Забравеното изкуство на ходенето на гости

Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни, студени и скучни. А помните ли прекрасните топли вечери, които прекарвахме навън до късен час. Вечери на терасата, среща с приятели на открито. Игрите на децата в парка до стъмване? Лятото, когато само чакаш жегата да мине, че да излезеш из града, из парка...Да, кое ни липсва обаче от тези дни? Хората ни липсват, спонтанните срещи и свободата да не носиш хиляди шапки, шалове, ръкавици, за да оцелееш 1-2 часа навън.

Щом се стъмва в 5 часа, това какво обаче значи? Че трябва да гледаме някой филм или сериал, да поиграем с децата, да поошетаме нещо и рано-рано да си лягаме?! Не! Това значи, че ще измислим нови начини да бъдем повече сред хора, същите онези приятели и близки, с които бяхме неразделни в топлите дни.

Ходенето на гости е цяло изкуство, което трябва да бъде припомнено. То е наша стара традиция, към която да се върнем и отново да направим актуална, вълнуваща. Да търсим близостта в непосредственото общуване - не в ресторанти, а вкъщи. Където децата играят заедно или гледат любим филм, възрастните си говорят, хапват пийват и се забавляват. Без излишен натиск да изглеждат по определен начин или да спазват някаква норма.

На гости можем да каним приятели, семейството, съседи, родители на децата ни, които искаме да опознаем по-добре. Можем да поканим някой колега или колежка от работа, за които имаме чувството, че можем да се сближим извън работната среда. За да поканиш някого в дома си, вече трябва да има някаква изградена нишка на доверие и близост, на симпатия, да го има очакването, че ще си изкараме добре. Това е единственото необходимо условие. Другото в въпрос на някаква специфична химия, което или се случва и гостито се връща и повтаря, или просто всичко си остава така.

За ходенето на гости няма особен етикет. С времето той сам се оформя и дори негласно нещата просто се случват, както на всички ни е приятно.

Ако в началото ни е неловко, като

Гости,

Можем да попитаме какъв десерт или питие да донесем. Виното обикновено върши работа, както и някой домашно приготвен сполучлив десерт. Дребно подаръче за децата и цветя на домакинята. Малките жестове винаги грабват.

Сме приели поканата, защото искаме да опознаем тези хора в тяхната обичайна среда. Би било любезно да направим комплимент на дома, на подредбата на масата или най-добре - на каквото искрено ни е харесало.

Е добре да спазим часа, в който сме поканени. Щом има такъв, значи домакините са планирали нещо. Ястията да са топли, децата да не окъсняват, да има време за всичко. Абсолютно нелюбезно е да се подранява.

Домакини:

Трябва да сложим на масата това, което гостите са донесли, независимо от плановете ни за менюто. Това оказва уважение към жеста им. Би боло добре да изясним менюто предварително.

Е недопустимо да се пусне телевизор. Просто е така.

Би било хубаво да предразположим гостите да са като у дома си. Великото изкуство да си домакин е в това да накараш някого да се чувства значим, интересен. Нали сме поканили тези хора, за да ги опознаем по-добре?

Ходенето на гости е прекрасен начин на качествено общуване в по-студените месеци, но всъщност - винаги. Това е да си дадем време да се опознаваме, да се откриваме един пред друг. Това е начин децата да имат приятелчета за игра, да разнообразяват и те средата си. Освен че е много по-рентабилно от излизането по заведения, то е да се отпуснеш, да бъдеш себе си. Далеч от суетата и пришпорването, просто да сме заедно с хората, които намираме за интересни, стойностни и близки. Топла връзка на привързаност и човещина.