За и против гражданския брак

Гражданският брак е договор за материална и морална сигурност, но в никакъв случай не гарантира добро семейство. Освен лична, той е и социална отговорност. Но нито подписът в институцията, нито религиозният ритуал могат да ви гарантират добро семейство. От друга страна, за да живееш с някого без нещо да те задължава – било то и подписът под един документ, се изисква много зрялост и отговорност. Белите лебедите и други животни, които са моногамни, също са семейство, без да са подписвали в институции. Защо тогава хората да нямат право да се врекат един на друг само пред себе си, без да декларират това пред друг? Въпросът дали да живеем на семейни начала, или да сключим граждански брак се превръща във вечен спор, равносилен на борбата за първото място между кокошката и яйцето. Всеки има своята истина и колкото хора - толкова и истини. Ако съберем плюсовете и минусите на гражданския брак, може би накрая отново ще получим равенство. И все пак:

Плюсове

oфициално той е твой съпруг. Вече си прекрачила психологическата граница и имаш своето семейство, различно от това, в което си живяла до момента.

ако подписването е било съпроводено от тържество, значи си имала своите прекрасни моменти да бъдеш най-красивата булка, да вървиш към олтара, слушайки Менделсоновия марш, да кажеш ясно „Да” на любовта си и т.н. А най-близките са споделили с теб този важен и хубав момент.

чувстваш се щастлива и обичана жена, защото мъжът ти по свое желание е поискал, преценил и сключил граждански брак с теб. Крачка, за която много хора не намират смелост.

когато попълваш документи, винаги има квадратче <семейна>, което да зачеркнеш. Все още рядко се срещат бланки, които предлага възможност „на семейни начала”.

когато детето ви кандидатства за място в детска градина, печели още една точка напред в класацията, донесена му от съпругът ти, ако работи на трудов договор.

официално всичко придобито след брака е наполовина твое.

имаш своята първа брачна нощ.

ако ти е омръзнало да си госпожица, официално вече си госпожа.

можеш да представяш мъжа до теб като свой съпруг, а не като приятел или бащата на детето ти. Имаш си и писмено доказателство за това.

ако не си харесвала фамилията си, сега имаш възможност да пробваш с друга.

Минуси

гражданският брак е юридически акт, от който произтичат юридически последствия. Ако решите да се разделяте, трябва да преминете през процеса на развода с всички материални и морални последствия от това.

ако организираш тържество по повод подписването, може да ти излезе солено - финансово и емоционално.

приятелите понякога забравят да се обаждат за купони и партита, защото вече сте в друга графа - „семейни”.

ако сте подписали само защото сте се притеснявала, че детето ви ще бъде наречено извънбрачно или незаконно, трябва да знаете, че според законите в България децата не се делят (няма юридическа формулировка, нито документ, който да изисква посочване на такъв статут) на "брачни" или "извънбрачни".

когато се отпускат месечни помощи за отглеждане на дете, се изчислява средномесечен доход на член от семейството. Ако общите ви доходи превишават определена финансова граница (350 лв.), може да изгубите правото на детски надбавки. За сравнение майките, които нямат граждански брак, се водят самотни и имат предимство при тази класация.

със смяната на фамилията и адреса си, трябва да смениш и личната си карта.

мъжът ти, приятелите ти и други познати къде на шега, къде на сериозно, могат да подвикват след теб „булка”.

2013-09-20 #22

Megi

Всеки сам избира , как се чувства най-добре. Подписа не е гаранция. Само едно проявление на битовизма. За мен най- добре е съжителството без брак и свободата да си индивидуалност, а не слепнали 2 сливи. Без интереси, без мечти, просто ТЕ СА СИ СИГУРНИ. Да , ама не. Познавам много разхайтени женени мъже и жени. Брак само пред хората, иначе пълен резил. Или пък забременяла жената и аййййдееее, вече много се обичат , та чак и сватби. Ориент, а не цивилизация.

2013-02-08 #21

Магдалена

Обръщам се към всички дами, които са против брака:
Дами, не ви вярвам. Считам, че всяка жена желае брак, желае нейният избранник да заяви пред "целия свят", че тя е неговата единствена, любима жена, та дори бракът да не е успешен и да приключи с раздяла или развод. Друг е въпросът, ако това желание е по-слабо от някои материални предпоставки било от страна на жената или от страна на мъжа, нали?
Ако бракът нямяше и този емоционален и клетвен смисъл би трябвало да е отпаднал и като институция. Затова пожелавам на всички противнички на брака поне веднъж в живота им някой мъж да им поиска ръката.

