Следродилната депресия - I

Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо бебе. Още в началото с първият тест за бременност младата жена е обзета с преливащи чувства на радост и щастие. Споделя тази емоция първо с най – важният за нея човек – бъдещият татко, а след това и със своите близки и приятели. Предстоят месеци на смесени емоции, чувства и мисли. Тялото и започва да се променя. Но тази промяна е някак хубава и кара бъдещата майка дори да се гордее с наедрялото си коремче. Сега дори някой забранени преди храни, които са и пречили за моминската и фигура са оправдано допуснати в менюто и.

Колко ли много е изписано по въпросите свързани с бременността и съпътстващите я емоции, физически неразположения и задължителни прегледи, и изследвания, но колко ли има за това, с какво се сблъсква емоционално една млада жена, която вече е с бебе в ръцете си?

Колко често се случва ваша приятелка, която е родила да ви разкаже подробно за това какво чувства и какво, и тежи след като излезе от болницата? По скоро на дълго и широко чуваме развълнувани разказа за самото раждане и коликите на бебето отколкото за това, че света на някои майки се завърта на 380 градуса и те забравят за деня, мястото и себе си дори. Следродилната депресия е криза, в която изпадат някои майки още преди да прекрачат родилния дом с бебе в ръце.

Много често всяко момиче си представя как ще протече бременността й, как ще роди, дали ще боли, какво ще е бебето, как ще изглежда тя след раждането и т.н. Депресията може да настъпи часове след раждането. Родилката е изтощена. Чувства болки от раждането ако има шевове- епизиотомия или шевове ако е родила секцио. Случва се да не може да си намери удобно място дори и легнала. Отпаднала и безсилна идва ред да кърми своето новородено и най – очаквано създание. Настъпва друг проблем- бебето не иска да суче или самата майка не знае как да постави бебето на гърдата си правилно и какво точно трябва да прави. Отношението на персонала не винаги е състрадателно и отзивчиво, а дори понякога е доста нетърпеливо. Младата майка все пак трябва да запазва самообладание, та нали тази крехка душица, нейното собствено дете, разчита на нея. Идва мечтания ден на изписването близки и роднини отвсякъде любопитно надничат и снимат новият член на семейството. Всеки иска да му се порадва. Родилката се усмихва като на сън, но душата и копнее за спокойствие и меко легло. Ето вече светът е различен.

Приоритет е малкото бебе, което трябва да се накърми, повие, преобуе и изкъпе. Но всичко се върши внимателно и нежно все пак е първо дете и опита на младата жена предстои. Идват и безсънните нощи и колелото се завърта. Сменят се дните, но сякаш те са едни и същи. Майката минава като дух покрай огледалото пред, което преди е стояла с часове и бърза да вземе душ, защото бебето всеки момент ще е будно за новото кърмене. Банята- това е мястото, в което младата жена остава за няколко минути сама със себе си и мислите. Тук тя успява да чуе гласа си на ум. Какво стана с мен, ще мога ли да се справя, ще имам ли сили, ще зная ли как, дали съм добра майка? Много жени дори изпитват тъга по вече празното си коремче. Сякаш някаква частица се е откъснала от тях. Следродилната депресия може да продължи от няколко дни, седмици или месеци, до година или две дори.