Какво се крие зад куртоазията в отношенията ни?

За да запазим добрите си отношения и спокойствието в семейния и приятелски кръг, често правим малки и по-големи компромиси със себе си. Какво ни дават привидната близост и фалшивата топлина в общуването с хора, които понякога ни е трудно да приемем? Когато куртоазията, тази малко фалшива вежливост и прекомерното спазване на добрия тон, превземат нашите отношения, ако тя ни задушава - значи е време да преосмислим и да променим нещо в тях

Куртоазията е хубаво нещо, когато общуваме с непознати или далечни познати. Тя е тази удобна бариера, която ни помага да запазим личното си пространство и в същото време да не вредим никому с нежелана близост и ненужна задълбоченост в отношенията. Между сърдечната и фалшивата любезност има разлика и ако първата сближава хората, то втората ги държи на разстояние, защото определя точно границите - "стой по-далеч, нека просто сме учтиви"

Кога е полезно да бъдем фалшиво вежливи, дори когато никак не искаме да сме?

Може би на всеки се е случвало да изпадне в ситуация, в която му е трудно да приеме начина на общуване на някой роднина, на половинката си. Изпитва раздразнение и едва се сдържа да не му каже какво наистина мисли за него и неприемливото му поведение. Но какво би се случило ако го направи? Несъмнено това ще породи конфликт и изостряне на отношенията. Сдържаното поведение и проявата на учтивост в подобни ситуации често предотвратяват достигането до крайно негативни последствия и дори прекъсване на връзки с хора от семейството ни.

Затова бих могла да кажа, че фалшът е полезен и дори добре дошъл, ако в него се съдържа онзи осъзнат самоконтрол, който ни дава време, за да осмислим причините за начина, по който се държи определен човек. Всеки има своите виждания и проблеми. Всеки смята себе си за най-важен. Ако надникнем в причините за грубото или неучтиво отношение към нас... може да видим наранен човек, който не знае как да се справи с болката си. Нужно ли е да влизаме в неговия тон? По-добре да се опитаме да бъдем доброжелателни. А началото е поне малко, дори и насила, учтивост

Не можем да искаме да бъдем разбрани от всички. Не е и полезно да губим време в обяснения за постъпките или решенията си, когато ни съдят. Любителите на куртоазията знаят, че тя често спестява доста главоболия в общуването. Нейната същност е повърхностна, но и спасителна за тези, които искат да запазят доброто ниво на отношения с хора, които не са му безценни, но в крайна сметка са в задължителния му семеен кръг.

Куртоазията с партньора

Погледнат от друг ъгъл фалшът е много опасен в отношенията с партньора. Случва се така, че за да избегнем конфликтни ситуации, защото са ни неприятни или нямаме сили за тях, показваме привидно спокойствие и дори измамни ласки. Но стремежът ни да избегнем кавгата може да ни изиграе лоша шега. Защото в подобна ситуация куртоазията ни се оказава маската, зад която могат да бъдат стаени огорчение, злоба, негодувание и неприемане на човека до нас. Хубаво е ако сме избегнали конфликта, да е по благотворна причина. Отлагането на разговор по някоя тема често е изключително положително, за да спрем навреме моментния си разрушителен афект и гняв. Добре е да си дадем време за обмисляне на ситуацията и да отложим решаването на казуса, но не и да забравим за него.



Ако проблемите се спотайват в нас с години и истинските чувства и емоции останат непонятни за близкия ни човек, няма как да променим тяхното съществуване. Няма как да получим разбиране и да продължим да бъдем заедно. Скриването на истинските чувства и емоции и превръщането им във фалшива вежливост си е сериозен проблем в отношенията. Тази студена война може да продължи с години и трупането на негативната енергия да ни доведе до момент на бягство от връзката или до самоизтезание, което при всички положения да повлияе на психиката и здравословното ни състояние. Най-страшното е да се окаже, че цял живот сме живяли в спокойствие, което е било само привидно. Това определено няма как да ни направи истински щастливи, защото нашата същност така и не се е появила на бял свят.

В търсене на баланс и честност

Истината е, че любезността и учтивото отношение към хората са изключително полезни. Те ни помагат да създадем у другите усещането, че са ценни и заслужават уважителното ни отношение. Но когато са отправени към хора от семейството и под повърхността им се крият отрицателни емоции - те неминуемо прозират и фалшът става очевиден. Смятам, че всеки трябва да открие сам степента на своята здравословна куртоазия в зависимост от човека, с когото общува. Да прецени и да избере фалшивата вежливост според това, дали определен човек я заслужава. Да си даде сметка за вътрешното си състояние, когато си служи с нея и да пресметне ползите и негативите. И когато е нужно да бъде искрен и да открие истинското си мнение и отношение. Защото дългото им прикриване е по-опасно за нас от последствията на откриването. И докато привидно всичко е наред, вътрешно да се тровим от потиснати емоции.

Защото и всички ние сме различни - и ако за едни куртоазията е лесна като детска игра, то за други е мъчение, с което трудно се справя. Смятам, че е добре да се научим да я използваме съзнателно и балансирано в семейните отношения. Крайният фалш и крайната искреност май не са полезни за никого.