Второто дете – дали и кога?
 Едно българско семейство средно има 1.4 деца. Статистика. Оказва се, че да имаш второ дете е едно нелеко решение, което, дори при истинско желание, отлагаме във времето с различни предтексти. От това „как ще раждам на дърти години” до „ако ме съкратят” и „как ще се оправяме с парите”.
Има няколко фактори, които влияят на взимането на едно такова решение, като приемаме, че всяко семейство е различно и уникално.
Финанси
Обективно погледнато финансовият фактор е определящ. Разходите покрай първото дете са налице и те отежняват така или иначе крехкия семеен бюджет. Децата „струват” пари – това е неоспоримо. Притиснат ли си пък от кредит, лизинг или ипотека – това е много. За съжаление , държавата е тази, която трябва да бутне едно рамо. В момента за второ дете се дава еднократна помощ от 600 лв., самото майчинство е 90 % осигурителната сума, променлива величина, но пък детските надбавки за деца до 18г. остават същите – 35 лв. за всяко дете ( за сведение – таксата за ясли и градини в момента е 45 лв., поне в повечето градове ). Именно тя би трябвало да стимулира семействата да имат второ и още последващи го деца с прости, но много ефикасни мерки. Финансова помощ, ясна процедура за отсъствие/болничен за гледане на малко дете и на татковците, повече места в детските градини и яслите, отстъпки от таксите, дори данъчни облекчения от комуналните сметки и други данъци.
Кариера
Откровено казано – има дискриминация от страна на работодателите по отношение на майчинството. Често питат още на интервюто - дали кандидатката има намерение скоро да има дете. Често се търси или необвързан, или кандидат с отраснали деца, които поне ходят на училище.
За нас пък все нещо предстои да се случи. Чакаш повишение, сливане, някой нов проект. Едва завоювал позиции, трябва да рискуваш да ги изоставиш, да дойде някой по-млад, по-надъхан. Нерядко заместващите по майчинство трайно заместват майките, когато те се върнат.
Второто дете сериозно вече се отразява на кариерното развитие. Ако с първото си се справил някак – второто е допълнителен ангажимент, планиране на времето и бъдещето. Особено във време на финансова криза, нестабилност и съкращения.
Разлики в годините на децата и на майката с децата
Една разлика от седем и повече години на много хора им се струва нередна, породените деца са още по-трудни – едното е само на крачка след другото и всички моменти в развитието сякаш се удвояват. В същото време да станеш майка на 38-40 години е неприлично за много жени. Но за някои и на 62 не късно.
Така се оказва, че второто дете е решението на живота, наред с това за жилището, местоживеенето, образованието…
Докато първото дете е често спонтанно желание, мечта, естествено продължение на връзката, второто е истинското решение. Вече имаш представа за грижите, за финансите, за кариерата, за мъжа си като баща, дори и за себе си като майка. |
Коментари
2016-07-07 #39  Violeta Имаме три прекрасни деца-на 13 години, на 6 тодини и на 4 месеца. Ако първото е продължене, укрепване на брака, второто е решение, то третото е любов. Децата са от един и същи мъж и всяко едно е осъзната, чакано и желано. Всяко следващо дете те кара да израстнеш, да си по-отговорен, организиран и най-вече обичащ!
2013-04-09 #38  Men Абе, Роситу, я се скрий някъде и майкати се е надяшала сигурно да си мая плисецкая, то какво ли друф=го й е иставало на вената, ама ти си станала крава като нея, кру6ата не пада по-дале4 от дървото, крави 6те има6 и ти, не разбира6 какво ти се говори и мели6 едно и също
2012-06-14 #37  ясмина  добра идея сега се захващаме за осъществяването и а 2 дете дали да е от същия баща или може от друг ? 
2011-09-12 #36  Роситу Пепина...хехе...за мен децата винаги ще са най - голямото богатство! И ще съм най - щастлива ако ме надминат в постиженията си! Знае ли човек, може би сега отглеждам следващата Мая Плисецкая...? Това ще е моята най - голяма награда! По - голяма и от най - високия пост в най - реномираната фирма! Защото какво е тогава моето постижение ако нямам сплотено семейство, с което да споделя радостта си?!
Аз се ГОРДЕЯ, че съм майка! Защото да си майка е призвание! Гордея се, че детето ми се чувства истински обичано, желано и чакано, създадено с много любов! Щастлива съм, че Съдбата ми се усмихна и ме дари с най - прекрасната и умна дъщеря на света, а надявам се, някой ден и с още поне едно детенце!
