1001 нещастия

Има хора, които няма как да наречем, освен „1001 нещастия”. На пръв поглед съвсем нормални, дори приятни люде, те са надарени с някакъв свръхестествен талант да привличат всевъзможни неприятности. Ту ще ги уволнят „несправедливо” от работа, ту ще им откраднат всички пари и документи, докато са на екскурзия в чужбина или доверен човек „ще им забие нож в гърба”. И всичко това се случва в една непрекъсната серия, десетки пъти по-често, отколкото на останалите хора. Какво обяснение би могло да има за тази тяхна участ? Лош късмет, биха казали някой. Лоша нагласа към живота, бих ги поправила аз. Защото всички тези неприятности съвсем не се случват случайно, по прищявка на съдбата, а жертвата сама поема инициативата и главната роля.

Но кой би желал собственото си нещастие? На пръв поглед никой разумен човек. Всъщност привличането на неприятностите става съвсем несъзнателно и хората живеят с илюзията, че те нямат капчица вина за случващото си, а просто са жертва на обстоятелствата. Опитът обаче показва, че когато събитията започват да се повтарят в дъното е не случайността, а закономерността..

Дори животните се учат от грешките си, но някой хора – не
Всичко в живота има смисъл – както успехите, така и грешките. Първите ни носят удовлетворение, а вторите поука... или поне така би трябвало. Но много хора предпочитат да стоварват вината за нещастията си върху друг или друго – например половинката си, положението в държавата или ширещата се корупция, вместо да се замислят за истинските причини, които са довели до случилото се. А те обикновено са собствените им действия или бездействия – едно твърде неприятно откритие за егото. Затова пък да се сипят обвинения е къде-къде по-безболезнено, но и безрезултатно. Защото скоро неудачникът попада в сходна ситуация и повтаря същата грешка отново и отново...до безкрай.

Животът оправдава очакванията
Смятате, че всеки се опитва да ви излъже, че кучето, което бяга по улицата е зло и без „връзки” няма да си намерите свястна работа. И всичко се оказва самата истина, а вие с примирение си казвате: „Ето, знаех си аз”. А всъщност животът ви е предложил точно това, което очаквате. Мислите и емоциите (особено негативните) представляват силна енергия, която хората изпращат към Вселената и която подобно на бумеранг се връща към тях. Кучетата хапят тези, които се страхуват от тях. Ако постоянно се оплаквате от нещо, в живота ви се създават още повече ситуации, от които можете да се оплачете. Тревожите ли се, че ще загубите някой или нещо, ще го загубите безнадеждно.

Наричат това Закон за привличането, но аз си представям по-скоро като огромен бар, в които всеки получава това, което е поръчал. Шансът, точно вашата поръчка да бъде объркана и да ви донесат мохито вместо вкиснало вино, е минимален. Затова всеки си сърба... нагласата. Интересното е, защо някой би желал долнопробно, вместо изискано, питие? Защото дълбоко в себе си е убеден, че не заслужава нищо по-добро или просто не иска да плати житейска цена. Тъй като подобно на нещастията, успехите също са не плод на случайността, а резултат от много усилия, поети рискове, периоди на несигурност и загърбване на всичко постигнато до сега.

Какво то посадиш, такова ще пожънеш
Много хора подхождат с нечисти намерения към това или онова, но са безкрайно изненадани, когато им се върне същото, и то тъпкано. Това донякъде напомня на Закона за привличането, но в малко по-различен аспект. Например, за да получат желаната работа те могат да скалъпят опашата лъжа, но когато рано или късно се разбере, че всъщност нямат уменията да изпълняват новите си задължения, сърцераздирателно и на всеослушание се жалват, че са били подло уволнени, а вече бившия им шеф е експлоататор. Да смяташ, че честността е качество, което се изисква само от останалите, а на теб са позволени всякакви средства за достигане на целта е не само инфантилно, но и недалновидно. Макар, че животът често е обвиняван в несправедливост, в него цари висша закономерност и тя гласи, че ако измамиш, мамиш преди всичко себе си.

Удобството да бъдеш жертва
Да си жертва означава, че от теб абсолютно нищо не зависи, че няма нужда да полагаш каквито и да било усилия, а съчувствието и помоща на околните ти се полагат по право. Последните се привличат с постоянно оплакване, тюхкане и сърцераздирателни разкази за потресаващи неудачи. Затова тази позиция е особено удобна за много хора и дори им носи облаги. От които те за нищо на света не биха се отказали.

С други думи, да бъдеш неудачник е въпрос на избор, а не на злощастна съдба.