Границите на вниманието към децата

Почти всеки родител се старае да е повече време с детето си (до колкото обстоятелствата му позволяват), да се грижи за него и да му помага. Има обаче, една особена „порода“ родители, които малко прекаляват с грижите и които са в състояние да се почувстват виновни заради това, че днес не са успели да отидат до детския магазин, за да купят онази обещана играчка. До известна степен и аз спадам към тази „категория“, защото искам винаги да бъда перфектна в родителските си задължения. Стараейки се обаче да сме най-добрите родители, често не си даваме сметка до какво може да доведе това наше съвършенство. Защото децата от малки разбират и усещат нашата всеотдайност и понякога тя наистина не води до нищо добро. За нас тя може да е удовлетворение, но за тях е твърде възможно да е дори пагубна. Защо се получава така?

Децата имат високи очаквания
Ако вчера сте били цял ден с дъщеря си и сте играли и рисували и утре направите същото, след два дни ви гарантирам, че тя ще ви попита кога пак ще си играете. И вие като родител, макар и вече планувал друг ангажимент, е твърде възможно да се оставите на емоцията и да отложите плануваното, ако то не е толкова важно. Когато дъщеря ми беше на около 3, бях толкова вманиачена във времето с нея, че имаше период, в който с месеци отлагах да отида на фризьор, защото тези два часа бяха „безценни“ за детето. Така си мислех тогава. В последствие разбрах, че това съвсем не е така. Когато детето свикне вие да сте почти постоянно на разположение и когато дори му споделите, че отлагате ангажименти заради него, е твърде възможно след това да имате сериозни проблеми с привързаността- както за вас, така и за него. Имала съм моменти, в които съм се чувствала така, сякаш съм залепена с лепило за нея. Сигурно са стотици пътите, в които работейки от вкъщи, съм отказвала да го правя през деня само, за да я занимавам нея и след това съм сядала да си свърша работата вечер, чак когато тя заспи. Резултатът- огромна умора от недоспиване и дете, което е до толкова свикнало да си играем постоянно, че дори не мога да сготвя за час, без да чуя „мамо, куклата те чака да и измислиш име“. Последвалият период , в който аз започнах работа навън, се оказа доста стресиращ за нея, макар и вече да беше на 5. Затова внимавайте с какво свиквате детето си.

Качват ти се на главата
Аз лично не съм преминавала през това. Макар и свикнала с мен, тя никога не е капризничела или плакала, когато ме няма. Но не винаги е така. Има деца, които започват да манипулират и изнудват, когато видят, че обстоятелствата се променят и те не получават вече същото внимание. За тях вниманието е даденост. Със сигурност е наше задължение да обръщаме внимание на децата си, но сме длъжни и да им обясним, че ние имаме и друг живот, в който трябва да изкарваме пари, да излизаме с приятели, да правим неща, които на нас ни харесват. Аз самата до такава степен бях свикнала да съм навсякъде с детето ми, че дори, когато излизах на кафе с приятелки, които нямаха деца, взимах моето дете. Дъщеря ми беше кротка и не ни пречеше по никакъв начин, но само до момента, в който порасна и аз реших, че вече е твърде голяма и разбираща, за да слуша разговорите на възрастните. И тогава при всяко едно мое излизане навън, се започваше с реплики от сорта на „преди идвах и аз“, „ще ме вземеш, нали“, „как така ще ме оставиш, няма какво да правя с баба“ и т.н. Не, не ми се качваше на главата, но и трябваше доста време, за да спре да се цупи, когато излизам без нея. А това може да бъде доста натоварващо за една майка и понякога дори я кара да изпитва вина, че си е позволила да е навън без детето си. Тук става дума за майките, които малко или много са сгрешили някъде. Защото това, че избираш два часа навън с приятелки, ни най-малко означава, че не се грижиш достатъчно за детето си.

