Врагът в нашето приятелство
 Изпрати
Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.
По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.
Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.
“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.
Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...
Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.
Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.
Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?
|
Коментари
2011-10-24 #3  Инна Георгиева Ами за да си допълня думите, едно от много неща и според мен лично доста често, защото единия не харесва търсенията и промяната на другия 
2011-10-24 #2  teodora Това, което остава неясно е защо понякога спираме да вървим по пътя на едно такива разбиране за приятелството и любовта и доколко тръгването по него отново зависи от приятеля.
2011-10-24 #1  Инна Георгиева Приятелството и любовта винаги вървят ръка за ръка, а любовта е нещо такова, че дава възможност на всеки, които я изпитва да разрешава на човека срещу себе си /и самия себе си/ да търпи промяна, да търси и намира себе си, да се развива, без да влияе пряко на личния му избор.
|
|
Неделя 28 Май 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Как неусетно проваляме връзката си
Случвало ли ви се е любимият да ви напусне, оставяйки ви в пълно неведение какво се е случило и каква...
  8 стъпки към ореола - II
4. Липса на време и желание за детска любов.
Отдалечаване от ореола -6
„Мамо, мамо, искам да те цункам!...
 Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го...
 Топлата детска магия на Барбароните
На 19 май историята на Барбароните "оживява" във филмче. Семейството на Татко Барба - шантаво, но добро,...
 Типове поведение, които вредят на увереността
Липсата на увереност може да причини много вреди в живота на човек. Нашето самочувствие засяга начина,...
 Светът през техните очи
“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше...
 Болката от миналото, щастието в бъдещето
Това заглавие е само илюзия на едни почти поетично звучащи думи. Имаш ли търпение да ги прочетеш? Ние...
 Интровертните родители и предизвикателствата на модерното възпитание
Независимо от характери, възпитателни нагласи и представи за отглеждане, родителите сме изправени пред...
  Още няколко идеи за рождения ден на детето
Наред с Коледа, Нова Година и Великден, рождените дни на децата са сред най-веселите празници в семейството,...
 Как да: Приготвим сок от сушени сини сливи
Как да приготвим домашен сок от сушени сини сливи (ошав):
Сокът от сушени сини сливи е изключително...
 "Той не ми прави подаръци"
В първия момент оплакването „Той не ми прави подаръци“ звучи малко неприятно. Казваш си – що за меркантилна...
  Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
|