни помогне по никакъв начин да не изглежда, че знаем нещо повече или, че крием нещо.

Отказвай учтиво и умно
Ако хората около вас знаят или подозират, че имате някаква секретна информация и ви притискат да се издадете,не се ядосвайте, паникьосвайте или притеснявайте. Просто кажете, че не се чувствате в настроение да говорите за това. Въпреки че ситуацията изглежда безнадеждна, всъщност имате две много добри възможности да се отървете от излишни въпроси.

Първото, което можете да направите е учтиво, без излишни емоции, да смените темата или да насочите разговора в друга посока.
Втората възможност е уникална и почти във всички случаи работи, нарича се „Смяна на ролите“. Когато виждате, че човекът насреща няма да ви остави на мира приключете въпроса с изкопчването на тайната с едно изречение: „Ако трябваше да пазя твоя тайна, как щеше да се почувстваш ако я кажа на друг?“