Къде е мистерията на любовта в днешното свръхсподеляне?

Да провериш някой в социалните мрежи е условен рефлекс - научаваш името му и ровичкането започва. Снимки, постове, кога къде е бил според тагванията, каква е компанията му, какво работи, какви са интересите му. Проучването във фейсбук вече задължителна основа, от която започва общуването, и е релевантно за всяка сфера - от професионалната до съвсем личната. Така научваме всичко (или което настройките за поверителност ни позволяват) за нашите служители, шефове, учителите на децата ни, конкуренцията. Хората, с които се конфронтираме, и хората, с които се привличаме.



Технологиите промениха дори начина, по който се привличаме. Няма скрито-покрито, няма мистерия, няма загадка - ние просто споделяме всичко за себе си. Суетата и показността, остроумните картинки и статии с цитати, които разкриват нашия интелект, чувство за хумор, интереси - всичко това също може да е една поза, в която ние самите губим очертанията си, какво остава за хората, които не ни познават.

Особено сюрреалистично е при необвързаните, защото невидимият пазар за гаджета на практика е неограничен. Преди можеше да идеш на бар, на социално събитие с нагласата, че там може да срещнеш някого, но сега вече - теб постоянно те среща някой, без дори да знаеш. Постоянно някой те проверява, цъка из стари снимки, търси знаци, че ти си човек, с когото могат да опитат. Вместо това да става, както обикновено, по срещи, в разговори. Всички го правят. И никога не знаеш, как някоя снимка от кръщенето на братовчедчето ти, на която си с ужасна коса и изцапана рокля, заела някаква безумна поза, таг, който си забравила да махнеш, как точно тази снимка може да провали нечий романтичен интерес.

Опознайте настройките за поверителност. Основните. Кой има право да вижда нещата от стената ви, с кого споделяте. Направете така, че да вие да одобрявате тагването в постове и снимки. Замислете се какво би искал някой симпатичен непознат да види във вашия профил.

Внимателно огледайте личната си и общодостъпна информация. Дали се вижда, че сте необвързани, къде сте учили и работили. Оставете тези подробности само за вас, освен, ако не ползвате профила си за професионални цели. Тези неща могат да станат тема в разговор, когато се опознаваме.

Оставете си видима само настоящата снимка на корицата и на профила, Не е нужно снимките ви от 2009 г., когато фейсбук беше съвсем невинно занимание, да са виждат и днес. Използвайте опцията да прегледате профила си като някой, с когото не сте се сприятелили.

Подреждайте хората в определени списъци и споделяте съдържание по избор. Основните като семейство, колеги, родители на съученици на децата, учители, приятелите ви. Не е нужно всеки да вижда всичко.

Замислете се какво споделяте и колко то говори за вас. Какво впечатление искате да оставите. Профилът в социалната мрежа отразява колко нас, толкова и това, към което се стараем. Една показност, която трябва да убеди другите, че сме нещо, което може би не сме. Пазете се от този фалш, защото фасадата може да има претенции, но рано или късно рухва и тогава разочарованието е още по-силно.

Колкото и да са привлекателни чатовете, не оставяйте с тях. Ако си пишете редовно с някого и той има романтичен интерес, но избягва среща, защо го правите? Общуването по този начин може да е чудесно, но то реално не води до нищо, ако не се стига до истински разговор. Хубаво е да се замислим какви очаквания имаме, когато си чатим с човек от друг град или държава.

Ако сте влюбени и вече сте с някого, пазете подробностите за вас двамата и за най-близките ви. Не е нужно всички да знаят за романтичните ви разходки или за неговите подаръци и жестове. Пазете тази интимност наистина в личния си живот, реалния живот. И бъдете там напълно себе си.

А ако се усещате на прага на нещо вълнуващо, различно и по-голямо, опитайте да се изключите от мрежи и кабели, свързвайте се със себе си, с женствеността си, с интуицията, и ако човекът иска да остава в реалния живот с вас, ще ви последва.