За дефлорацията и хората

Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването е древен. В нашата народна традиция например всяко цвете крие свое лично послание до получателя му. Дори и не в този смисъл, даряването винаги се е приемало като проява на добър вкус от страна на мъж.

Защо обаче нашите силни половинки предпочитат букетите, а твърде рядко ни поднасят живи растения в саксия? Нима това няма скрит подтекст?

Подаряването на цветя може символично да се разбира като проява на интимен интерес към жената. Приликата е очевидна: нежна жена— нежни цветя. Неин връх е метафората, че самата жена е цвете или има в себе си цвете, което рано или късно някой откъсва. Букетът е проява на желание за такова откъсване от страна на мъжа. Така стигаме до дефлорацията.

Буквално думата означава „отнемане“, „отстраняване“ на „цвета“, „младостта“, „девствеността“. Физически това съответства на нарушаването на целостта на девствената ципа на жената, наречена „химен“. Най-често дефлорацията се случва по време на първия полов акт, когато хименът се разкъсва.

Дефлорацията е изключително важна за живота на девойката. Практически от този момент тя става жена. В наши дни момичетата все повече искат бързо да се отърват от тийнеджърската стигма „девственица“, отколкото старателно да я опазват. Твърде модерно в техните кръгове става извършването на тази процедура още с първото гадже, за да могат след това спокойно да продължат „на чисто“ половия си живот. Звучи цинично, наистина. Това ценно съкровище, което векове наред женското съсловие е пазело като очите си, сега е обезценено и потъпкано... Във всички епохи обаче първият сексуален опит е имал огромно значение за емоционалния живот на момичето.

Назад в историята опазването на „целостта“ на девойката до встъпването й в брак е безусловно изискване за матримониалните отношения. Кулминацията в сватбения ритуал бил моментът с публичното изнасянето на изцапаната с кръв постеля от брачното ложе след половия акт на младите.

В същото време на някои места по света и до днес дефлорацията не е изконно право на годеника, а се извършва предварително от друг. Така например в примитивните народи в Австралия разкъсването на химена преди брака е обичай, за който имат грижата определени лица. Понякога това се случва в пубертета от веща старица, която си служи със специални за целта инструменти. Умишлено дефлориране при други е грижа на майката като разбиране за добрата хигиена на детето. Има и обичаи, според които хименът се перфорира изкуствено, след което се извършва церемониално полово сношение с момичето от един или повече мъже. При някои от племената на о.Суматра пък първият коитус се осъществявал от бащата на булката. Дори в континентална Европа в края на средновековието широко се практикувало дефлорирането на булките на по-нискостоящите от техния васал или владетел.

Можем да кажем, че тези традиции имат рационално обяснение. Само по такъв начин не се навлича гневът на боговете, свързан със забраната да се пролива кръв. В социален смисъл така съпругът се предпазва от враждебността, хладината и обидата от страна на съпругата след първото сношение. Зигмунд Фройд намира за благоприятно в брака освобождаването на младоженеца от този ангажимент. Според него момичето трайно намразва своя дефлоратор, а при последващите полови актове тя изпитва все по-голямо удоволствие и то вече в лицето на своя съпруг.

Дефлорацията може да се мери по значимост с първата стъпка, първия паднал зъб, първото дете. Независимо дали събитието е чакано с боязън или със стаена страст, факт е, че повечето жени остават разочаровани от първия акт. На фона на всичко, което са чули от своите приятелки, по телевизията или дори от майките си, сексът сега им се струва едно болезнено вмешателство, крайно неестетично съчетаване на тела или най-малкото физическо неудобство и психическа напрегнатост. Да видиш партньора си под „друг ъгъл“, да го усетиш по нов начин съвсем отблизо определено може да крие и своите неприятни моменти. Ще мине време, докато момичето започне да се наслаждава на връзката си и по този начин, дори между двамата вече да има стабилно изградени отношения на разбиране и доверие.

Разликата преди-след при някои представителки на нежния пол е толкова голяма, че човек трудно може да ги разпознае. Веднъж дошла на себе си след първоначалния шок, много често жената видимо започва да се възгордява. Интересно е защо се наблюдава този феномен. Повечето жени страдат жестоко, че трябва да се разделят с моминството си, че това е необратимо и завинаги. След това пък същински се радват, сякаш камък им е паднал от сърцето. Разковничето се намира както винаги в детството. Мечтата на повечето деца е да са възрастни. Още от малки те градят планове „като порасна ще правя това и това...“. И ето че най-после с дефлорацията жената е подписала своята декларация за порастване- червено на бяло, с кръвта си...

Женската част от света може само да гадае какво се случва в главите на мъжете при тяхната „дефлорация“. Едно е сигурно: библейската повеля мъжът да познае жена си се изпълнява стриктно от човечеството векове наред. А с онова познаване настъпва и другото, по-дълбокото и истинско познаване на личността. Не е ли именно това важно условие за трайните взаимоотношения между мъжа и жената?