Три измерения на любовта отразяват нашето лично осъзнаване

През целия си живот, ние продължаваме да се влюбваме и разделяме – понякога само, за да се съберем отново. Някои хора влизат в нашия свят, даряват ни с палитра от емоции и преживявания, други го напускат и изчезват, носейки ни драматични емоционални преживявания или пък освобождаване и шанс за нов старт. Срещаме различни хора, изживяваме различни видове любов, всяка, от които ни дава и взима по нещо, обогатява ни, наранява ни, помага ни да израснем като личности, да се променим, да се научим да бъдем смели и силни, търпеливи и отговорни.

Едно интересно психологическо изследване показва, че всеки човек може да се влюби истински и искрено три пъти, изживявайки любов в три различни измерения. Психолозите, участвали в изследването, твърдят, че тези три вида емоционални преживявания в любовта, са важни като опит и всеки трябва да мине през тях в живота си. До каква степен те ни повлияват и какво ни дава любовта със своите различни лица, ето и мнението на специалистите:

Любов като от вълшебна приказка – любовта, за която всеки мечтае, гледали сме я във филмите или в театралните постановки, слушали сме десетки истории за нея и сме си представяли, че един ден и ние ще можем да се докоснем до магията на големите чувства - това е идеализираната любов. Обикновено, първото ни влюбване се случва, когато сме твърде млади, неопитни в житейските ситуации и сме склонни да идеализираме партньора, да вярваме, че тази любов е единствената, тази за цял живот. Често отказваме да обърнем внимание на малките проблеми и сме готови да жертваме нашите принципи в името на тези отношения, защото дълбоко в себе си вярваме, че всичко е така, както трябва да бъде. Начинът, по който нашата любов изглежда в очите на другите е по-важен за нас, отколкото нашето реално усещане вътре във връзката. Това е този вид любов, който ни кара да държим мненията и гледните точки на другите над нашите собствени желания и нужди. Постоянно се намираме в едно състояние, което ни кара да показваме колко е хубава връзката ни, колко сме щастливи и влюбени – обикновено социалните мрежи се превръщат в инструмент за демонстриране на тази „перфектна” любов. Често една такава илюзорна любов носи разочарование, но според психолозите, е важно да минем през нея



Сложната любов – този вид любов е най-трудният. Изпитваме известна увереност, идваща от предишен опит, че този път ще изберем напълно различен партньор, с когото да имаме пълноценни отношения. Сложната любов според психолозите, е плод на една настройка, че „този път трябва да се получи”, „този път няма да допусна същите грешки”. Но в желанието ни връзката да продължи, сме склонни да се примиряваме със ситуации и емоции, които са негативни за нас. Да, компромисите са важни, но до къде можем да стигнем, пренебрегвайки собствените си усещания? Има вероятност да бъдем манипулирани, излъгани дори наранени. Вкопчваме се във всяка възможност да закрепим отношенията, но всеки нов опит се превръща в още по-голям провал. Драматична любов с единични случаи на щастливи моменти и безкрайни опити, целящи да спестят едни проблемни отношения. Когато попаднем в такава връзка, се съсредоточаваме върху това с всички сили да се стремим тя да проработи, а всъщност замисляме ли се дали наистина си заслужава. Специалистите са на мнение, че



Зрялата любов – една любов, която се появява в живота ни, когато сме престанали да я търсим и сме се отказали да я чакаме. Идва неканена и не се съобразява с нашата идея как би изглеждала истинската, хармонична и изпълнена със смисъл любов. Тази, която не претендира да е перфектна, но пък е искрена и реална, носеща усещане за приятна лекота, едно специално чувство вътре в душата, което трудно може да се опише с думи. Идва един етап от живота ни, когато просто нямаме никакви очаквания и нереални представи за връзка с някого, не губим време в мисли за точните качества, които трябва да притежава подходящият за нас мъж. Точно в този момент сме готови да прием партньора такъв какъвто е, с малките несъвършенства и различия. Също толкова важно е и той да ни приема без да се налага да влизаме в определена роля.