Ритуалите на връзката

Любовта и свещенодействието, оказва се, имат много общо – и двете се нуждаят от установяването на ритуали, които поддържат чувството живо. Може да изглежда странна подобна теза, но само на пръв поглед. Свикнали сме да свързваме ритуала с нещо закостеняло, слагащо ни рамки и пречещо за изявата на волния ни дух. Зависи. Ако двамата с любимия имате ритуал сутрин непременно да се целунете, още преди да отворите очи или да си пишете любовни есемеси, когато ви делят разстояния, едва ли някой би възразил. За едни това може да изглежда малко лигаво, за други то е част от живота им, а трети мечтаят за присъствието на подобни детайли в ежедневието.

Всъщност случващото се в двойката става на толкова интимна територия, че няма място за никакво друго мнение освен вашето. Ритуалите в живота на двама влюбени поддържат увереността, че той или тя ме обича, въпреки понатрупаните години време заедно. Това е ваксината срещу отрицателните емоции, с които неминуемо ни захранва ежедневието. Тези ритуали ни дават увереност в реалността на нашата обетована земя – там, където ни обичат такива, каквито сме и затова няма нужда да се правим на други. А вероятно точно това е най-голямата ценност на любовта – да те приемат безусловно. Въпреки че не си съвършен, въпреки че имаш своята тъмна страна и най-вече - куражът да я откриеш пред любимия. Без страха, че ще бъдеш отхвърлен.

В началото на връзката влюбените стигат спонтанно до ритуалите в своята светая светих на отношенията си. Трудното идва по-късно - с течение на времето те да не бъдат набутани в някое тъмно кюше и забравени, пометени от лавината на ежедневието и рутината. Всъщност в най-разпространените любовни ритуали няма нищо оригинално. Това обаче ни най-малко не ги омаловажава. Когато си лудо влюбен, има ли по-прекрасно от това да се събудиш и заспиш с целувка; да сте прегърнати почти цялата нощ, па макар да не ти е много удобно; непременно заедно да изпиете сутрешната си ободряваща напитка; закуска в леглото; вечеря на свещи; да вземете заедно душ; разходка сред природата, хванати за ръце; винаги да се изпращате на входната врата с прегръдка, когато единият излиза от вкъщи, а другият остава; неочаквано вечерята да приготви този от двамата, който не го прави обикновено; да държите ръцете си, когато сте на кино или театър; да се обръщате един към друг с мили, измислени от вас имена, които са личният код помежду ви… Все уж обикновени неща, а заредени с толкова емоция. Уж простички прояви на внимание, на нежност, а когато сме в началото на една любовна връзка, именно те ни изпълват с неудържим възторг.

Проявите на любовта не са в нещо грандиозно. Те са в необикновения смисъл и красота, които изведнъж придобиват обикновени неща. Така е в началото, когато всичко е един емоционален вихър. А после? Какво пречи част от тези знаци да останат запазена марка на нашите отношения? Място за оправдания няма. Както казва баналната мъдрост – има ли желание, намира се начин. Знам – работа, безброй проблеми, деца, пари, родители и роднини, трудни взаимоотношения с кого ли не, сложната пътно-транспортна обстановка или лошото време – причини безброй, сериозни и не толкова ни подават ежедневната доза негативизъм. Но нали домът и любовта в него са нашият душевен оазис. Там като прашна дреха можем да свалим негативното и да се потопим в балсама на позитивната енергия от спокойствието, обичта и разбирането. Знам, че звучи идеалистично, но е възможно. Ако не винаги, в повечето време. Често. Или поне понякога.