Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Защо след 35-те ни години е трудно да се сприятеляваме?


И как да го превъзмогнем?


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Изследване, публикувано в The Royal Society, показва, че пикът на новите приятелства, нашата най-голяма популярност в живота, се случва около 25-тата ни година. Това съвпада като период със следването в университет или утвърждаването в работата. Тогава сме и най-социални в личния си кръг - в повечето случаи без деца и/или без семейства, с най-много пътувания, излизания и публичен живот.

След това обаче честотата и лекотата, с която завръзваме нови познанства, превръщането им в приятелства, рязко спадат. Защо това е така, не можем да кажем, но не можем да отречем, че около 35-тата ни година нещо във възприемането, ентусиазма ни към другите спада.

Ставаме все по-избирателни, все по-резервирани.


Което не е лошо, разбира се, но сякаш повлича след себе си още по-голяма мизантропия. Която пък често утешаваме в социалните мрежи, безсмислено тролене и безкрайни чатове, вместо да излезем и да срещаме с реални хора. Тази криза е по-отчетлива при мъжете, по мои наблюдения, защото техният идеал за великото мъжко приятелство се разрушава по-гръмко отколкото нашия "за най-добри приятелки завинаги". Жените остават стабилни, макар и емоционални, в приятелствата си, докато мъжките, привидно "бетонни" всъщност се изчерпват по-бързо.

Сриятеляването след 35-тата ни година става трудно заради страничните ефекти от съзряването - повишена тревожност, самодостатъчност, прекаленото премисляне, когато осъзнаем цялата сложност на социалната джунгла. Дали ме харесва? Как ли изглеждам в техните очи? Държа ли се смешно? Нахална ли съм или ми липсва увереност? Център на внимание съм, защото съм забавен или защото съм шутът на компанията?

И все пак необходимо ни е да създаваме нови приятелства, нови познанства. Не за да сме в комфорта на средата, а за да разгръщаме целия си потенциал. Това става само чрез другите, често точно в контрастите и сблъсъците.
<

- те са също толкова важни като приятелствата от детството, училищните, колегите от университета. Колкото и да е трудно в един момент да прекрачваш чуждите лични пространства, да преглъщаш егото си, което сякаш започва да става наясно със себе си, да се довериш, да се престрашиш да изглеждаш смешен, в определени моменти, спонтанно и с определени хора, си струва да прекрачим зоната си на социален комфорт.

Как се променя подходът ни към новите приятелства с времето?


В пика на контактите ни ние търсим сходства, изразяваме се, за да бъдем харесани, да се свържем с другите. Първостепенно тогава е да намерим среда, в която да се чувстваме комфортно - на работа, в личната сфера. Затова е пикът тогава - приятелствата от детство са живи, имаме пресни приятелства покрай следването и/или работата, съседи, приятели на приятели. Ако имаме и деца - допълнително познанства покрай площадката, яслата.

С времето обаче приятелствата започват да се отсяват и необходимо на първо място е не броя, а качеството. Ставаме избирателни, а същото време осъзнаваме, че също биваме избирани или пренебрегвани. Това е отправната точка на нашия подход:

приемането на факта, че не е нужно да се харесваш, не е нужно да трае завинаги и ако не ти харесва, можеш да си тръгнеш.


Приемането на това, както и отдаване на на правото на другия да се държи по същия начин. Приемането е признак за емоционална зрялост, интелигентност и в същото време дрюжелюбност - достатъчно неангажиращо, но и приятно отношение, което е всъщност дълбоко притегателно.


Не държа всички да ме харесват и аз определено не харесвам всички. Това е ок.

Когато не ме харесват, не се обиждам, отминавам. Приятно ми е и да съм сама.

Пристъпвам към хората, каквато съм - само така знам дали нещата са истински.

Ако се получи - страхотно. Ако не - светът е пълен с интересни хора. Важи двупосочно.

Приемам, че има хора, за които не съм интересна. Това е в реда на нещата, и за мен има такива хора.

Постоянно се развивам, за да се харесвам, а не за да впечатлявам някого.

Като не се вземам сериозно и отказвам това на другите - с тези, които приемат това отношение, се забавляваме истински.

След 35-те ни години приятелствата, познанствата са по-истински, лишени от илюзии и повече...пестящи времето. Наистина няма време, няма и сили да се занимаваме с нарциси, неискрени хора. Времето лети, животът разкрива истинската си прелест. Откриваме за кого си струва и за кого - не. Не всичко е завинаги, има приятели за различни моменти и етапи от живота и колкото по-ясно е всичко, толкова повече ни е хубаво заедно.