2012-02-02 #20

Огита

Изобщо не намирам смисъл в брака. Ако единият от двамата реши да си тръгне, не мисля че един подпис би го спрял. Още повече не одобрявам идеята родителите да остават заедно само защото са женени, а не защото наистина искат да са заедно. Смятам, че от такова положение страдат най-вече децата, защото виждат и най-вече усещат настроенията в къщи.
Странно ми е и как някой хора смятат, че трябва да заявиш на сватбена церемония ...пред всички, че искаш да си с този човек.
Според мен щом делите един дом и едни забавления и един живот това дали има подписана хартийка или не не променя нищо.

2011-07-31 #19

Лора

Твърдо ЗА съжителството преди брака съм! Но ми е малко странно как някои хора тръгват да правят семейство, без да смеят да предприемат сериозна стъпка пред себе си и света, един вид мъжът иска да си е спокоен, че още е ерген без законово обвързване, а жената се чувства достатъчно закъсала, че да не го плаши с подписи. Подписът нищо не гарантира, НО липсата на такъв и липсата на желанието за такъв ГОВОРИ МНОГО ПОВЕЧЕ, направо КРЕЩИ.

2011-04-07 #18

роситу

Не знам, но подкрепям съжителството преди брак! Това е все едно да си разтъпчеш балните обувки, за да видиш дали няма да ти направят пришки

А иначе има огромен смисъл и полза от гражданския брак, защото партньора не може просто така да си събере багажа и да "напусне кораба", а си носи отговорност за това. Твърдо ДА. Ние имаме и църковен брак.

2010-06-15 #17

wildprincess

Хората в обществото приемат съжителството без брак за нещо естествено и напълно нормално!Освен това е и много полезно и необходимо,защото двамата могат да рззберат дали си подхождат или не.Т.е. да изберат дали могат да съжителстват с недостатъците на половинката си

.Това е начин,който помага да се избегнат бързите разводи и грешките!С две ръце гласувам за такова съжителство(грозна дума).Но когато разберат ,че обичта им е достатъчно трайна не е зле все пак да сключат брак.Естествено няма определен период за това .Могат да си живеят и 2 и 12 години...Но съгласете се ,че за десетина години вече си наясно дали искаш да останеш с този човек или не.

2010-06-15 #16

Инна Георгиева

Сигурност за кое? Иначе ако някой го притеснява, какво ще каже обществото, просто да не казва "ние нямаме брак" щом го смята за срамно. А най-добре такива хора задължително да сключат брак

2010-06-15 #15

sidi

Сигурността за жената е по-голямя ,когато имат брак.А и обществото все още приема по-нормално,като семейство подписалите се.

2010-05-17 #14

Инна Георгиева

Ако си в състояние да не можеш да вземеш решение , кой взима решение? Мислех че съпруг или родител?

2010-05-17 #13

Iskra

Ами не съм чувала да искат свидетелство за граждански брак в болница. А името не е доказателство за нищо - може и двамата да сте си Петрови по рождение, а може и жената да не е приела името на мъжа - аз поне познавам такива семейства.

2010-05-17 #12

Инна Георгиева

Иси, но ти говориш мила за нещо планово. А в живота не всичко май е план

2010-05-17 #11

Цвети

Ами не, нали семейните положения са омъжена - неомъжена, вдовица, разведена ( което не би трябвало да го има ) Тук има малко от темата, но това отдавна вече не е на дневен ред.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2274§ionid=5&id=0001501

Това е да се признае една действителност просто, не е нищо друго. Както и да е

2010-05-17 #10

Iskra

Инна, тъй като имам пресен опит с болниците - няма никакъв проблем да посочиш името, на които и да е, когато подписваш документите за операция. Никой не те пита какъв ти е, нито му искат свидетелство за граждански брак. Виж с качването на кораб като съпруга съм имала по-голям проблем, но и с това се справих. Важното е да не се отказваш, когато ти казват "не може".