Не се учат на самостоятелност
Дори да имате възможност да изкарвате много време с детето си, старайте се в това време да играете с него, но не и да му слугувате. Учете го от малко да с облича само, след ядене да си оставя чинията в мивката, да си сипва вода от чешмата, да си оправя леглото, макар и не толкова успешно. Повярвайте, когато тръгне на училище, всички тези умения ще са му много необходими и веднага ще си проличи дали ги притежава. Аз лично съм изумена от факта, че деца във втори клас не умеят да си връзват сами обувките или че си обличат блузите, без дори да ги подръпнат леко, а ги оставят накриво, висящи на една страна, с увити ръкави. Нашата грижа често доставя по-голямо удоволствие на нас самите като родители. За децата тя може да бъде даденост, която в много случаи им пречи, особено на по-голяма възраст.

Растат в различна среда
Всеки сам решава как ще гледа детето си- дали сам, дали с помощта на баби, дали ще ходи на детска градина. Съществува един много тънък момент обаче, който видимо различава децата, според начина им на отглеждане. Моята дъщеря никога не е стъпвала в детска градина, но не е била лишена по никакъв начин от общуване с деца, защото съм имала възможност ежедневно да я извеждам навън и по няколко часа да и осигурявам игра с нейни връстници. Когато обаче разчитате на по-възрастни родители, поради не друга причина, а пак от грижа- защото смятате, че детето у дома би се чувствало далеч по-сигурно, спокойно и щастливо, може да се окаже, че не сте съвсем прави. Не бива да сте чак изненадани, ако детето започне да говори за героините от турските сериали, които гледа в компанията на баба си или за гозбите и болежките и. Това обикновено се случва при по-възрастните баби. И съгласете се, че това не би трябвало да е светът на едно малко дете или поне не всекидневието му. Детската градина е място, което осигурява доста повече разнообразие, знания и игри, които когато детето излезе навън, може да упражни с приятелчета в парка и в последствие в училище. Нима не сте попадали в ситуации, в които едни деца се смеят на други деца затова, че не знаят някоя много известна в детската градина игра? Едно дете, прекарващо цял ден в компанията на баба, не може да бъде напълно запознато с онзи изцяло детски свят, който му осигурява градината, колкото и бабата да се старае да е в крак с новостите и заниманията. Тук държа да подчертая, че общителността при децата също до голяма степен зависи от това дали ходят на детска градина, въпреки че, ако детето излиза и се среща с други дечица, такъв проблем може да не съществува. Някои деца просто са по-затворени по природа. Други (като моето), не посещавали детска градина, никога не спират да бърборят и да търсят компания.

С прекалени грижи и внимание, можем до такава степен да разглезим детето, че след време сами да не успяваме да си обясним държанието му. Или да го разберем твърде късно и да се обвиняваме за това, че в старанието си да бъдем перфектни, сме били дефектни. Няма перфектни родители, нито перфектни деца. Винаги някой някъде допуска грешка. Важно е да внимаваме тя да не става навик, защото грешките, повтарящи се във времето, стават начин на живот, който сериозно може да навреди на децата ни. Има деца, които притежават всичко- купища играчки, дрехи и всякакви други занимателни игри, но за сметка на това им липсва внимание от родителите им. Има и такива, които от толкова внимание и грижи, не успяват да се порадват на собствения си детски свят. Заради това е хубаво да има граници- граници на грижата, която в даден момент си е чисто и просто слугуване, което не учи децата на нищо или пък е заместена от купуване на излишни вещи, които също не им носят най-важното.

Да си родител е трудно, но не чак толкова, когато освен това, не забравяш, че си и дама, работеща жена и човек с определени интереси. Тогава можеш наистина да покажеш на детето всички „аспекти“ на този живот, а не вглъбяването в един, пък макар и той да е най-милото ти. Точно, защото ги обичаме толкова много (и няма как да е иначе), сме склонни да правим повече грешки. От обич помагаш, щадиш, искаш ти да свършиш всичко, вместо него, но…Никога не забравяйте, че един ден това дете ще се оправя само. И още отсега то трябва да го знае.