Ако този материал ви натъжава, има и добра новина - между 45-50 години е най-стабилното време за нашите социални контакти. Тогава несигурността изцяло изчезва и вече сме напълно наясно за това, което сме, и за хората около себе си. Това са най-спокойните ни в социално отношение години. Стига да сме отиграли кризата около 35-те.
Коментари
2019-11-28 #1
Виктор
След 35 няма време. Колелото на ангажиментите се завърта и няма време за приятели.
И се върти по-бързо и по-бързо и по-бързо...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
· Променило ли се е нещо в интервюто за работа днес?
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Минимализмът и възрастта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Въображаемите ни врагове
· Бавно научавам...
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Когато се страхуваш се запитай...
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Класация: Златни хитове, песни които ни правят щастливи
Петък
18
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Идеи за добри дела през ваканцията
Ваканцията за много родители е истински стрес. Как да запълним цялото това време? Какво да направим,...
Кошмарите
По-голяма част от сънищата служат за защита на пълноценната ни почивка, от която организма ни се нуждае....
Какво да правим, когато бракът куца?
Какво действа разрушително на брака? Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването...
Любов - къде да те намеря?
Къде и как да срещна любовта – това е въпрос, който си задават много необвързани, самотни или просто...
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
Професиите, които не същестуват
Отваряне на асансьора, нареждане на букви в печатница, писане на пишеща машина на пелюр, пълнене на дюшеци...
Мисия "Детски имунитет"
С края на лятото темата за подсилването на детския имунитет някак неусетно се настанява в разговорите...
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн Да започнеш разговор...
Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
Изневярата, обидата и прошката
Когато попитате някого във връзка кое е най-неприятното нещо, което може да му се случи с партньора,...
Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото,...
Какво ще кажат хората?
Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко...
Вдъхновени от добротата
Какво ви идва на ум, когато помислите за началото на празничния сезон? За съжаление, много хора се фокусират...
Не точица, удивителна искам да бъда!
"Ослепях от много думи, оглушах от тъмнина/Мойто тяло ми е тясно, ще се сгъна в точица." – този рефрен...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
Колкото повече децата растат, толкова по-сложен става езикът, с който общуват с нас. Мислим си, че винаги...
Майчини тревоги - II
Сам вкъщи – дори и вкъщи детето не винаги е в безопасност. За да бъде оставено само, то трябва да познава...
Най-полезният сладолед
В жарките горещи дни сладоледът ни дава свежест и наслада. Но всяка жена, поне малко загрижена за линията...
Личното пространство – възможност за злоупотреба
Всички сме „за“ нуждата от лично пространство и неговото осигуряване на човека до нас. Особено силно...
Когато любовта се превърне в обсебване
Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е необходимо. Много двойки приемат тези сантиментални...
Как бащите да изградят добра връзка с порастващите си дъщери?
Бащината фигура е еднакво важна по значение като майчината. Двата образа допълват представата у едно...
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Любов или зависимост?
Всички ние копнеем за любов. Когато изпитваме към някого силни и разтърсващи чувства, мислим, че истински...
Обичам повече едното си дете
Конфигурацията в едно семейство е винаги повод за тълкуване на отношенията и настроенията в него и съответно...
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Сиеста - да подремнем следобяд
Часът е около 13-14, очите ви се затварят, тялото ви се отпуска, просто имате крещяща нужда да си дремнете....
Мислите, от които не бива да се боим
Имате ли от онези дни, в които си мислите, че полудявате или че вече сте полудели? В които времето не...
Да сложим край на връзката безболезнено
Начини много, съвети – много, а когато настане моментът – нито действието ни се струва удачно, нито имаме...
Защо все още съм сама?
Това е най-кошмарният въпрос за необвързаните жени. Особено, ако „всичко им е наред”. Което преведено...
Чарът на мъжете с брада
Замисляли ли сте се някога за мъжките бради – нещо уж толкова естествено, но едновременно с това обект...
Да опазим момичетата от ранна сексуализация
Съзряването на децата започва все по-рано. Пубертетът се измества все по-напред - с няколко месеца от...
Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
Ще ти кажа нещо... II
Защо пазим тайни? Има хора, които просто обичат да се обграждат с мистериозност, а има и такива, които...
За фетишите, удоволствието и границата
Всеки от нас понякога малко или много се вманиачава, или поне в онези моменти, в които има нужда от късмет,...
Първа среща с новороденото бебе
Раждането на бебето винаги е вълнуващо събитие. Емоциите не могат да се опишат с думи. Но ако има нещо...
Не обичам детето си... - II
Прекалено рано Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
Момичешки тайни: Гости с преспиване, наречено още "Пижамено парти"
Преди месец и нещо поканиха голямата дъщеря на гости с преспиване. Самата аз много ходех на пижамени...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook