Приятелите, лошите и добрите думи помежду им

„...И тогава мечката казала: дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя”.

Всеки си спомня тази народна приказка от детството. И всеки е изпитал на гърба си поуката от нея. Небрежно подхвърлена дума между приятели, може да обтегне отношенията и те никога да не бъдат същите. А студенината така да се настани, че да бъдат прекратени...но не от само себе си, а от грозната рана, които думите оставят. Безобидната дума за един е тежък удар за другия.

Защо се получава така? Може би дори свободата в общуването, която е безпрекословно условие за едно приятелство, има тънка граница. Може да си имаме лично мнение за живота на приятелката ни, но дали е уместно да го споделяме, както е обезателно да се направи за новата й рокля, която не й стои добре.

Ако тя например наскоро е преживяла унизителен развод или тежка изневяра, би ли било уместно да и кажем нещо от сорта: „Трябваше още тогава ( еди кога си ) да разбереш, че той не е стока”. Това с какво и помага? В трудни моменти, а и не само тогава, не бива да се отнасяме с думите лекомислено и да ги оставим да се изтърколят от устата ни, без да сме обмислили казаното. В думите се крие опасна сила, която трябва да се използва само с мирни цели. Ако изказването ни не е от полза за никого, защо трябва да го изричаме на глас, без дори да помислим как би се почувствал човека отсреща. Особено ако той е приятел. По- добре да замълчим. Искреността е прекрасно качество, но има нещо дразнещо в нея, щом този директен, искрен човек е наш приятел. Именно защото го познаваме, знаем, че не би ни спестил и грам от мнението си и не би се съобразил с някои заобиколни пътища или с тънките ни чувства, с които той е съвсем наясно.

Приятелството трябва да е като пристанище – винаги отворено, където да се приютяваме от битки и изтощителните пътувания из бурни води. То е тази утеха с големи, търпеливи уши и кротко мълчание, която осигурява топъл прием, каквото и да става, колкото и да е страшно. За останалото си имаме собствените мисли, съвест, а роднините и семейството са точно онези, чиято критика не можем да отблъснем, така или иначе.

А лошата дума има и, естествено, лоша енергия, която винаги се завръща. Неприязънта, породена от небрежните думи, се отразява веднага в този, който ги е изрекъл. Неловкото мълчание, отдръпването или необходимостта едва ли не да се защитаваш пред приятеля си – това обикновено е резултатът и той поставя началото на края.

Затова пък добрата дума не бива да се пести. Никога. Намерили сме вътрешна сила да си помислим нещо хубаво за някого, да му го кажем. Няма да покажем слабост, а напротив силата на думите ще преодолее тази присъща на всеки от нас гордост, от което печелят всички. Един искрен комплимент е чудесно начало на всяка среща и украса на всеки разговор, изисква нищожно усилие, но постига толкова много. И ако изневярата, която е преживяла приятелката ни, е само повод да докажеш силата на вашето приятелство, то комплимент за новата и прическа е начин да върнем усмивката на лицето й.

Когато е трудно, именно добрата дума е истинската помощ. За всеки проблем си има решение. Решение, което е известно единствено на нас самите, защото то се крие в проблема и само ние го познаваме в неговата цялост. Затова да се иска съвет, как да постъпим, е безсмислено. Така само пренасяме отговорността върху друг, а после даже ще я потърсим. Решението си е наше и ние сме отговорни за действията си, за това е по-добре съвет да не даваме, съвет да не взимаме. Като приятел, нужното в този момент е да сме там, да слушаме и да задаваме уместни въпроси. Така мисълта и чувствата на нашия приятел сами ще се подредят и решението ще излезе наяве. Но и всичко това би било безсмислено без добрата дума, казана на глас в трудния момент. Тя е единствена в състояние да даде кураж и да сме решителни в преодоляването на проблема. Тя дава подкрепата, безпрекословната, която е в основата на истинското приятелство. И банална добра дума няма, там всички клишета са на място. Понякога единственото, което искаме да чуем е: „Всичко ще се нареди” или „Спокойно, ще се справиш” и е хубаво сами да го казваме. Ефектът е налице – мигновено ободряване и кураж. Думите, добрите, и всички ти добри мисли зад тях са свършили своята работа. Те са помогнали на приятел в беда.

Да не оставяме приятел в труден момент, без да поговорим, никой проблем не е толкова страшен, щом е споделен. А понякога сами не подозираме колко помагаме – и с мълчаливо изслушване, и с простото „всичко ще се оправи”. Но ако ни иде да си кажем всичко каквото мислим, защото моментът е подходящ, нека да си помислим, дали е нужно. Защото едно приятелство е силно заради добрите думи, но се разрушава за миг дори и от една лоша.