Какво печелим, когато губим?

Това е част от диалектиката на живота – докато печелиш едно, губиш друго. И обратното, разбира се. Пропускането и пропиляването на една ценност по невероятен начин ти отваря път към друга. Което само потвърждава, че абсолютни победи и пълни разгроми няма. Вземането и даването вървят едновременно ръка за ръка. И в цялата тази гоненица на печалби и загуби ние сме тези, които трябва да отсеем приоритетното за нас – него да съхраним в това люшкане ту горе, ту долу.

Започваме печеливш бизнес. Печелим пари, самочувствие, уважение и респект. Със сигурност и власт. Кой не би искал да работи така, че да бъде успешно и печелившо това, което прави. Ала редом с хубавите неща, вървят и минусите. Все по-малко до никакво свободно време – за себе си, за семейството, за развлечения. Много отговорности, грижи, което означава неспокоен сън нощем, стрес, риск от болести. Загуба на хора от предишното обкръжение, които вече не са от същия социален статус – или ние ги смятаме за неподходящи, или те смятат нас за такива. Промяна на личността ни – не е задължително, но е възможно – парите и властта действат преобразяващо.

И тъй като няма абсолютни загуби и пълни победи, а и двете са само относителни, то трябва да сме готови заедно с меда да получим и жилото. Това е то да те придружават силата и мъдростта, когато успехът е с теб. Да не се разочароваш от хората и от ситуациите, че те не са точно такива, каквито си очаквал.

Ала същата гледна точка е особено полезна по време на поражения. В нея има голяма доза оптимизъм. Не случайно народната мъдрост казва – когато една врата се затваря, се отваря друга. Раздялата с любимия, без който не можеш да си представиш как ще продължиш да живееш занапред, е трудният път, по който срещаш най-важния човек в живота си – онзи, който не те наранява, а те кара да се усмихваш. Загубата на работа е нещо много депресиращо, но това може да е необходимият ти външен тласък, за да започнеш собствен бизнес, да намериш по-добре платена или съвсем различна работа – все неща, които никога не би направил, ако си караше инертно на старата. Познавам не малко хора с успешен бизнес, започнал именно след уволнение или закриване на предприятието, където са работили.

Максимата, че когато печелим, не знаем какво губим и обратно, казва по друг начин, че животът не е никога само в бял или само в черен цвят. А ние няма как да знаем в дългосрочен план кое е добро за нас и кое не. Трудностите ни правят силни, справящи се, дават ни мъдрост, след тях повече ценим онова, което имаме. Рядко пътят към щастието и успеха е гладък, равен и безоблачен. Обикновено съдбата така ни го конструира, че има различни завои, задънени улички или хълмове скриват прекрасния пейзаж, който ни очаква зад тях. Важното е винаги да помним, че е много възможно щастието да ни чака в засада зад онзи, следващ ъгъл, независимо как се чувстваме в момента. Затова – напред, да надникнем зад него!