2010-05-17 #9

Инна Георгиева

Цвети ми то узаконяването е именно подписа или бъркам? Няма как нещо да е законно без някакви подписи и документи

2010-05-17 #8

Цвети

за това Иннка , за кредитите и другите административни и служебни ала-бала, за детето - трябва да се узакони семеен статут на семейни начала. Амааааа

2010-05-17 #7

Инна Георгиева

Мисля си, че има някакво скрито чувство за свобода в семейните начала. Нещо като вечните гаджета - романтично е

Който желае нека се омъжи (ожени) - поради каквито и да е подбуди, който не иска - също

Напоследък обаче си мисля над следното. Ако недай си Боже нещо стане с мен и в болницата някой трябва да поеме отговорност за мен, бих искала това да е мъжа до мен. А той няма такива права.

2010-05-17 #6

Цвети

И още нещо - Това, че има семйни начала, което надявам се и да бъде регламентирано като семейно положение, не говори в полза на брака. И да, винаги се мисли, ами ако се разделим. Тази мисъл не говори, че не обичаш човека - просто си практичен и предвидлив за едно твърде често явление. А ако не дай си боже се разделите - има много случаи, в които довчерашните гълъбчета стават грабливи птици. Това е!
Но най най- важното е женени или не- любов да има! И в двата случая- всичко е напразно. Защото естественият повик на сърцето, душата и тялото е любовта. И нещастни в една връзка срещаш един ден някой, който може да те направи щастлив - и това е всичко, което има значение. Любов пожелавам на всички

2010-05-17 #5

Цвети

Да кажа и аз - бях много против брака, ама много. Каква е идеята не мога да разбера, каква е разликата, освен едно знание - омъжена съм, още един етикет, който си лепваш. Ако живееш от дълго време с един мъж и всеки изминал ден или събитие те уверяват, че това е човека, защо ти е да се жениш ? И продължавам да мисля така. После си казах ( роди се Дара), че няма да е лошо да направим едно парти - ей така да си съберем приятелите - аз така или иначе ще нося някаква ленена бяла рокля, не дантели и сатен. Дара много иска да е малка булка, естествено

. Другото е, че ако имате общо имущество, само един хубав договор и едно бракоразводно дело могат да ви уредят отношенията. Сега знам само едно, след много спорове и дискусии с родителски тела и бракувани и небракувани , ЧЕ ако го искаш, ако значи много за теб да си булка, съпруга, да имаш рокля, торта, разни брачни ала-бала с букета, жартиера и т.н ( Защото е всъщност много забавно ) - Направи го !

2010-05-16 #4

Росица

Странното е, че напоследък все повече двойки изтъкват мотива - не искам да давам пари за развод - като причина да нямат граждански брак. Тоест мисълта за евентуална изневяра и съответствията по правната договореност определено стои, дори при млади двойки.

2010-05-15 #3

wildprincess

Аз дори не виждам спор.Това си е въпрос на личен избор за всяка двойка.Плюсовете и минусите са различни за всеки и голяма част от тях не са изброени тук.
А тези които защитават тезата за съжителство без брак,по неизвестни причини са по-агресивни при подобен спор.
Както пише в статията подписът няма да ви гарантира добро семейство, да,но и липсата на такъв също не може да ви гарантира добро семейство!!
Според мен единствената разлика в двата вида съжителство е в липсата на правна договореност при евентуална раздяла(за каквато никоя двойка не мисли,когато се събира).
В цял свят съществуват и двата вида съжителство,и брака никъде не е отпаднал,а това говори в негова полза.
Най-важното все пак е да се обичаме,да осигуряваме спокоен и сигурен дом за децата си,и да бъдем щастливи от всяка минута прекарана с любимия човек.
И съгласете се ,че има много двойки,живеещи без брак,но са по-скучни от семейства и връзките им са повехнали.Така че нито едно от двете решения не дава гаранция за нищо.

2010-05-15 #2

Iskra

Ами аз досега не съм се бракувала не защото ме е страх от отговорност (нея съм я поела още, когато съм заживяла с този човек и сме създали домакинство), а защото това с нищо няма да промени живота ми. Просто няма как да ти дойде ентусиазъм за нещо, което не би донесло никакъв резултат. Дори аргументите със смяната на името и празничната церемония не ме мотивират. И да реша да се омъжа, не бих се подложила на изтезанието на едно сватбено тържество, името също не бих си сменила на стари години.

2010-05-15 #1

Ели

За брака! Може ли толкова много млади хора да ги е страх да подпишат. И никой не говори за сватба! Подпис - ти и той.
Само, че това е още една отговорност - нещо което на днешно време се губи някаде.