Да, права си, да се множи всеки може! Но колко са истинските РОДИТЕЛИ?
Както писах и по - долу, ние сме 3 деца. Сестра ми замина да живее във Франция, където работи съвсем легално за голяма международна компания и учи, брат ми учи в престижно частно училище в града ни и също има амбициите да замине да учи и да се реализира зад граница. А аз, вече писах за себе си
 Пожелавам ти, Пепина, един ден да намериш партньор, не мъж, а преди всичко партньор, с който да изживееш живота си, да се почувстваш истинска жена! И тогава знам, че ще разбереш думите ми! Не всички български мъже са измет и много са хората, които НЕ мислят като теб.Затова ти пожелавам късмет! Щастието не се купува с пари и високи постове!
2011-09-05 #35  Десислава Сега разбирам защо мъжа ми постоянно "работи". Имал е и има мноооооооооого по-хубава компания. Защо всички мъже са такива свине. И баща ми е бил такъв, и мъжете на приятелките на майка ми, както и всички приятели на мъжа ми, които дака да се каже са "фирмаджии". Освен че "си ги мерят" мъжете фирмаджии, черешката на тортата е да кръшкат.....
2011-04-22 #34  lili_vanili Аз съм едно дете, като малка много се радвах, тъй като братовчедките ми трябваше да делят всичко, а пък моето си беше само мое. Така се развива и егоизъм, което не винаги е лоша черта, тъй като по този начин защитаваш и себе си и своите интереси и не отстъпваш така лесно. Това да си едно дете може да те направи борбен, да знаеш че разчиташ на себе си, но може да те направи и изключително глезен и зависим от семейството, които вечно са ти угаждали, на теб и само на теб.
Аз бих искала да имам две деца, дори три. Познавам много заможни семейства покрай работата ми, които имат по 3 деца, е разбира се и по две гледачки... Чувала съм истории за родители, които са преживели загуба на дете в по-късна възраст и се чувстват като че ли живота е свършил за тях, докато тези, които имат по две деца в подобен случай ще намерят опора в другото си дете и смисъл да продължат да живеят.. може би и това е свързано с егоизъм от моя страна, но си е мое мнение и бих искала да имам две деца. И не забравяйте, всеки има право да изкаже мнение, не се нападайте! 
2011-04-22 #33  Пепина Ами може пък и да съм капризна мадама, ама ти не разбираш, че 19 век отдавна е отминал и жените имат свободата да избират. Освен това, къде пише, че трябва да се омъжиш, за да родиш? Смешно...При условие, че работя, сама си плащам всичко, ме и сама си гледам детето, за какво ми е съпруг. За секс? Ами много скъпо излиза. Така че - да, допускат се грешки, но ето ме сега - с хубава работа, с поотраснало дете, финансово независима - не съм казала богата, моля! И - щастливо разведена! Мъжете в БГ повечето са такива комплексари, че...всеки иска да види жена си бременна и до печката, сакън ако има кариера и печели повече от тях. Сърцето ги боли.
И за какво ми е второ дете? Планетата пренаселена - в България цигания, нисък стандарт, мръсотия, детски площадки пълни с кучета, разбити улици и тротоари - невъзможни за преминаване с количка. Скъпи лекарства, храни, дрехи. Нулева социална политика.
Какво второ дете, какви пет лева???
Пък ти Роситу, раждай и пет ако искаш. Само после да не се оплакваш.То за тия които нямат друг - децата са еднственото богатство, единственото с което могат да се похвалят. Щото НЯМА нищо друго. Голяма хвалба - че можеш да се размножаваш.
2011-04-22 #32  Роситу В България хората имат по едно дете, защото нямат финансова възможност. В Китай - защото ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАБРАНЯВА и не се интересува кой е щастлив с едно дете и кой - не (извинявай, ама при 1, 6 млрд население....). Схващаш ли разликата, Пепина? Всяко семейство само за себе си определя дали са му достатъчни едно, две или три деца. И семействто и децата ти са си такива, каквито ги възпиташ и култивираш!
Мноооого се нервя на капризни мадами, които Бог знае защо са решили да се омъжват и да раждат деца, а после се "Олее, ама защо пааак!" Ами да не сте се омъжвали! Или да сте си намерили партньор, който не иска деца! И стига сте хленчили, че ви липсвал социалния живот! Едно дете не е пречка за това!
И не мога да разбера, не е ли достатъчна амбиция да искаш да си майка, да искаш да създадеш сплотено семейство, възпитани и уважаващи деца?? За какво ви е бляскава кариера ако вечер нямате и една дума с кого да си кажете или децата ви ви ненавиждат? И парите, които направите и в буркани да си ги сложите, пак няма да ви трябват на "оня свят".....
2011-04-22 #31  Пепина Бе Лили ти си лесна. Явно не работиш и нямаш амбиции, мъжът ти печели парите...Но не всички са като теб. Не би да се осъждат жените, които психически няма да издържат отново да минат през бременност, раждане, малко дете...В Китай като имат само по едно дете, да не би всички семейства да са нещастни. Честно казано, аз съм за едно дете. Не разбирам идеята за две и повече деца. Делиш любов, внимание, вечно не стигат пари...Детето ревнува от брат/сестра, конкуренция, завист, в по-късни години - борба за имоти...В крайна сметка ако си сам разчиташ само на себе си и си по-силен. Защо трябва вечно да разчиташ някой да ти помага. А когато създадеш семейство, то е с мъж/жена, не с брат си и сестра си. Нали така? Плюс това, огледйте се. В България хората масово имат по едно дете. Какво толкова?
2011-04-20 #30  лили Аз имам 2 деца и въпреки здравословните им проблеми,ако можех още деца щях да имам.Нека на никого не му изглежда сякаш се превземам или друго,но наистина искам.При това мъжът ми изобщо го няма по половин година.Според мен децата не са само жива играчка,но и много трудности,нерви,пари,безсъние,социална изолация и т.н.На всеки се случва,но при някои деца е повече,а някои родители са по-чувствителни и не могат да издържат.Тогава е много трудно.Щом обаче има и мисли за развод е сложно.Някой предложи специалист да потърсите.Трябва да намерите начин да решите проблема,наистина звучи страшничко всичко споделено.Мирела много се надявам скоро да споделиш нещо добро,много бих се радвала всичко да е наред,особено заради децата,най-вече заради тях.Успех!
2011-04-18 #29  Роситу П.П. Цвети, пожелавам ви успех с бебеправенето и скоро да видиш двете чертички  ! От това по - прекрасно чувство няма!
2011-04-18 #28  Роситу "Като видя българка с две деца и ми става някак циганско" - Е нееее  ! Мирела! Не мога да повярвам, че си го писала!!!! Това, че твоят живот е протекъл по този начин, не означава, че всички, които искаме по 2 -3 деца сме групово прецакани. А аз - аз съм щастлива, че съм от "циганско семейство  ". Защо ли? Защото съм на 24, сестра ми на 25, да, година и 3 месеца разлика, а брат ми (дръж се да не паднеш) е на 12. Майка ми го роди, когато беше на 36, и й беше знаеш ли през къде кой какво мисли за жена с три деца, две от които тийнейджъри  Баща ми плава и ние си отгледахме брат ми, майка ми се отказа да работи. И се чувства прекрасно така. И сме имали пари, и сме нямали никакви, но сме щастливи, защото сме много и сме единни!
За обезличаването си си виновна ти,защото сама си си втълпила, че е така. Кой каквото си надроби, това и ще сърба! Може би не колегите ти те гледат така, а ти си го въобразяваш, защото сама плащаш данък "обществено мнение". Много ми е мъчно за децата ти! Защото съм убедена, че усещат чувствата ти И от това много ги боли!
Много ще се радвам да имам 2, 3 даже и 4 деца ако имам възможност - здравословна и финансова! Защото те са богатство! И горко на този, който не го осъзнава!
Спирам с коментарите. Явно е, че съм на съвсем различно мнение. Искам само да кажа "За Бога, българки! Раждайте!". Ако не искате някой ден ние да сме малцинство......
