Най-големите ни грехове - II

Омраза

Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото прегрешение, водещо след себе си още по-големи такива. Често омразата е причина за насилие. Много престъпления се извършват под нейно въздействие. Омразата е способна да ни самоунищожи, тя само помрачава живота ни. Всеки го знае, но не всеки се стреми да не попада под влиянието на това пагубно чувство. Сигурно някой от вас се питат как да не го допуснат в живота си? Отговорът е много прост - като дадете шанс на любовта да превземе целия ви вътрешен свят.

Според някои от нас, би трябвало да добавим и ревността като вид грях. Според мен, не и ако е в умерени количества. Има обаче едни други грехове, които можем да наречем нови и които смятам да споделя с вас.


Клюкарстването

Споделянето на информация помежду ни е нещо напълно нормално. Напоследък обаче забелязвам, че споделяме все повече ненужна и някак недостойна информация помежду си. Спрели сме да си говорим за новите неща, които сме видели и които са ни впечатлили, новите книги, които сме прочели. Темите ни на разговор сякаш все се въртят около другите и около това кой къде ходил, какво си купил и колко пари печелил. Американски учени са открили, че клюкарстването е полезно за здравето. Убеждават ни, че то намалявало стреса и в резултат на това рискът от сърдечни болести. Ама кой им вярва на американците всъщност?


Суетата, нарцисизмът
Нима не забелязвате какво внимание отделяме на външния си вид? Красотата в наши дни е като пропускателен пункт за по-добър живот. Натякват ни я отвсякъде. Суетата може да не изглежда грях, но и при нея въпросът е в прекаляването. Къде всъщност е границата и не я ли прекрачихме отдавна? Колко усилия трябва да влагаме във външния си вид? Нима анорексията, силикона в устните и гърдите, удължените коси, солариумите не са доказателство за това на какъв пиедестал сме поставили физиката си? И най-лошото е, че сме все по-уверени в себе си, не когато сме прочели стотици учебници, а когато сме придобили идеалния външен вид, който излагаме на показ винаги и навсякъде.


Пристрастяването
Днешният свят ни предлага толкова изкушения, на които не можем да устоим, че едва ли дори си даваме сметка, че точно те могат да ни накарат да изгубим контрол върху себе си. Пристрастяваме се към скъпи дрехи, алкохол, цигари, телевизия, интернет, фитнес. И всичко това ни се вижда напълно безобидно. Но всъщност не е и ако невъзможността да си купим маркова дреха, ни разваля настроението за дни, трябва да си дадем сметка кое определя живота ни. Да разберем къде са ценностите, които трябва да притежаваме и какво всъщност в действителност искаме. Не случайно новата болест на века се нарича интернет зависимост. Но за съжаление не е само тя. Ние сме се пристрастили към един куп материални и нематериални неща, дори към хора. Направили сме си кумири, които смятаме за идеални. И все повече се отдалечаваме от идеалния свят, който търсим. Живеем в паралелна реалност, която може да ни убие.


Нормално и човешко е да грешим. Но ако успяваме да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме и крием непрестанно. Ето това може би е най-големият ни грях - че не смеем да признаем греховете си, дори пред самите себе си.

И кажете сега, че си нямаме грехове в излишък. Помислете и за вашите.