Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Лицемерието като потребност


Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти, готови са на всичко в името на приятелството си с вас?
Естествено. Всеки от нас познава този тип хора. И почти всеки от нас ще ги нарече по един начин - лицемери. Но дали ние самите се замисляме колко пъти и на нас се е налагало да сме такива?

Някой беше казал, че учтивостта е най-приемливата форма на лицемерие. В тълковния речник за тази дума срещаме следното обяснение- поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват зад маската на чистосърдечие и добронамереност.

Нима зад лицемерието винаги се крие злонамереност? И нима понякога не сме добри и мили с някого с единствената цел да го усмихнем и зарадваме, дори на нас самите да не ни е до това? Кога учтивостта се превръща в лицемерие? И къде се намира онази граница, която разделя желанието да се държиш човешки от престореността и преиграването?

Няма човек, който в дадени ситуации да не е бил лицемер. И то не, защото е лош, фалшив и подъл, а просто защото животът ни го налага. Ако рискуваш да си искрен винаги и навсякъде, си навличаш единствено възможността постоянно да си неразбран, отхвърлен и дори осмиван. Всички мразят неискреността и фалша, но на никой не са им чужди. Човек попада във всякакви ситуации, среща се с множество хора с различен светоглед и разбирания и затова често му се налага да прикрива недоволството си от някой и нещо, да лавира между мнения и отношения.

Лицемерието е потребност. Но нека видим кога ни се налага да сме това, което не сме.

Вкъщи
Тук обикновено сме най-истински, открити, честни и казващи всичко, което ни е на сърцето. И все пак не рядко отношенията с някой членове на семейството ни куцат или се изострят именно поради факта, че тук всеки е себе си. Не веднъж сме били свидетели или сме участвали в скандали със свекърви, тъщи, зълви и т.н., които са не само доста грозни, но и твърде натоварващи ни. Ето защо и тук идва на помощ лицемерието. Ако сме малко по-отстъпчиви и не обръщащи внимание на глупости, можем и да избегнем роднинските свади. А какво по-хубаво от това да живеем в мир! И все пак- това не сме ние. Ние само си налагаме определено държание, което обаче твърде често е много необходимо.

Навън
Нима не ви се е случвало да си вървите по тротоара и да ви изпръска някоя преминаваща кола или да видите как мъжът насреща ви изхвърля някакъв боклук на улицата? Какво правите в такива случаи? Съмнявам се, че подхващате луд скандал или започвате да хвърляте камъни по преминаващия автомобил. По-скоро си замълчавате, дори да не искате. Е, това не е ли лицемерие? Така само си затваряте очите за проблема. Но и не влизате в спорове с неочакван край.

В работата
Закъснявате за работа, защото пукате гума на колата или чакате автобуса 20 минути. Шефът съответно ви посреща в не добро настроение и не ви спестява едно сериозно мъмрене. А вие просто се извинявате и се захващате за работа, макар и в главата ви да се въртят мисли от сорта на “Един ден и ти ще си намериш майстора, неблагодарнико!”

На работното си място гоним определена цел и за постигането и ни се налага да контактуваме с хора, които може да не са ни приятни, дори да са ни противни. Няма как обаче да не демонстрираме доброжелателност, да не сме любезни. Едва ли в името на това да не бъдем лицемери, ще изберем да изгубим работата си. Има и такива хора, но те са много, ама много малко. Натоварващо е да си такъв, какъвто не си и да дежуриш с усмивка на лицето, но да не го умееш е по-лошият вариант.

Пред приятелите
Случвало ли ви се е да получите подарък от приятел, който изобщо да не ви хареса? Излишен въпрос, нали? Всеки е попадал в такава ситуация, но не всеки е казвал “Мерси, но това е ужасно!” Нима ще изберете да обидите този, който ви го е избирал с толкова обич, само за да сте откровени?
Контактите с приятели на ваши приятели също понякога са съпроводени с раздразнение, антипатия и досада, но обстоятелствата ни принуждават да не ги отхвърляме, дори да сме любезни с тях. И в крайна сметка, защо не? Ние нищо не делим с тях и едва ли едно добро поведение от наша страна, ще ни коства толкова усилия. Ако те са показали открито, че не ни одобряват, тогава можем да си позволим да им отвърнем, но ако просто не ни допадат, защото твърде много се хвалят например, трябва ли да ги игнорираме? Да подхождаме с уважение е по-добрият вариант според мен, пък било то и малко пресилено.