2011-04-18 #27  Диляна Някои неща не можем да ги проумеем, защото не се случват на нас. Всеки човек е индивидуален, с различна психика и разбирания. Нека уважаваме това
2011-04-18 #26  Цвети аз спирам да коментирам вече, след изказването, че било циганско да имаш две деца. всеки има право да живее живот, който заслужава и с необходимото усилие да го променя, ако не го удоволетворява. аз не приемам децата като тежест, за мен са радост и сладко предизвикателство и това няма да се промени, сега работим за второ, на 28 години ще стана и нямам търпение това да се случи. Статията ми ми помогна на мен да затвърдя някои неща и се надявам, ако е повод за изповед на едни, също така да е повод за взимане на това решение. Мирела - консултирай се със специалист, децата сякаш са най- малкият ти проблем  Късмет на всички по пътя 
2011-04-18 #25  Светлана Чамова И бих добавила към казаното от Десислава - когато има проблем в двойката и единият е мислел даже за развод, както пише Мирела, не бива да се ражда второ дете, то и първо и не бива. Не съм съгласна, че раждането на дете заздравява семейството - тъкмо напротив, ако семейството не е здраво, става още по-сложно и накрая страдат всички.
Да, трудно е, да не кажа невъзможно, човек да променя живот, който не го удовлетворява, с две деца, в безпаричие и без ничия помощ. Късмет! 
2011-04-18 #24  Десислава Проблемът идва от малката разлика между децата, от липсата на помощ от съпруга, на помощ от друг, на недостига на финансови средства. Този омагьосан кръг с течение на времето ще "задуши" и най-големия ентусиаст.
Мъжете ни няма как да са повече време със семейството като се грижат за прехраната, за осигуряването на дом и т.н., а малката разлика между децата /по-малко от 5-6години дори/ влече след себе си огромни компромиси - дете се гледа трудно, и не може да се отдели нужните грижи, време и енергия дори, на всеки един член на семейството.
Не мога да проумея само защо някой може да го е срам от колеги , че има две дечица. Че все повече жени, особено в Европа, раждат след 35г. Тогава мисля, че човек е доста по-подготвен да има деца, отколкото на 2- и малко. Тогава още нищо не си постигнал нито в професионален, нито в емоционален план. Аз съм била в ситуацията да ме смятат за "друга категория" докато съм бременна, това беше под достойнството ми, и след майчинството .......напуснах.
2011-04-17 #23  Кво? Мирела, ако ще се чувстваш гузна, чувствай се за това, че си позволила подобни глупави мисли да те превземат и да те карат да се чувстваш гузна за най-нормалното нещо в света.
2011-04-16 #22  Мирела Долният постинг е от мен, извинявам се за някои грешки, пиша на нощна лампа.
Мина година откакто подих второто дете, но като че ли става по-лошо. Тази повторяемост. Износването на дрешките, двете бебешки легла в стаята...задушавам се от това.
Продължавам да се срамувам да казвам че имама две малки деца на 40 г. Защото ме гледат странно. Чувства дори ням укор от някои колеги. Работя в голяма фирма и 80 от хората с деца имат по едно. Мислят ме за луда сигурно... и най-ужасното е, че май са прави...Въртя се в омагьосан кръг. Ако аз бях пожелала второ дете, вероятно нямаше да ми пука от хорскот мнение. Но сега съм гузна...Виждам само хора с по едно дете по улиците, като видя бълрка с две ми е някак циганско...Завиждам на всяка майка, коята е по-млада от мен и само с едно дете...Тя има бъдеще. Аз бях дотук.
2011-04-16 #21  Мирела РРоситу,
Проблемът е, че говорши теоретично. ТИ не знаеш какво е да си майка, не си го изпитала. Убедена съм, четова не е за всяка жена. Чисто психически. И когато иимаш едно дете си преценяваш възможностите - ще мога ли пак? Моят отговор беше 100% - не. А моята грешша? Допуснах забременяване и не направих аборт, поддавайке се на глупавите предразсъдъци на мъжа ми. По-добре е човек да направи греха аборт, отколкото да роди нежелано дете. На никого не пожелавам да изпита второто, за да се убеждава всеки ден, че е сбъркал.
Не ми липсва социалният живот, липсва ми моята самоличност, аз като човек вече не съществувам. Нямам време за това. На 4- г. не е като на 35 дори. Постоянно съм изморена, изнервена, досадена от всичко. Животът ми е като кошмар. Мъжът ми постоянно липсва от въкъщи. И забележи - не изкарва дори сносни пари. Аз съм супер скромна, почти нищо не купувам за себе си, все пестя нещо...и не ми тежи толкова...но понякога си мисля - егати и кучешкия живот... Това е от мен.
2011-04-07 #20  роситу "НЕ желаех да гледам пак бебе и все още е така"
"Имайки представа какво е да гледаш едно дете, не исках второ за нищо на света."
