Чар и красота

Изящен нос, бадемови очи, плътни устни, скулесто лице – всички тези съвършени черти остават незабелижими, ако не са одухотворени от обаяние. Хората лишени от чар, бледнеят, защото той е онази невидима, но сякаш най-важна съставка на красотата. Силата му е велика, защото сам по себе си, е способен да превърне обикновената жена в красавица. Без него можем просто „да изглеждаме добре”, но надарени с него ставаме неотразими.

Защо са всички тези разсъждения? Защото често обаянието, като елемент на красотата, е пренебрегвано. Много жени обвиняват за всичките си нещастия кривия нос, тънките устни или малките гърди. Но дори, когато им се отдаде възможност да „поправят” тези грешки на природата, обикновено остават разочаровани. Чертите им са вече съвършени, но те самите не са станали по-красиви. Парадоксално, нали? Но липсващата съставка на красотата е неуловима и затова не би могла да се коригира със скалпел, нито да се закупи. И все пак има начин да се сдобием с нея.

Свикнали сме да мислим за обаянието като нещо, което или го има по рождение, или не. И наистина за някои хора чарът е дарба, но други постигат същия резултат с повечко труд. Това означава, че и в обаянието си има техника, която се крие в определени жестове, погледи, движения, които помагат в създаването на привлекателен образ.

Истинския чар е в това, да разкрием самите себе си, тоест да бъдем искрени. Но за това се изисква особена смелост. Защото трябва да умеем с еднаква естественост да показваме както силните, така и слабите страни, да признаваме дори грешките. Всичко, което идва от дъното на душата ни, на пръв поглед дори и недостатък, обезоръжава околните. За съжаление обаче, често искаме непременно да направим добро впечатление. Приписваме си чужди на нас интереси, вкусове, желания, само и само да се покажем в по-добра светлина. Това обаче ни лишава от непосредственост и съответно от обаяние.

Какво означава това? Просто да се държим естествено. Ако сме стеснителни, да не се опитваме да станем „душата на компанията”. В случай, че танците не са в кръвта ни, да не губим време с курс по салса. Така или иначе няма да постигнем особен успех в тези дейности. Обаянието се проявява само тогава, когато разкриваме чертите и талантите, присъщи на нашата натура.

И най-накрая: тайната – тя е неотменна част от обаянието. Именно заради нея чарът не се поддава на определение. Крие се в намеците, недоизказаните думи, очите, казващи повече от думите, докосването с пръсти... При все това съвети за тайнственост и загадъчност не съществуват.

Всичко това прави обаянието дълбоко индивидуално. За да бъдем чаровни трябва да се съсредоточим върху своите достойнства и да помислим, как да ги покажем на околните. Ние сами, най-добре знаем, кое е уникалното и неповторимото в нас. Това може да е усмивката, чувството за хумор, добротата, но също така и буйния нрав. Не бива да делим чертите си на добри и лоши, а на такива, които идват от дъното на душата си и на други, които е действителност не са ни присъщи.