Не, не се опитах да ви кажа “бъдете лицемери”, но... Лицемерието е вид дипломация, то се използва умишлено в дадени моменти и без него сме за никъде. Научаваме се да бъдем лицемери още с първите стъпки в нашето възпитание. От малки непрекъснато слушаме "така не се говори", "това не е възпитано".
Да имаш мнение, но да знаеш как да го изразиш или да го премълчиш, си е чисто и просто благоразумие. Ние никога не можем да говорим онова, което непрекъснато възпроизвеждат мозъците ни, защото тогава ще сме в непрестанен конфликт с хората покрай нас. В нормалния ни социален живот всеки от нас спазва етикети и правила на поведение, които малко или много го правят лицемерен. Но нали вече споменахме, че учтивостта е първата крачка на лицемера!
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Коментари
2013-07-06 #5
Един българин
Напълно съм съгласен със Светлана Чамова; само да добавя и нещо друго по въпроса за лицемерието на работното място:
"Има и такива хора, но те са много, ама много малко. "
Не са толкова малко - аз например съм един от тях. Преди около три години напуснах тогавашната си работа отчасти именно заради лицемерието, което цареше там - лицемерие към клиентите, лицемерие към шефовете, лицемерие между хората в екипа. В един момент стана доста противно. Напуснах и не съжалявам за това.
Не казвам, че задължително трябва да се постъпва като мен, но все пак това са хора, с които човек прекарва по 7-8 часа на ден и би следвало да се запита "Заслужава ли си да се играе този театър?"
Поздрави.
2012-05-04 #4
Светлана Чамова
Разбирам, но не съм съгласна Не съм съгласна, например, с твърдението, че ако не смятаме, че човекът отсреща заслужава да сме учтиви, но сме, само за да не загубим нещо важно за нас, това е лицемерно. Според мен е обратното - да сме същите, като този, който не заслужава - да го наречем - учтивост, например, простака, грубияна и т.н., означава да паднем на нивото му. Това не е моят избор, макар че не отричам съществуването му. Ако имам нерви, правя го не заради него, а заради себе си. Ако загубя самообладание - не бих се гордяла с това. Може да изразяваме мнение, да не се унижаваме и да бъдем себе си, без да сме неучтиви, груби или както и да го наречем. Има и други начини - язвителност, сарказъм, шега, казване на нещата смекчено... Зависи какви са отношенията ни с другия човек.
2012-05-03 #3
Мая Петрова
Не слагам знак за равенствво между лицемерието и учтивостта! Но в дадени моменти, когато не мислим, че човекът насреща ни заслужава да сме учтиви, а въпреки това сме, за да не изгубим работата си, например, това не е ли лицемерие?
До Теди- не смятам, че да си мил е лицемерие, също така не смятам и, че съм сбъркана! Струва ми се, че просто не разбирате какво искам да кажа. Но всеки с мнението си!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Най-важното умение, на което никой не ни учи
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Сряда
24
Април 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Поколението "Копи - пейст"* - I
На родителската среща на голямата дъщеря класната спомена мимоходом това: „Копи – пейст” поколение. Че...
Неща, за които да сме говорили с дъщеря си преди да влезе в пубертета
Да имаш момичета е прекрасно преживяване и както всичко в родителството - пълно с капани, неочаквани...
В разгара на пролетта, в разгара на любовта
Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта...
Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел?
След месеци, след години... любовта се засилва, избухва, изгаря, приятелството се задълбочава, навиците...
Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца
Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като...
Сексът за сдобряване - опасното примирие
„Разгорещена съм от гняв, а не от страст” – успявате да изкрещите, докато любимият ви влачи към постелята...
Традицията на даване на прякори издава нашата свързаност
Роди ли се човек- дава му се име. И законът го повелява, и традицията е такава. Родителите избират на...
Най-щастливият ужас - родителството
На въпроса „кой е най-хубавият ден от живота ви?“, по-голямата част от жените с деца биха ви отговорили...
Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
Пестицидите и химикалите, забавящи горенето, влияят върху умственото развитие на децата. До този извод...
Детето предпочита баба си
"Не просто баба си! Свекърва ми!!!" С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен...
Въпрос на принципи
За някои хора казват, че са „принципни“... но какво означава това? Кое всъщност ни прави принципни и...
Кърмене на поискване
Когато чуят за кърмене на поискване, все още много хора, в това число майки и баби, недоумяват: “Кърмене...
Госпожица Съвършенство
Колко пъти сме чували през детството си: "Трябва да бъдеш най-послушната вкъщи, най-умната в училище,...
Рибата в детското меню
Рибата е един от основните източници на аминокиселини за човешкия организъм. Нейното месо е нежно и крехко,...
Приятелките в нашия живот
Казват, че женското приятелство не е така силно и в него винаги се промъква и по малко завист. Въпреки...
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази
Децата изглеждат смели и безстрашни, но са изтъкани от много сенки, малки и големи чудовища и несигурност....
Първото впечатление
Първото впечатление, което ще оставиш в хората е като гилотина. Те просто отсичат – да, харесва ми или...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook