За предразсъдъците без гордост - I

„Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а вече е главен мениджър”. Зад този неприятен коментар, освен елемент на завист и сексизъм, се крие: „значи спи с някой шеф”. Всъщност, когато се случи така, че главният мениджър ръководи някой наш проект, разбираме, че тя е способна, образована и е получила поста, защото е останала лоялна на фирмата в труден момент.

И ето ни, поредната жертва на предразсъдък, който ни е лишил от общуването с млад и интелигентен колега. Колко предразсъдъци шетат из нашето съзнание, вменени от обществото и колективния му опит.

Стремим се използваме готовия калъп, за да спестим време. Вместо да отделяме време за размишления или проучване на истината, т.е. открито общуване и чак тогава да формираме мнение, ние си хващаме готов предразсъдък и безогледно го прилагаме. Да, предразсъдъкът пести време и усилия. Той обобщава определен опит или комплекс от впечатления и мнения, които се повтарят, обикалят обществото или обкръжението ни и се загнездват в съзнанието. Даже имаме и някои любими предразсъдъци – наркоманите са пропаднали хора, разведената жена с дете не е стока, една жена, влюбена в богат мъж е с него само заради парите. Ами културните – този, който слуша поп фолк е неинтелигентен, метъл- почитателите са нечистоплътни, художниците са нехранимайковци, музикант ( разбирай какъвто и да е артист ) къща не храни. По отношение на външния вид – момчетата с къси поли и не дай си боже – ярък грим, са „лесни”, момчетата с развлечени гащи са наркомани, жени след определена възраст не могат да носят определени цветове и дължини.

Изобщо – толкова са много. Харесваме си някой, лепваме си етикетчето и дори изпитваме някакво самодоволство, че вече сме разгадали човека отсреща, без много усилия, а в резултат на нашия пребогат опит. Само че той обикновено никак не е наш, а чужд, колективен. Освен че отсъждаме лесно, не ни се ще много- много да ни оборват в прибързаната преценка – започваме да демонстрираме подигравка, неприязън, отблъскване. Просто лишаваме нещастната жертва от шанс не само да се приближи към нас, какво остава да промени нашето впечатление.

Предразсъдъците придобиват чудовищни размери, когато дискриминират цяла група или етнос – хомосексуалисти, роми, мюсюлмани, американците. Генерализацията за техните недостатъци често не остава само на думи. Предубеденото отрицателно действие срещи подобни групи си е забранено от закона и се нарича дискриминация. Парадоксално е, че може цял живот да не се сблъскаме с представител на тази група, но предразсъдъкът е дълбоко вкоренен в нас, нерядко е елемент от възпитанието, който се предава от поколение на поколение.

Друг, често срещан тип предразсъдък – „Не ми подхождат мъже Козирог, те са такива и такива”. Да звучи несериозно, но зодиите, цветът на очите, определена професия дори, са основание изобщо да не се сближим с някои хора, имащи нещастието да се родят в даден месец или да имат съответното недолюбвано от нас образование. Това е личният ни, минал опит, който пак действа пред- и- разсъдъка, автоматично.