Да отгледаш бебе - преди век и сега - I

Времената се менят, модите – също. Изумително е, как методите и разбиранията в отглеждането на бебето – нещо, което жените правят от хилядолетия, също се променят.

Отделни личности, медицински лица – д-р Спок, д-р Сиърс, известни експерти по кърмене като д-р Джак Нюман, именити акушерки, като Мери Шварц, също оформят облика на родителството през годините. Интересно е как в последните 5-6 години се налагат нови тенденции, може би за някои родители не толкова нови, които обръщат познатото досега.

Основни точки на родителството – бременност, раждане, обгрижване, хранене, възпитание – с които са отгледани цели поколения, се преразглеждат, подлагат се на проверка, изследвания, раждат се нови тези, които преминават от своя страна през проверка. У нас, макар и сравнително изостанала от световните тенденции страна, те също си проправят път, плахо и неуверено, в повечето случаи чрез блогове, форуми и социалните мрежи.

Но може би не е нужно да се взираме в тенденции от Запада, а да хвърлим поглед само столетие назад, у нас, в България.

Какво е означавало да си бременна жена и бъдеща майка преди век в България? Зависи от поредността като снаха, да речем, но бременната не се е ползвала с особено уважение, повече от другите млади жени в семейството. Снахи е имало много, деца – също. Смъртността е била висока и при двете. Никой не е се отнасял по- специално с една бременна жена, тя е водела обичайния си живот на домакиня, съпруга, майка и дори работник наред с всички останали. Ходела е на полето, в градината и никой не се вторачвал в болежките и, сутрешното гадене, сънливостта и каквото там я вълнува една бременна.

Как е днес? Днес се въвежда теорията за една активна бременна, която води обичайния си живот на домакиня, работеща жена, съпруга. Тя се движи, спортува, не се смята за специална и не го натрапва на останалите. Бременността не е заболяване, а период от живота, който идва, преживява се и отминава.

Как е раждала жената преди? В деня, когато настъпва раждането, никой не разбира за това. Няма притеснени татковци, роднини под строй при родилката, няма висене в чакалнята. Жената е усещала контракции, но е продължавала деня си, както обикновено. И полска работа да е имало в този период, тя е била там, рамо до рамо с всички. По- възрастните жени, веднага са разбирали, но с нищо не показвали, че жената или пък нейното бебе заслужават по- особено внимание. Ако е оставала все пак вкъщи, шетала е, гледала е по- големите деца, приготвяла бебешките неща – кърпи, пелени, червен конец. Не е имала самочувствието да бъде смятана за нещо повече от останалите жени. Раждането е започвало реално в момента на напъните и ако всичко е било наред, завършвало кратко и без особени емоции. Животът продължавал.

Как е днес? Днес се развива теорията и практиката на активното, естествено раждане. След дълги години на една пасивна роля, която лекарското съсловие вменявало на родилките, от няколко години говорим за една своеобразна революция, която акушер- гинеколозите и акушерките още не могат да „смелят”. Все още родилката се възприема като болна, на ръба на умственото замъгление, без право на глас и позиция. Раждането оформя представа за нещо ужасно болезнено, страшно, от друга страна упойките и секциото по желание са на едно „искам” разстояние. Повечето родилки открито се манипулират, използвайки лабилното им психично и физическо състояние. Информираното съгласие е чиста формалност, често „ в името на бебето и майката” се извършват интервенции, които само улесняват работата на екипите, пестят им време и „излишен риск”. За да родят „нормално”, жените рискуват да си навлекат най- вече гнева и враждебността на цяло отделение, и то в този сюблимен момент. Но отскоро, макар и бавно, и у нас се оборудват зали за естествено раждане, раждане във вода, специални улесняващи раждането похвати като топки за родилки, музика, ароматерапия, присъствие на дула. Информираността е необходимост, налице са повече частни клиники и алтернативни решения. По отношение на раждането има толкова много да се желае. Парадокс е, че преди столетие у нас жените са раждали естествено, а сега това “естествено” е крехка победа в титанична борба със закостенели експерти и авторитети.