За критиката, критично: Как да даваме оценки - I

Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си запушим ушите. Има злонамерени хора, които гледат отстрани и съдят преувеличено. Те нямат намерение да помогнат с мнението си и язвителните им оценки са по-скоро плод на собствената им обърканост и несигурност. Това е лошата проява на критиката, онази която веднага търси недостатъци и не забелязва нищо друго.

Критиката обаче има и своята светла, изграждаща страна. Става дума за умението да оценяваш конструктивно и да обективизираш другия и проявленията му, без да се да се бъркаш в пътя му прекомерно. Тази критика започва с мисълта: “Какво мога да направя, за да помогна, ако смятам да изразя мнението и оценката си?”

Откъде минава пътят към градивната критика?

Изразяването на мнение е нещо естествено и когато е направено добронамерено, то е безценно, защото дава друга гледна точка. Когато преценим, че можем да влезем в ролята на съдник или просто искаме да споделим вижданията си като страничен наблюдател, можем да тръгнем по някоя от четирите страни в квадрата на градивната критика:

Учтивост
Критиката е гледна точка. Да не забравяме че когато критикуваме, критикуваме нещо, а не като цяло човека, който го е създал. Второто е нонсенс, защото от позицията на кого бихме си позволили да поставяме под въпрос нечия същност? Както във всяко нещо и при критиката има граници на доброто възпитание, които не трябва да прекрачваме - почтителен тон, липса на обидни квалификации и оценка на усилията на другия. Всички те от своя страна се свеждат до едно - уважение към личния избор и свободната воля.

Добронамереност
В същността си критиката е проява на друго мнение. Когато то е изказано с добро и не цели обида, а търси усъвършенстване и по-добри резултати, шансът да бъде чуто нараства. Грешките са един от основните ни начини да се учим и да се развиваме. Ако ни се струва, че от нашите могат да се поучат и други хора, е хубаво да умеем да споделяме опита си умерено, разумно и най-вече с желанието да съградим, а не да разрушим нечие начинание.

Самоконтрол
Има хора, които са изключително критични към себе си и смятат, че това трябва да важи и за другите. Другите обаче вървят по свой собствен път и са подвластни на друг ритъм. Затова не е нужно да се чувстваме отговорни за това, което правят или не правят останалите по отношение на критиката ни. Нека сами можем да определим къде трябва да спрем с "ценните" съвети - всеки си има мироглед и и отговорен за него и живота си, не сме ние тези които след това ще жънем посятото.

Обоснованост
Аргументираната критика е най-стойностна и полезна. Когато искаме да дадем оценка на нещо, съумяваме да изложим доводите си ясно, да дадем пример, да съпоставим с предишен наш сходен опит. И нека не се гневим пред "опасността" да не бъдем чути. Това става лесно веднага щом се замислим ние самите как приемаме критиката.

Критиката е вид оценка и в този смисъл се предполага, че оценката се дава в контекста на някаква система от определени правила - морал, възпитание, естетика, вкус, закон. Добронамерената и градивна критика ще направи така, че да ни помогне да отговорим на изискванията на системата, в която искаме да влезем и нищо повече.