"в моята компания има само още едно семейство с две малки деца - те както и ние, рядко се събираме с останалите...не знам какво да ви кажа, 3 години съм вкъщи и откачам"
"Вината е на мъжа ми - не прецени ситуацията, а и сега, когато бебето е факт, все го няма, аз съм все с децата, обичам ги но просто откачам - всеки ден едно и също, почти не общувам с други хора...ужасно е"
Цвети, ето къде е писала, просто няма как да й копи - пейст целия пост.  Не го считай за нападка  . И нейното е малко "Рече и отсече!"
Проблемът с работодателите го усетих още щом се омъжих, така че със или без деца е едно и също за младите, омъжени жени или тези със сериозна връзка. И се принудих да си скрия статуса от автобиографията. Защото на всяко интервю ме питаха " Имате ли приятел? От кога? За деца мислите ли?" Е да, ама си намерих работа! Трудно, но успях!
Не мога, бърка ми в очите тоя пост....От както свят светува жените се справят с по 2, 3 че и с 4 деца! Винаги има начин, винаги! А ситуациите сами си ги създаваме! Съжалявам, Цвети, не толерирам такива изказвания независимо дали звучи като съдене или не.
Благодаря ти за пожеланията!  И аз си пожелавам същото
П.П. Много от приятелите ми имат деца, но и за момент не са се спрели у дома. Ходят на палатки, на екскурзии, излизат в компания, дори и на пейките се събираме да пием бирички, докато с децата всички си играем. Така че въобще не ми казвайте, че социалният живот приключва с раждането на децата!
Все пак, който както си го направи, нали?
2011-04-07 #19  Цвети Значи много по- крайна си, защото я съдиш или "не оправдаваш", не мисля, че имаш право! Никъде не писала, че липсата на социалния и живот е най- големия и проблем...щом е на антидепресанти, не е само, защото не може да ходи по кафета или на близо 40 да ходи по партита, както предубедено съдиш ти. Аз не съм съгласна с много нещата, които е писала, но ме е водило съчувствието и желанието по някакъв начин да се справи с положението си. Не можеш с лека ръка да кажеш, ми да не се е омъжвала.
отношението е различно, разбира се, как да не е, едно е да има вече дете, друго е да няма, дори и да е статут - "все още", бременните изобщо не играят на пазара на труда, освен може би надомна работа или работа от вкъщи.
Лека бременност ти желая и успешно раждане 
2011-04-07 #18  Роситу Само да добавя - отноението на работодателите е едно и също независимо дали става въпрос за млада, обвързана жена, бременна или майка на малко дете. Идеалният вариант е децата да са големи или кандидатът да е необвързан. Вярно, търси се по - дълго, но не е невъзможно да се намери работа.
П.П. Аз изгубих моята работа, защото забременях. Но майната им! Най важно е да сме живи и здрави! А работа винаги може да се намери!
2011-04-07 #17  Роситу В момента чакаме бебе. Мъжът ми ми е голяма опора, много ми помага във всичко. В момента той работи, аз - не. Гледам максимално да си върша домакинската работа, защото знам колко е изморен след работа и психически, и физически, но той въпреки всичко ми помага много с домакинството! Само че за да го има това, още в началото на връзката се разбрахме кой какво прави и да си помагаме взаимно! Не трябва да си плюем мъжете така, защото и ние имаме вина за отношението им.
1 - защото знаем с какъв мъж си имаме работа и пак се вземаме
2 - защото така сме го свикнали от самото начало
Не съм по - крайна от Мирела! Омъжих се на 24, за разлика от Мирела, имам сериозна връзка от 20 годишна. Пропуснах доста неща покрай това, но пък спечелих много повече!
Както казах, ако толкова й тежи на Мирела - да не се е омъжвала! Най - големият й проблем, е, че НА НЕЯ Й ЛИПСВА СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ! За това НЕ МОГА ДА Я ОПРАВДАЯ по никакъв начин! Какво означава едно дете "да ти провали живота?" Да н можеш да хдиш по партита до 3 през нощта?? Или по кафета, когато ти кефне?!
Деси, едно е да не можеш да се справиш финансово и това да е причината да не искаш второ, друго е да не ти се занимава - тоест каприз.
И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ НА КАКВОТО СИ ПОСТЕЛИТЕ, НА ТОВА И ЩЕ ЛЕГНЕТЕ!
