Когато майките вече не издържат на стреса...

Родителски срещи, извънкласни дейности, състезания и участия. Пазаруване, обикаляне в сравняване на цени, ровене в интернет, куриери - за дрехи, играчки, обувки и разни абсолютно задължителни дреболии, без които децата очевидно не могат да дишат. Къщна работа - готвене, чистене, шетане, пералня и т.н. А, да, работа, от която се изкарват пари за бюджета. Това, жените да работят, отдавна не е доказване на нещо и еманципация - в България това е начин на икономическо оцеляване на семейството.

В старанието към перфекционизъм и в очакване на някакво признание може би, а вероятно чувстваме, че това се изисква някак от нас и искаме да си го свършим сами, защото го правим най-добре, жените се нагърбваме с твърде много. В бит, който делим с друг човек, нашия партньор, ние сме навсякъде - домакинстването, грижата за дома, грижата за децата, семейния бюджет, организирането на всичко, което засяга семейството. Освен това работим на пълни обороти. Не искам да нагнетявам напрежение как участват мъжете в разпределението на отговорностите, защото тук става дума само за нас. За онези от нас, които са на предела на силите си от стрес.

Промята започва от това да обърнем поглед към себе си и да разберем, че трябва да спрем и нещо да се промени. Да осъзнаем, че вината е наша, защото щастието и нещастието са у нас. А понякога мъжете дори не подозират как се чувстваме, а не биха искали да сме тъжни, неразбрани и ядосани. И преди да задълбаем в самосъжаление, мрънкане и засилващо се чувство за вина - да започнем да действаме.

Мъжете не са виновни. Човек не се измъква от нещастна ситуация, като хвърли вината на друг, нали? Много от тях са били гледани и обгрижвани от майките си и предишни партньорки, и наследявайки патриархалния модел, те имат същите очаквания и към нас. Не всички, разбира се, има мъже, които с удоволствие се включват в повече задължения от "ходя на работа", "завъртам крушката" и "поддържам колата". Какъвто и да е случаят, не трябва да се настройваме против тях и да бъдем благодарни за това, което все пак правят.

Трябва да поговорим. Седнете с цялото си семейство, особено ако децата са по-големи и им обяснете как се чувствате. Обяснете им, че ако искат адекватна, усмихната, щастлива майка и партньорка, трябва да се включват по-активно и да отнемат част от задълженията й. Помислете заедно кой какво би могъл да върши, дайте повече отговорности на децата - така те ще са и по-самостоятелни.

Помислете кое може да рационализирате заедно.Не се нагърбвайте толкова доброволно Да плащате сметките си онлайн, да пазарувате веднъж седмично по-значително и с колата, всеки да има съзнанието да разтребва и почиства след себе си. Съботното чистене да се включват всички, за да имате повече време един за друг и други такива, но както е удобно за всички.

Заявете търдо, че вие имате право също на време за себе си. Обичайно вечер, след като се навечеряме, мъжът отива на дивана пред телевизора, а жената продължава къщните неща. Защо това е така? мъжът също може да се включва около разтребването на масата, чиниите, около вечерните ритуали на децата. Делите заедно един дом и ежедневие, значи делите всичко. Вашето време може да е спорт, излизане по женски, усамотяване с разходка. Погрижете се вие самите за себе си и отделете това време, независимо от всичко.

Бъдете твърди в новите правила и не отстъпвайте под никакъв предлог. Нагаждането може да е трудно, но новите навици изискват време и усилие. Не се поддавайте на манипулация и отстоявайте уговореното. Ако вие не покажете постоянство, значи не го желаете достатъчно силно.

Не забравяйте, че този, който се грижи за всички и всичко през цялото време, остава невидим. Забелязваме липсата му, когато него вече го няма. Но кой би искал да живее като невидим и собственият му живот да премине в битовизъм, стрес, липса на вдъхновение. Децата са адаптивни и вие сте за тях авторитет, ще ви последват и ще искат да ви направят щастлива. Остава и този, който ви е дарил с тях, да го направи. Защото където има любов, има и грижа, солидарност.