Какво ще кажат хората?
 Изпрати
Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко пъти сте се съобразявали с другите, заради мнението им? Колко пъти сте се отказвали от нещо, което сте искали, за да не давате повод за клюки... Колко пъти сте се показвали не каквито сте в действителност, а каквито се очаква да бъдете?
Мнението на другите като пътеводител
В миналото моделът на поведение се е определял именно от представите на околните за правилно и погрешно, за приемливо и неприемливо, за допустимо и недопустимо. Колкото и съвременни, и напредничави да сме обаче, една част от нас и сега продължава да спазва „благоприличие” за пред „другите” – онези други, които се бъркат в живота ни и определят какво можем и какво не можем да правим, дават ни оценки, не ни спестяват коментари, изопачават истини, пречупват нещата през собствените си представи и убеждения. А ние, без да осъзнаваме колко безсмислено е да се съобразяваме с хора, които малко или никак не познаваме, започваме да живеем според техните правила.
Защото така са ни учили...
Защото наистина сме чували толкова много пъти, че е важно какво ще си помислят другите за нас, че твърдо вярваме в това. И умело се научаваме още от малки да играем роли, да бъдем учтиви с хора, които са ни откровено неприятни, да благодарим на досадната леличка, която ни е дала подарък, който не харесваме, да се извиняваме, дори когато не сме виновни, да се усмихваме, когато ни се плаче... Да казваме, че сме добре, когато не сме. Да крием най-неприемливите си тайни, слабостите и несполуките си и да изтъкваме само и единствено успехите си. Учим се да подмамваме с фалшива външност и да прикриваме тъмнината в душата си, а най-много от всичко пазим от хората болката си. Онова „аз”, за пред другите, което показваме пред света, често няма нищо общо с човека, който сме в действителност. Просто защото хората одобряват само успехите и са безпощадни към грешките ни.
Социалният живот като фарс.
За да бъдем приети и да не ни одумват, от сутрин до вечер спазваме чужди правила и норми. Отживелица или не, все още има хора, които от малки се възпитават по този начин и когато пораснат, те сключват брак без любов, за да не бъдат самотни родители, или не се решават да напуснат съпрузите си, за да не им лепнат статуса „разведени”. Не смеят да повишат тон, за да не чуят съседите и да не „станат за срам”. Предпочитат безмълвното нещастно съжителство пред това да „направят сеир”. На практика се лишават от всякаква емоция и риск, за да не изгубят така желаното им чуждо одобрение. Живеят според представите на съседи, близки и непознати... но къде остават самите те?
Къде е границата?
Разбира се, като част от обществото, се налага да се съобразяваме с някои негови изисквания, но все пак заради него не бива да пренебрегваме себе си и да се превръщаме в чужди на нас самите хора. Не бива и всяко наше действие да е продиктувано от това дали ще получим одобрение или критика, дали ще сме приети или отхвърлени, дали ще станем за смях и ще ни се подиграват... Това би означавало, че живеем нечий друг живот, но не и своя собствен. И ако мама, баба, и други наши близки са били принуждавани да следват този модел, то вие можете да го разчупите, като отстоявате своите принципи. Или казано по-просто, щом спрете да се „връзвате” на останалите, и те ще спрат да се занимават с вас и ще се насочат към някой друг, който все още не се е научил да живее не заради другите, а заради себе си.
|
Коментари
2011-12-14 #6  лили Много хубава темичка,поздравления!
2011-11-25 #5  Десислава Симеонова Не ме вълнува мнението на хората по принцип - държа на кръг близки, чието отношение  е важно за мен. Колеги, съседи, познати... - да, те са ежедневно около нас, но милото и любезно отношение помежду ни е достатъчно, не е нужно да се терзаем дали и доколко ни одобряват (в един или друг план). Човек трябва да е честен и всеотдаен към децата, любимия, най-близките приятели, останалото е суета и/ли напразни притеснения. Не разбирам жените/мъжете, останали неразведени - само защото се боят от хорското мнение (имам някоко преки, слава на бога, не лични наблюдения) или, да речем, следване дълги години на поведенчески модел, който определено не ни е присъщ.... Темата е \"плодовита\", много може да се изрече. Подкрепям смелите, силните и решителните. Желая здраве и прекрасен ден на всички, споделящи сайта.
2011-11-24 #4  Инна Георгиева Никой не казва да станем отшелници, но не е нужно постоянно да попадаме в капана на нуждата от одобрение и приемане в стадото.
2011-11-24 #3  С. Стефанова Но като излезем навън-ние сме сред хората-не сами в джунглата-Накъде?
2011-11-24 #2  Светлана Чамова Голям проблем за някои хора и особено за живеещите в малки общества - напр. малките градчета. Но в крайна сметка всеки сам решава дали в това да е неговия проблем, защото - "и какво ще стане ако хората кажат нещо...?" Нищо няма да стане, всяко чудо за три дни, а никой друг не е на наше място.
Поздравявам всички, които имат смелостта да живеят не за хората, а за своето щастие и на тези, които обичат!
2011-11-24 #1  ani  Много роли изиграваме в тоя живот и си мисля,че това се налага или поради това ,кой какво ще каже се превърнахме в добри ,но изморени артисти!Нати нацели ме в десятката,болна тема 
|
|
Събота 15 Февруари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
  Служител за пример
Да разпознаеш любимеца на шефа в офиса не е никак трудно. Обикновено това е човекът, който се нагърбва...
 Социалните контакти на най-малките
Свикнали сме да приемаме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може...
 Любовта има 5 етапа, но само малцина стигат до последния
Всеки от нас, независимо на каква възраст е, мечтае за истинска, хармонична, трайна любов. Любовта осмисля...
 Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
  Чарът на мъжете с брада
Замисляли ли сте се някога за мъжките бради – нещо уж толкова естествено, но едновременно с това обект...
 Как да развием социалната си интелигентност и каква роля играе в живота ни тя
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” - Джон Стайнбек
Социалната...
  Да си първокласник - то не е шега
Независимо дали искаме, или не, дали я чакаме, или не, датата 15 септември неизменно настъпва. И ако...
  От какво се страхуват мъжките уши?
И мъжкото, и женското съзнание са способни понякога да се самоизключва. Така ако не искаме да чуем нещо,...
 Обичам повече едното си дете - II
Едното дете прилича на даден родител ( или и на двамата ). Когато децата поотраснат и оформят характер...
 Следродилната депресия - I
Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо...
 Стига с това послушание!
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял...
 Заекването при децата - тревоги и решения
Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото...
|