П.П Напълно съм съгласна с пост-а на Руми!
2011-04-07 #16  Цвети Крайна е Роситу, и да дава чужд пример не е много правдиво, защото не сме сигурни как наиситна се чувства майката и и дали не е искала нещо друго за живота си....и мъжът да не толкова голям герой, че много е лесно да кажеш, ма аз работя за това семейство и с това да се изчерпва ролята му. родителите са двама и отговорностите се делят на две  предпочитам по- ниско платена работа за двамата, но повече време със семейството, защото децата са така - няма да запомни скъпия подарк, а това, че си пропуснал рожден ден или тържество.
2011-04-07 #15  Десислава Роситу, защо даваш за пример майка си? Явно тази жена има "огромно сърце", но защо не каза нищо по въпроса лично за теб. Имаш ли деца, мъжа ти помага ли - физически и финансово, с работата как е?
Аз работя на две места, мъжа ми работи всеки ден от седмицата до 8 -9часа вечер, въпреки това едвам свързваме двата края. Детето ми не е прието на детска градина.Би било чиста проба безумие дори да си помисля за второ. Поне за сега.
2011-04-07 #14  Роситу MIRELA, лошо, че така приемаш нещата. То си е до човека. Аз произхождам от семейство с 3 деца и изречението "Не раждайте второ дете!!!" даже и като мисъл ми е недопустимо. Със сестра ми имаме само година и 3 месеца разлика, с брат ми - 14 години. Майка ми ме е родила на 22 и се е лишила от най - хубавите си младежки години! А ти...вече си на 40! Какво искаш още! Да кукуваш сама?!
Когато брат се роди, баща ми го нямаше, пътува и беше на плаване. Майка ми беше само с баба ми, с две ученички - тийнейджърки на главата и едва ли й е било лесно! Ето това е ситуация.
Имаш избор! Можеш да наемеш детегледачка, има такава програма на Бюрото по труда!
В момента, в който си се омъжила е трябвало да знаеш с какво си имаш работа! Лесно няма! Като си държиш толкова на свободата - ами да не си се омъжвала!!
А мъжа ти е герой! Защото сега пък той издържа семейството! Не търси виновни за положението си, това не са нито децата ти, нито мъжа ти! Много ме ядоса пост-а ти, защото за мен си е чиста проба мрънкане. 
2010-09-07 #13  supergirl До Радостина:
"и вече мислим за второ.",като те чета, ти не мислиш, а някой друх. и ако е така намери начин да бъдеш убедена, че го искаш. Ако не намираш, не попадай в клопката на изискванията на някой, дали мъж, свекърва или общество. Много добре знаем, че ако искаш можеш да не забременееш 
2010-09-07 #12  радостина Здравейте
и аз имам 1 прекрасно дете на 3 год.и вече мислим за второ.Не разбирам обаче защо тази мисъл ме отвръщава,уж всичко е наред не се караме малкия е по буен да е жив и здрав,но не разбирам немога да се радвам на това което имам,на животарне ми е хубаво никъде ,а мисълта за второ дете ме влудява,че ако стане ще полудея вече.Явно ежедневието дотяга и аз сама си го гледам,работя в болница и това ми тежи сред болните и низнам как да оцелея,да си бъда аз спокойна и весела.Неискам да взимам успокоителни и затова можеби ми е трудно,но дали сама ще се справя незнам. 
