"Младата" любов

Умишлено сложих кавичките на думата младата. Любовта няма възраст, пол или време. Колкото и клиширано и изтъркано да звучи, тя е винаги тук, тя е винаги в нас. Много често сякаш я позабравяме, или направо бягаме от нея, защото любовта не е лесна за разбиране сякаш, а не рядко тя ни носи сълзи и тъга, дори самота. Много от нас големите мислим, че сме вещи и знаещи доста за това красиво усещане, поучаваме по – младите и неопитни от нас, съветваме ги какво и как да отгатват и разбират за любовта, ала мисля, че тя е един опит, с които всеки сам трябва да се сблъска, преживее, разбере и оцени.

За любовта е писано и казано толкова много. За нея има всичко и нищо. Хиляди песни, стихове, романи и филми да се сътворят, любовта винаги може да ни изненада с непредвидимостта си, защото тя е необятна.

Ако за нас по – зрелите любовта е сложно понятие, често объркващо и неясно, то за младите хора, онези, които виждаме развеселени, хванати под ръка на групички момичета с грейнали лица, все още някак детски светещите им очи, или младежите с наперена походка и увереност на млад лъв, вероятно сполетялата ги стрела на Купидон е като експлозия на хиляди чувства и усещания. За юношите любовта е първият сложен и красив етап през, който минават и опознават освен себе си, но другият. Забавните и безгрижни игри с другарчета носещи емоциите на свободата и експерименталността, се заменят от чувство пораждащо хем красота и значимост, хем отговорност и доверие. Тук вече не става въпрос за игри на стражари и апаши или дама, тук „ играта“ вече е свързана със сърцето и душата. Няма как с времето и отминаващите години схващането за любовта да не се промени. Тийнейджърите днес разполагат с много свобода на комуникацията, което предполага достъпност в общуването и улеснява контакта. Социалните мрежи, скайп и различните сайтове за запознанства им поднасят само с едно кликване хиляди възможности за избор . Но какъв?

Ами, че едно време ( ще кажете, звучи като леля ми ) всичко ставаше с бележка, подхвърлена на чина на А.Х. с кратко сърцато обяснение. После в междучасията все някой се престрашаваше да заговори другия с недомлъвки, и след някоя, и друга седмица на увъртане, пробягващи погледи и тайни листчета с послания успявахме да се хванем за ръка и да се считаме за гаджета. Срещите се уреждаха предварително, защото липсваше фейсбук ( това пък какъв вид манджа е? ) или мобилни телефони и се уговаряхме по домашният такъв с точен час и място за виждането. Срещата преминаваше в разходка из някой парк с пейки, обикновено се избираше по – незабележима пейка, на която се сядаше и ако някой се престрашеше се случваше онази целувка, за която всеки от нас преди това е слушаш много пъти, чел е някъде из книгите с български романи или пък е виждал на филм. Естествено, с порастването и ние изживявахме доста по – бурни и емоционални мигове в любовта. И все пак, какво се случва в душата на младия човек срещнал очи в очи тази приказна фея?

Това, което се случва на 13-14 години е същото, което може да споходи и 30- 40, че и 50 и 60 годишните. Единствена и съществена разлика, е че юношата изпитва това красиво усещане за пръв път. Мигът е вълнуващ. Той не е същият както например в ранното детство, когато е харесвал момиченцето, с което е играело на жмичка. Сега, в тази така прекрасна възраст настъпва едно първо сериозно влюбване. То е прекрасно имено защото е първо, свободно, чисто от порядки, едно наум, премисляне и тактики. Симптомите са ясни:

Пеперудите в стомаха;

Обръща се повече внимание на облеклото и външният вид;

Това, че си харесван и забелязан от някой, те кара да се чувстваш красив и значим;

Много от тийнейджърите започват да ходят с охота на училище, ако субекта на любовта е от същия клас или училище;

Нямат търпение да се озоват в коридорите на училището, защото с трепет очакват срещата с любимия човек. Това е възможност за една непринудена среща, която се изживява след това часове и дни;

Вярно е, че разсеяността се увеличава и младият влюбен нетърпеливо очаква училищният звънец;

Много често успеха страда от това. Тийнейджърът бърза да претупа задълженията си и да се впусне в приключението;

Има и случаи, в които стават разпри и кавги, ако субекта на влюбване е един и същ за двама души. През последните години дори се стига до доста сериозни последици.

Масово обаче младежите харесват изглеждането отколкото това, което е. Разбира се виновник за всичко е все още крехката и много неориентирана същност на личността в този етап от развитието. Та самите ние зрелите и знаещите допускаме много често този принцип. Преди всичко, и това пак няма да направи изключение младежта да не мине по своя неопитен път, е да съумяваме не да изказваме морал кое е добро и зло в любовта и да порицаваме, а какво да търсим в сърцето на другия. Изглеждането и имането са различни от това да бъдеш. Критиката към млади не винаги е в реда на нещата. Често по – възрастните сякаш забравят тези красиви периоди от живота си. Тази напрегнатост и грижа изхождат от старанието да се предпази обичаното дете от страдание и грешки, може би го има и страхът от несигурност и изплъзване на контрола, който дълго време е бил в юздите на възрастните и изведнъж детето пораства, предстои му да изпита нещо свое, нещо, което ще е лично негово изживяване. Тук не става въпрос за отиване на лагер, в който все пак имат материално участие и родителите или излизане на дискотека с уречен час за прибиране. Младият човек се е променил, той обиква и друг освен майка си и татко си, държанието му се променя, светът му започва да става своеобразен. Свят, който е различен, някак по – непознат за родителите, па макар минали и те по него. Започва един нов път за младият влюбен, изпълнен с най – красивите, но и горчиви моменти, път, който ще извърви сам, подкрепян и утешаван, разбиран и насърчаван, но нека никога да не е укоряван.