Житейски уроци от децата

Свикнали сме да смятаме, че детето е нещо незряло, незавършено, неготово да съществува в света, но ако за малко сменим перспективата, можем да кажем, че възрастните сме създали свят, в който те изглеждат такива. Всъщност в много отношения те са по-зрели, последователни, а колкото до разума - понякога децата вадят такава логика, която никой учен не може да бие. Ако само малко общуваме, наблюдаваме играта им и отворим възприятията си към тях, можем да разберем, че те имат на какво да ни научат:

Да прощаваме бързо - конфликтите при децата избухва бързо, но също толкова бързо се потушават. Обикновено, в името на по-висша цел - като една хубава игра, която включва всички на терена, например. Те не таят задни чувства и разрешават бързо проблема.

Да сме упорити за важните за нас неща - когато детето строи пясъчен замък или прави голяма рисунка с тебешири, концентрацията му е впечатляваща. Той е събрало цялото си същество да доведе нещата до самия край и нищо не може да го отклони.

Да се отказваме навреме от безперспективни идеи - в същото време децата много бързо разбират кога не си струва да хабиш усилия за нещо, което ще се окаже без перспектива. Активното дете разбира бързо кога му липсват умения, знание и се отказва от планове, в които няма да успее. Пренасочва се към следващата идея и опитва там.

Да търсим нестандартни решения - децата са майстори на странните, на пръв поглед нелогични решения, но в края на всичко се оказва, че са били прави. Това става, защото децата с лекота сменят перспективи и не са ограничени от предразсъдъци и отрицателен опит.

Да се движим повече - дори когато преминават от стая в стая, децата подтичват, вместо да вървят подскачат. Постоянно в движение, постоянно в някаква игра със скачане, катерене, тичане, премятане. Макар това често да ни дразни, по-скоро ние водим прекалено скован живот.

Да не спираме да си обясняваме света около нас - децата са любознателни до невъзможност да обхванем техните теми на интереси. Защо дъждът вали и как бебето е влязло в корема, тези и още безкрайно много въпроси идват от тях. Когато те искат да знаят, ние осъзнаваме, че също не знаем, защо точно небето е синьо...Детските въпроси са шанс и ние да си припомним някои неща, както и урок, че търсенето на знанието не спира никога.

Да обичаме красивото, нежното и доброто - същите деца, които се боричкат и крещят, могат да са нежни и загрижени за цвете, птичка, кученце. Те могат да са състрадателни и обичливи без облага, без скрита цел - просто защото цветето е красиво, кученцето е гладно.

Да живеем бавно - децата никога не бързат или поне - не по причини на възрастните. За сметка на това те се спират да видят цветята, да помиришат сладкиша на баба, да прочетат заглавията на нова книга, да направят рисунка с тебешир. Все смислени неща.

Да гледаме повече в небето, но и повече в краката си - възрастните гледаме напред - да поздравяваме други възрастни, да гледаме къде вървим, да гледаме кой ни гледа. Децата гледат в краката си, където постоянно намират разни съкровища. В небето, където са гнездата на птичките. Светът е много повече от един линеен поглед, той е всичко около нас.

Да бъдем честни - у децата няма притворство и интрига, често дори са до болка откровени и не спестяват мнението си. Често се дразним на това и ги учим да бъдат тактични и да спестяват някои неща, но не се замисляме, защо ние сме заобиколени от хора, които могат да са наранени от мнението ни и се налага да сме тактични, защо ние не търпим честното изказване на другите.

Да не се тревожим толкова за бъдещето - децата не мислят за утрешния ден, буквално и метафорично казано, защото тяхната представа за време се развива с порастването. Ние не разполагаме с този лукс, най-малкото защото носим отговорността за тяхното безгрижие. Но можем да се научим от тях да ценим повече днешния ден, да изстискваме максималното от него, да ценим мига и да намалим тревогите за бъдещето.

Да имаме големи мечти - децата са максималисти в мечтите си. Невръстни хлапета, които искат един ден да летят в Космоса, да строят кораби или да спрат глада сред другите деца. С порастването мечтите им се смаляват и приземяват, и все пак, ако усещаме, че искаме нещо повече от обозримото днес и утре, нещо голямо и значимо, да не се поставяме сами ограниченията, преди реално такива да има.

Да сме щастливи без причина - просто ей-така, дори те не могат да обяснят, няма нужда да обясняват и анализират. Понякога дори на нас ни се случва. Някакво съчетание на обстоятелства, някакво внезапно лумнало настроение. Запяваме, усмихваме се в огледалото, танцуваме. Това е щастието "по детски" - без причина, без обяснение, и когато го усетим, да го задържим възможно най-дълго!