Да отгледаш бебе - преди век и сега - II

Как се е обгрижвало бебе преди век? Голяма част от ежедневната грижа за бебето се е променила отпреди век. Някои суеверия са отречени от медицината и това е добро за бебето. Обтриването със сол, повиването на бебето от шията до петите и други подобни са отживелица и никой не го оспорва. Но е истина, че бебетата тогава са били много по- близо до родителите си, отколкото днес. Никой не е можел да си позволи да отдели бебето от себе си – нито е имало кой специално да го гледа, нито кой да бута количка. Бебето е било носено навсякъде с майката на квадратно парче плат, увито с каиши около нея. Закачали го по пирони на стените на стаята или на клоните на дърво и така бебето е лежало на своеобразен хамак, навсякъде, където задълженията на майката го водели. Така то е кърмено, повивано, гушкано и слушало песните на жените, било е част от живота на семейството.

Как е днес? Дълги години на детето, разбира се, се обръща много специално внимание. То получава от раждането си собствена стая, легло, до което пази на пост бейбифон, количка, шезлонг, проходилка, кошница за кола, столче за хранене и какво ли още не. А всичко, от което има нужда едно малко бебе е майка си, близо до него. Затова слингът набира толкова голяма популярност. Извършването на ежедневните задължение с бебе, особено малко бебе, на гърди е истинско облекчение и за двете страни. Бебето има достъп до майката, особено до гърдите и, постоянно, чува сърцето и, а и майката може да сготви, да простре прането, да иде до магазина набързо, без да се отделя от бебето. Носенето на бебе в шал, увит около майката присъства във всяка култура, на всички континенти – то просто е удобно и приятно.

Съществена част от гледането на бебе е неговото хранене. Как се е хранело бебето преди век? Кърменето тогава не е било право на избор, то е било единственото решение. Ако е имало изобщо някакъв проблем, се намирала кърмачка и то пак е било кърмено. Не имало организации и акции в подкрепа на кърменето, нито майката е била агитирана с брошури и лекции. Не е имало „за” и „против”. Това е било просто така. Бебето е кърмено продължително и изключително. Докато стане голямо за попара с мляко и други преходни храни. Яденето за деня е било едно, всеки вземал къшей хляб и каквото и колкото докопал, това получавал. Голямото вече бебе сядало на коленете на майката и тя бутала малки залчета от всичко, което тя ядяла. После, за да хапне и тя, връчвала отговорно целия къшей в ръката и каквото успее – това е. Храната не била много и злояди деца не е имало толкова, колкото сега.

Как е сега? Развитието на индустрията „специално за бебето” замениха кърмата с адаптирано сухо мляко, сложи пюрирана храна в бурканчета, разположи храните в схема, различни биберони приучват бебето на заветната чашка. За всяко домакинство с малко бебе пасаторът и стерилизаторът са задължителни. Сега вече се говори за педиатрично ( досега установеното ), педагогическо и захранване, водено от бебето. Нови за разбиранията много майки, революционни дори, те не са абсолютно нищо ново или невиждано. На бебето се дават няколко микродози, колкото грахово зърно, от всичко, което майката яде. Важното е да има интерес и бебето да присъства на семейното хранене. Важното е да има интерес и бебето да присъства на семейното хранене. То седи в скута и и се включва активно в процеса, който, както знаем, е нещо, далеч повече от простото засищане на глада. Ако решим да поставим бебето в най- активната му роля на масата, и то само поведе захранването си, му даваме храна, директно в негово владение и то решава колко и дали ще яде. И в двата случаи говорим за късно захранване и докърмване поне до годинката на бебето. Всичко зависи от него.

И много други добре забравени стари и отречени неща, днес са актуални – спането в общо легло, памперсите за многократна употреба, прохождането бос. И ако тогава хората са били и са отглеждали децата си наистина близо до природата, сега се забелязва силен копнеж по този начин на живот и много хора съзнателно опростяват живота си, подчинявайки го на естествените закономерности. Да отгледаш бебе преди век и сега има толкова общи точки, че в крайна сметка наистина може да се усети една приемственост, една универсалност в бебеотглеждането на теория и практика. И дали гледаш бебе в България, Тибет или Зимбамве, всичко което ни прави различни, се свежда до някои прости правила, които ни правят родители навсякъде и винаги – любов, грижа, вслушване в нуждите на бебето и поставянето им над нашите собствени.