2010-08-17 #11  Цвети ей тука вече и аз настръхнах  Мирела, поговори с някого - психолог дори, опитай нещо.......не може да няма поне нещо хубаво в живота ти !!!!!!!!!!! И за бога, не пий хапчета  Антидепресантите водят до пристрастяване - ФАКТ ! На 40 си - това не е като да си на 60г. Ти си успял човек - на 40 г. имаш две деца, знам, че не те грее особено, но знаеш ли колко нямат и едно и бленуват и се чудят как може хора да раждат и да не си искат децата....Да, всичко е умножено по две - но и радостта, успехите на децата, усмивките и смеха. Винаги съм мечтала, като одъртея да имам пълна къща с народ - деца, внуци, кучета, котки.......не знам какво да ти кажа. Трябва да намериш нещо хубаво , за което да се хванеш - две деца са една добра причина. Не знам - работиш ли ( какво? ), по майчинство ли си....колко са големи дечицата........................разведи се, ако си нещастна - никой няма право да те прави нещастна и ти да си съгласна с това. Две деца не означава никакъв социален живот. Аз само покрай едното намерих толкова приятели по градинките и детската градина...Трябва да се отвориш, да поемеш дъх, да погледнеш двете си деца и да намриш стимул - те разчитат на теб във всяко отношение, особено да си адекватна и любяща. И НЕ ПИЙ ХАПЧЕТА !!!!! Поговори с някого, както пишеш тук - така би могла да пишеш и в други форуми, родителски, специализирани....Винаги има изход
моят скайп е cvetinkata007. Приемам те веднага 
2010-08-17 #10  Мирела Наистина основното е второто дете да е желано. Да знаеш, че можеш да му дадеш грижа, да жертваш време, социален живот, нерви за безкрайните детски капризи... в моята компания има само още едно семейство с две малки деца - те както и ние, рядко се събираме с останалите...не знам какво да ви кажа, 3 години съм вкъщи и откачам, тъкмо отхвръкна едното бебе и мъжът ми ме засили с друго, не можах дъх да си поема, а и физически не се чувствам пълна с енергия, почти на 40 г. съм. Трудно ми е много. Вината е на мъжа ми - не прецени ситуацията, а и сега, когато бебето е факт, все го няма, аз съм все с децата, обичам ги но просто откачам - всеки ден едно и също, почти не общувам с други хора...ужасно е. Та искам да кажа - не одобрявам аборта, но той е право на избор, а нали важна е свободната воля на човека. Сега какво като имам 2 деца след като се чувствам по-зле от затворник...Има хиляди трудности, когато децата са 2. Когато човек вече има 1 дете, реало преценява дали може да се справи с още едно и всичко умножено по 2 - време, проблеми, пари. Чувствам живота си провален. Какво лошо да имаш само 1 дете и то ако вече си на възраст? Лнението ми е, че с две деца жената става двойно по-зависима от мъжа във всяко отношение. Аз съм мислила за развод и преди, но къде да тръгна сега с 2 малки деца...Не знам. Пия антидепресанти, но не ми помага. Преди вярвах в Бог, но сега съм силно разколебана. Зашо ми причини това...за мен свободата е върховната ценност. Сега се чувствам поробена, смачкана, унизена. Усещам огромна вина и към моето бебе, едно невинно същество, но толова нежелано от мен.
2010-08-16 #9  supergirl
2010-08-16 #8  Dany Мирела съжалявам, че при теб се е получило така - за сжаление лошо стечение на обстоятелствата. Аз също дълги години не исках второ дете и предполагам, че щях да се чувствам като теб, ако бях направила компромис. Затова и разликата на децата ми е голяма - 12 години. Според мен твоето мнение "Не раждайте второ дете!!!!!!!!!" е по-скоро вик за помощ, като минат години може би ще започнеш д мислиш като мен - Родете второто си дете, когато почувствате, че сте готова и го желаете.
2010-08-16 #7  Руми До Мирела и Десислава:
Родителството е и си остава споделена отговорност на двама ОБИЧАЩИ И УВАЖАВАЩИ СЕ хора. Не може и не е редно само единия да поема отговорност за възпитанието и отглеждането на децата. Ние със съпруга ми също не бяхме готови за второто дете, въпреки че каката беше на 8 години. Но от раждането на малката до сега (вече почти 4 години) постоянно ми помага. До такава степен, че малката търси повече него, отколкото мен. И, разбира се, имало е и умора, и нерви, но никога не съм била в някакъв конфликт със себе си или противоречие. Това малко човече зае своето място в семейството и сега вече всички лоши емоции са забравени. Може би най-важна е вътрешната нагласа - ако с нежелание посрещнеш едно дете, едва ли нещо се променя след това. Жалко за детето, защото то не може да избира родителите си.
2010-08-16 #6  Инна Георгиева Леле като ви чета Мирела и Десислава настръхвам...
