Добър съпруг - лош баща

Един мъж може да бъде перфектен съпруг, добър съсед и отзивчив приятел, но в бащинството да се проваля. Защо? Трябва ли нещо да се добави и доразвие в характера му или напротив – нещо трябва да се пренебрегне и да бъде отстранено?

Физическата умората е един от основните фактори и най-често изтъквана причина мъжът да не дава всичко от себе си в ролята си на баща. Но всъщност никой не е застрахован от напрегнатото ежедневие и проблемите, било то служебни или здравословни. Всички бързаме, редовно сме недоспали, изнервени, пренасяме служебните си проблеми у дома. Следователно умората не би трябвало да се изтъква като причина бащата да не обръща внимание на детето си. Детето не е тежест или задължение. Напротив – заниманията с него трябва да се приемат като време за релакс, почивка и изобщо най-приятните моменти от деня.

Идеята за бащинството трябва да е много добре обмислена още от самото начало. При някои мъже желанието да станат бащи е съвсем ясно осъзнато, при други - идва с раждането на бебето, узрява. А безспорно има и такива, които по никакъв начин не променят себе си или начина си на живот дори след появата на още един член на семейството. А то всъщност е единствената константа в живота. Своето семейство със сигурност можеш да моделираш по начин, който харесваш. Не можем да избираме родителите или роднините си, но своето семейство и отношенията в него можем да регулираме и градим както ни харесва. Изграждането на собствен модел семейство и семейни отношения дава голяма свобода. Мъжът може сам да определя кога, как и колко от времето и вниманието си да отделя, да бъде близък с децата си или да се държи на дистанция. По този начин не само ще се чувства по-уверен, заради липсата на външен натиск, но и сам ще отговаря за резултатите от изграденото – било то с гордост или със срам.

Парадоксално е, но въпреки че са ни най-близки, хората от семейство са тези, които най-често разочароваме. Далеч по-добре би било бащата да се скара с началника или с колегата, вместо да изкарва яда на децата си. По навик от времето, когато е бил сам, мъжът има нуждата да демонстрира колко е силен и уверен. Понякога продължава да се държи по същия начин и у дома, пред най-близките си хора, които отдавна са го опознали и няма нужда да им доказва нищо. Да се отпуснеш, когато си на своя територия, всъщност не е толкова лесно, колкото изглежда. Мъжът по инерция продължава да се държи с близките си така, както се е държал до преди няколко часа с подчинените, до преди минути с шефа си, до преди секунди в хранителния магазин, където е вдигнал скандал на касиерката за объркана касова бележка. Входната врата е най-добрата граница за различните личностите, които живеят у мъжа. Прибирайки се у дома, е добре да остави отпред бизнесмена и пресметливия мениджър, а прага да прекрачи добрият татко.

Някои мъже, приемани и самоприемайки се като глава на семейството, сами си вменяват ролята на „лошото ченге”. Ако майката е любяща и нежна, то бащата е тежката десница и човекът, който раздава наказанията. Приемайки тази роля, добрият иначе съпруг се превръща в лош баща. Децата се страхуват от него, не разговарят, не му споделят проблемите си. Пропастта между тях постепенно се увеличава, защото те стават непознати, а отношенията им охладняват. Но тази роля в 21 век вече не е актуална. Мъжът не е само човекът, който носи парите вкъщи, в събота ремонтира колата и никога не ходи на родителски срещи, защото това не е негова работа. Както и жената не е само готвачката и перачката, която си стои вкъщи по халат и се грижи за децата. Времената се променят. А с тях могат да се променят и хората, дори с най-закостенели разбирания.

Бащата трябва пълноценно да участва в живота на детето. Това може да направи като подреди правилно приоритетите си. Случва се усърдно работещите бащи да отделят много повече време на служебните си задължения, отколкото на своя наследник. Но да си представим следната ситуация – оставате без работа; трудно е, тъжни сте, може да се стигне и до депресивни състояния, но рано или късно се появява нова възможност и започвате нова работа. А сега се поставете в друга ситуация – изгубвате детето си. Временно ли ще бъдете тъжни и можете ли да го замените с друго? Отговорът е категорично не. Разиграните ситуации още веднъж потвърждават правилото, че обикновено оценяваме това, което притежаваме, чак когато го изгубим. Правилната подредба на приоритетите в живота ще ни позволи да изживеем всичко тук и сега и да не съжаляваме за пропуснати моменти.