Най-типичните страхове на мъжете и жените - II

От какво се страхуват жените?

Не бягам ли много бързо, като ме гони
Класиката казва, че жената трябва да бъде завоювана с усилие, за да бъде по-ценна придобивката. Звучи гадничко – все едно сме някаква вещ. И все пак, какъв е смисълът на флирта – подаваш сигнал, отиграваш; даваш надежда, но не и сигурност; поддържаш интереса, напрежението, но оставяш доза неизвестност. Всеки някога някъде е играл тази игра и тя е прелестно-вълнуваща. Две напред – едно назад или обратно, но важното е да дозирате правилно съотношението между несигурността и надеждата, сред които люшкате вашия избраник. Ако залитнете до пълно отрязване, а целта е поддържане на интригата, много е възможно той да загуби интерес. Или кураж, но резултатът е еднакво плачевен. Ако се изпадне в другата крайност – давате му категорични знаци, че си умирате за него, започва да ви смущава другият страх:

Да не си мисли, че съм „лесна“
И макар съвременната жена да се е поотърсила от скрупулите на едни уж по-стари времена, това си е много популярен страх. На спонтанното, неподправено и освободено от лицемерни задръжки отношение към любимия понякога се гледа с недобро око. Клишето е, че ако жената е лесно постижима, моралната й висота се поставя под въпрос, особено когато се полага основата на сериозна връзка. Единственото правило е, че когато случващото се между двама души е истинско и неподправено, а това винаги се усеща от двете страни, стеретопите са без значение.

Да не разбере, че съм влюбена и това да го прогони
Това е много гаден страх. Случва се на жени, които не са уверени в стабилността на връзката, започнала, естествено, съвсем неангажиращо. Дамата, терзаеща се от подобни мисли, не е сигурна, че нейният любим има желание и готовност да премине на следващ етап. И още – тя смята, че ако му разкрие чувствата си, това ще я направи зависима и лесно наранима. Той ще я приеме като приключило завоевание, за което не си струва повече да се бори. Това са си страшни дилеми, но и са сигурен знак, че нещо – реално или въображаемо, куца. Защото истинската любов е разкриване и отдаване без психологически задръжки.

Мъжките и женските страхове само потвърждават, че всеки от нас, независимо на колко нахакан се прави, си остава едно уязвимо човешко същество. Но в живота и в частност в любовта е като на война – истински смелият не е този, който не се страхува, а който въпреки това върви напред и рискува. Той печели.