За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си

Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща сила в този живот? Дали пък всички ние нямаме една основна? Не търсим ли всички ние любовта? И не е ли самотата най-големият ни страх? Дали точно тя не ни прави постоянно търсещи Него или Нея?

Не малка част от нас до толкова искат да споделят живота си с някого, че наричат всеки следващ „голямата ми любов“, без дори да си дават сметка какво всъщност е любовта. Дали наистина чрез партньорите си ставаме завършени и „цели“ и те са нашите половинки или това ни е оправданието просто, защото не сме достатъчно смели, когато сме сами?

Нека си поговорим малко за онази любов, която може никога да не срещнем. Представете си, че наистина стане така и вие никога не откриете онзи, който постоянно търсите. Ще бъдете ли по-нещастни или напротив- ще съумеете да намерите истинското, независимо щастие- онова, което творите само и единствено със собствената си личност, което извира от вас самите?

Помислете. Ако никога не срещнете Него или Нея, дали няма да:

Се опитате да бъдете по-добри?
Любовта често ни кара да изричаме фрази като „той ме обича такава, каквато съм, с всичките ми недостатъци“. Дали това не е просто оправдание, за да не се променяме? Забелязвали ли сте колко много хора, срещайки любовта и изкарвайки поне няколко години в нейната компания, започват да стават все по-безразлични към себе си- към външния си вид, към разбиранията и навиците си, към успехите си, към това да вървят в определена посока? Сякаш любовта може да е движеща сила само до мига, в който я срещнем. След това ни дава крила, после идва момента, в който отново стъпваме на земята и накрая започваме да се носим по течението, което често ни отвежда в нищото.

Се самоусъвършенствате с всеки изминал ден?
Ако знаеш, че Тя или Той не съществуват, дали няма да си намериш повече други цели и занимания, с които да запълваш времето си, да се самоусъвършенстваш? Кариера, знания и умения- със сигурност ще им отделяш далеч по-голямо внимание- внимание, което иначе отреждаш на семейството си и на не малко битовизми покрай него. Дали това не би те карало да се чувстваш по-удовлетворена и можеща, по-уверена?

Отделяте повече време на родителите и приятелите си?
Често, когато започнем връзка, родителите и приятелите ни остават на заден план, някак ги използваме за фон, докато „рисуваме“ в центъра на картината Него или Нея. Нима няма да е по-добре за нас самите, ако общуваме с повече и различни хора, от които можем да научим много, с които можем да се забавляваме по всевъзможни начини? Дали любовта с придружаващата я ревност, понякога не ни прави нейни роби, без дори да го осъзнаваме? Не малко хора достигат до състояние на толкова болезнена привързаност към партньора си, че когато останат сами по една или друга причина, губят смисъла на целия си живот. Нима е редно да съсредоточаваме цялото си съществуване само върху един човек?

Си бъдете самодостатъчни?
Да развивате себе си непрестанно. Да превърнете себе си в своята най-голяма любов. И това изобщо не означава да бъдете самовлюбени, а просто да сте достатъчно интелигентни и смели, за да се справяте сами с предизвикателствата на живота. Какво по-хубаво от това? Да си сигурен, че ще успееш, защото си убеден в себе си, в своите възможности и ум.

Често романтичната ни представа за любовта ни кара да чакаме онзи, който ще промени живота ни към по-добро. Ще ни покаже истинската красота на живота. Ще ни научи да живеем на 100%. Истината обаче е друга. Само, когато ние самите се научим да променяме живота си към по-добро, без помощта на другите и само, когато ние самите виждаме цялата красота около нас, тогава и потенциалната ни половинка ще види колко сме красиви и добри всъщност. За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си в най-голямата си прелест- красиви, уверени, устремени, усмихнати и смели. Тогава ще привличаме и такива хора около себе си.

Не бива да превръщаме търсенето на любовта в самоцел, да се чувстваме неудовлетворени заради това, че сме сами. Неудовлетворението в нас привлича неудовлетворени хора. А когато си щастлив в собствената си компания, привличаш онзи, който иска да сподели щастието, което вижда в теб.
Каквото и да си говорим, от истинската Любов всеки се нуждае. Тя е движеща сила. Тя е усмивка. Тя е пеперуди в корема. Тя е онова, за което се пише в книгите и се разказва във филмите. Тя е чувството, което най-много ни прави човеци. Затова не я търсете под дърво и камък, а направете така, че тя сама да ви намери. Заради самите вас.