Врагът в нашето приятелство
 Изпрати
Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.
По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.
Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.
“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.
Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...
Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.
Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.
Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?
|
Коментари
2011-10-24 #3  Инна Георгиева Ами за да си допълня думите, едно от много неща и според мен лично доста често, защото единия не харесва търсенията и промяната на другия 
2011-10-24 #2  teodora Това, което остава неясно е защо понякога спираме да вървим по пътя на едно такива разбиране за приятелството и любовта и доколко тръгването по него отново зависи от приятеля.
2011-10-24 #1  Инна Георгиева Приятелството и любовта винаги вървят ръка за ръка, а любовта е нещо такова, че дава възможност на всеки, които я изпитва да разрешава на човека срещу себе си /и самия себе си/ да търпи промяна, да търси и намира себе си, да се развива, без да влияе пряко на личния му избор.
|
|
Понеделник 28 Април 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Къде се крие истинският смисъл на любовта?
„Първият признак на истинската любов у мъжа е липсата на смелост, а у жената – смелостта“ – Виктор Юго
...
  Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор
Много родители използват заплахите като основен...
  Погледни го от добрата му страна
Kолкото и невероятно да звучи, във всяка ситуация, дори и най-драматичната, неизменно има и по нещо положително....
  Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава...
 За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
 Две тела в едно… жилище
Пътят от „ще сваля звезди за теб“ до „слънце, къде са ми чорапите“ е славен и осеян с откриване на разнообразните...
 Струва ли си да ревнуваме от миналото
Каквото било – било! На всички е известно, че да се ревнува мъжът от неговото минало е най-малкото безсмислено....
 Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?
Има някакво разпространено мнение, че малките деца не разбират от изкуство. Че културните мероприятия...
  Влюбена в чужденец
Животът в двойка е пълен с предизвикателства и изненади. В него съвсем не липсват приятно страшни сблъсъци...
 Щастливо ли е детето ви?
Какво искате за децата си? Да ги облечете добре, да ги нахраните, да ги образовате? Да ги научите на...
 Семейни игри и предизвикателства за 8 март
Знаем, че 8 март е празник на жената като пълноправна част от обществото, че честваме героичните жени...
 Защо скуката е полезна за децата?
Когато са във ваканция или през уикенда, децата често се оплакват, че скучаят. И ние постоянно се стремим...
|