"Той не ми прави подаръци"

В първия момент оплакването „Той не ми прави подаръци“ звучи малко неприятно. Казваш си – що за меркантилна жена? Живеем във време на финансова криза, на безпаричие за много българи, какви подаръци и претенции? Но дали наистина е така? Не става въпрос за скъпи и ежедневно поднасяни подаръци, а поне по повод - в онези случаи, когато те негласно са приети за задължителни.

Взаимоотношенията в двойката са изтъкани от кодове, от знаци и жестове. Във всеки от тях се опитваме да прочетем безсловесната информация, която носят, а обикновено тя е най-вярната. Той интересува ли се от мен, обича ли ме, мисли ли за мен, грижа ли го е как се чувствам, доколко важен човек съм в живота му, ненакърнена ли е днес близостта ни от вчера… Това не е несигурност и непрекъснато търсене на потвърждение за силата на връзката ни. То е нещо съвсем естествено.

Правим малки и големи неща за любимия, щедро и безкористно, и от това сме щастливи. Естествено, очакваме подобни жестове и от него. Не заради баланс и реципрочност, а защото се стремим да четем между редовете. А думата „подарък“ произхожда от „дар“, тя пък – означава нещо, отдадено от сърце, без нищо насреща. Защото така искаме - да сътворяваме за другия радост, внимание, положителна изненада.

Оправданията „той просто не е такъв, не си пада по подаръците“ или „и без това парите не стигат“ не са добри, не бива да се примиряваме с тях. Когато човек цени сам себе си, очаква това и от другите, особено от най-близките. Разбира се, подаръкът ни най-малко не се изисква, не се намеква за него, но липсата му, особено при няколкото най-значими поводи в годината, когато той е част от традицията ( рожден ден, коледните празници ) също е знак. И то лош.

Когато приготвяш подарък за някого, ти мислиш за него – какво би му харесало, какво ще го зарадва или изненада. Често пъти избирането му, цялостното му стъкмяване носи даже повече радост за даряващия, отколкото за получаващия. Липсата му е знак за отсъствие на всичко това, а това няма как да е добра новина. Колкото по-малко знаци за обич и внимание има в двойката, толкова по-малко са емоционалните скрепители във връзката.

Така след духовното, стигаме да втората най-често появяваща се, материална причина – парите. Да, те обикновено не стигат. Но подаръкът не означава нито много изхарчени пари, нито на всяка цена дар, съизмерим с пари. Подаръкът може да е преживяване – приятна вечер, разходка или лично приготвена вечеря. Когато ситуацията той да готви не е обичайна практика в двойката – това прави впечатление.

Може да е нещо ръчно изработено или създадено – написан стих, посветен на любимата, собственоръчна рисунка или просто писмо на специална хартия с послание към нея и израз на онова, което е в сърцето му. Няма нужда да е засукано и сложно. Достатъчно е да е истинско, простите и ясни думи са най-силни. Важно е да изразява собствените мисли и чувства, а не да е преписано от интернет.

Ала защо да бягаме и от темата за парите. Дори да не стигат, като се мисли отдалече за повода, те могат да бъдат събрани по малко. Да, не е задължително подаръкът да е скъп, но да си признаем - трудно е да уважаваш мъж, който няма пари даже за цвете или нещо повече. Ако е временно състояние – за момента останал без работа, изплащане на дълг или скъпоструваща за семейството придобивка, това е разбираемо изключение.

Ако обаче обичайно това е положението – вариантите са два: този мъж или не е способен материално да се грижи за себе си, пък какво остава да дава сигурност на други, или е стиснат. И двете предположения не са във ваша полза. А най-вероятното и всеобхватното е, че не е достатъчно мотивиран – не ви цени. Смята, че няма да имате претенции, каквото и да стори. Все му е тая, дали ви дава, или не знаци и жестове. Според него нямате нужда от такива глезотии. А с такова отношение не можем да се примиряваме дълго.