2010-08-15 #5  Цвети Другото, което е отвратително вярно, е отношението на работодателите към майките. Майка- това означава болнични, внезапни отсъствия...никой не може да задължи един човек да не бъде свиня, за съжаление. А и не може толкова лесно да се напуска в днешно време. Но не може една свиня да те кара да се чувстваш едва ли не виновен, че искаш да имаш деца
Деси, помисли добре, поговори с мъжа си, дали искате, ти ще прецениш, ако каже, че ще ти помага, дали ще ти помага наиситна, прецени служебното си положение, майчинството...Просто зависи само от теб. Не те познавам, знам опасенията, защото и аз ги имам. Но в момента когато реша, че обстоятелствата са поносими, не идеални в никакъв случай, веднага, живот и здраве, праим бебето 
2010-08-15 #4  Цвети Здравейте, момичета - много ми е тъжно за това , което сте написали...  Никога никой не може да каже да как би трябвало да се чувствало или да ви съди...но ТРЯБВА да намерите начин да се справите, говорете с мъжете си, поискайте помощ от приятелки, не знам и аз...НЕЩО!! Защото децата, които са нежелани, усещат това и не знаете до какво може да се стигне...ЗАтова е толкова важен този избор - касае се за децата - не за вас. Дължите го на децата си - да можете да им обръщате внимание и да им давате любов всяка минутка. Съжаляваш, съжаляваш - а не е ли хубаво да ги виждаш заспали, да ги хванеш в двете си ръце, да ги гледаш как се борят и карат. Да осигуриш брат, сестра е невероятен подарък и богатство за цял живот. Трябва да мислите позитивно, момичета, колкото и ей тей да изглежда смешно...
2010-08-14 #3  Десислава Аз съм от жените, които много искат да имат второ детенце, но..........Коментара на Мирела ме върна в реалността. Моят мъж също работи постоянно, а и когато не работи все едно, че го няма с нас. Изживях страхотен кошмар с първата си бременност на тогавашната ми работа, то не беше натякване, то не беше .......Много ми е тежко
2010-08-13 #2  Мирела Аз съжалявам, че се реших на второ, по-скоро, че послушах мъжа си и не направих аборт. Разлкиката между децата ми е малка, постоянно съм изнервена и уморена. НЕ прецених важни неща, като гореспоменатите и най-вече - НЕ желаех да гледам пак бебе и все още е така. НЕ мога да опиша вътрешния си конфликт. Имайки представа какво е да гледаш едно дете, не исках второ за нищо на света. Една небрежност ми струва много сега. Време, нерви пари, противоречие със себе си. Да не говорим, че никой работодател не гледа сериозо на жена с две малки деца, направо ни отписват. Мъжът ми не ми помага много, често работи и събота и неделя. Обеща да помага, ако оставя детето и аз се вързах. На него нищо не му струваше това, а на мен ми провали живота. Боса, бременна, пред печката...Не раждайте второ дете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
2010-06-22 #1  Dany Съгласна съм с всичко написано в тази статия. За мен също беше трудно да взема решение да имам второ дете, но радвам се че взех това ВАЖНО решение, защото причините да отлагаш са много, а усещането да станеш родител в по-зряла, осъзната възраст е страхотнооо! Сега се моля само за здравето на децата си и на родителите им, че да има кой да се грижи за тях в този объркан живот.
|
|
Събота 2 Юли 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то...
 Отново на училище
До датата 15-ти септември почти не остана време. За някои малчугани, особено тези, които за пръв път...
 Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
Adys е първият шрифт на кирилица, който помага на деца и възрастни с дислексия.
Думата дислексия...
 Защо да наемем майки след изтичането на отпуска по майчинство?
Помня първото ми сериозно интервю за работа. Вторият въпрос на работодателя беше: "Имате ли деца и колко...
 Игри с деца за из път
Лятото - време за ваканция и почивки на морето или в планината, на село или коледните и други празници...
 В очакване на 8-ми март - с какво да изненадаме жената до себе си
В океана от предложения за подаръци по празници като 8-ми Март, изборът на правилния, си е цяло предизвикателство...
 Бременност на квадрат - I
Закъсняваща менструация, тест, две чертички. Всичко е ясно – вече сте бременна. Преглед от гинеколог,...
 Следродилната депресия - I
Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо...
  Отгледай уверено дете - II
По- голямото дете отвътре.
При по- големите деца ( 4-7 г ), които вече чувствително разширяват социалните...
  "Да поиграем на челик!"
"Васко, прибирай се за вечеряя!"
"Мамо, може ли още малко? Да си доиграем!"
И милостивата майка,...
 Искате щастлив сексуален живот? Отървете се от тези притеснения!
Скорошни проучвания твърдят, че младите хора днес правят по-малко секс в сравнение със своите родители...
 Как да се научим да бъдем по-любящи?
„Да обичаме дълбоко в една посока ни прави по-любящи във всички останали“
- Софи Суетчи
Ако хората...
|