Умеем ли да пазим тайна?

Да можеш да пазиш тайна е почти талант. Един е способен и дума да не продума за онова, което си му поверил, друг го сърби езика и докато не се освободи от бремето, няма покой. Невъзможността да се пази тайна поражда интриги, сплетни, недоразумения и дълги обяснения. Отношения между хората стават подозрителни, натоварени с много негативни емоции. Ами ако все пак мълчанието бавно ни убива? Вариант - казваме я, например, само на един, ама много сигурен човек, за да ни олекне. Ала знаем приказката за царя Траян с магарешките уши и непоносимата за носене тайна. Закопана в дупка, но все пак изречена – накрая тя пак излиза на бял свят.

Няма спор - дискретността е ценно качество. Има професии, за които е задължителна – полицаи, лекари, военни, адвокати, свещеници. Това са хора, които заради същността на професията си, научават чужди тайни, но въпрос на професионална етика е да опазят наученото. Ако това не стане, в едни случаи ще пострада професионалната им репутация и добро име, в друг ще попаднат под ударите на закона, в трети – на собствената си съвест. В много от фирмите се подписва декларация за конфиденциалност, държи се на безукорната лоялност – все неща, които се свеждат и до това да се опазва вътрешната информация от чуждите уши.

Принципно ситуациите са две – или някой съзнателно ни е поверил своя тайна, или неволно сме я узнали, като сме чули или видели нещо, непредназначено за нас. В първия случай сме поели морален ангажимент пред този, които ни се е доверил, редно е да бъдем на висота. Въпросът е при втория вариант има ли причина да мълчим, след като случайно сме станали притежатели на чуждата тайна? Изборът е дали искаме да бъдем за кратко център на внимание, превръщайки тайната в пикантна клюка или предпочитаме да не се месим в живота на другите.

Има обаче ситуации, които са истинско изпитание. Това са случаите, когато сме раздвоени между лоялността си към човека, чиято тайна сме узнали и моралния дълг да я споделим с този, на когото тя нанася незаслужени вреди. Знаем, че съпругът на приятелката ни изневерява. Да й кажем ли? Видели сме, че приятелят на сестра ни играе на ротативки. Тя трябва ли да знае? Случайно сме мярнали съседката от втория етаж в близкия град хваната за ръка с друг мъж, докато съпругът й се занимава у дома с децата. Или знаем, че наш приятел е пред изгонване от работа, нищо че вкъщи разказва как във фирмата не могат без него... Ситуациите са безброй. Понякога е лесно да се вземе решение – когато измаменият, станал невинна жертва, ни е много близък, а тайната нарушава сериозно интересите му. Най-сложно е обаче, когато стъпваме върху тънката нишка на отношенията вътре в двойката, а и двамата са хора, на които държим. Изневери, лъжи, двуличие, накърнено доверие. Да, това е ужасно, но дали приятелката ни сама не знае всичко това и съзнателно не си затваря очите? А известно е, че често убиват вестоносеца. Няма ли отношенията между двамата след скандали, сълзи и обещания да се оправят, а ние да бъдем пренесени в жертва и дори обвинени, че ги съсипваме. Един би искал да знае нелицеприятните тайни на половинката си, друг предпочита да живее в неведение. Едва ли има единствено правилен отговор в подобна ситуация, решението е сложно, след като осветяването на тайната би могла да промени кардинално живота на близки на сърцето ни хора или да съсипе нашите отношения с тях. Дилемата е сериозна – на кантар трябва да се сложат всички за и против, за да се избере онова, което все пак в най-голяма степен защитава интереса на човека, на когото държим. Както винаги - всичко е въпрос на избор и на отговорността да понесем последствията от него.