Доколко тези мъжки грешки са непростими?

Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни поводи, за разлика от мъжете ни. Склонни сме повече да обръщаме внимание на дребните детайли за разлика от мъжете и когато те не ги забелязват, се дразним. Иначе казано - издребняваме. Понякога силният пол е в състояние не само да ни ядоса леко, а направо да ни вбеси с някои свои прояви. Кои са най-честите сред тях и нужно ли е да им обръщаме чак такова внимание? Дали пък не трябва да се научим да бъдем малко по-толерантни към определени особености в мъжкия характер, защото те са точно това – особености, а не начин да се опитат да ни наранят.

Той не ми обръща достатъчно внимание
Сещате ли се за една снимка, обикаляща интернет пространството, на която са показани мъж и жена как изглеждат след фризьор. Общо взето жената си е същата с малко по-сресана коса. Защо си мислите, че един мъж е длъжен да забележи, че косата ви е с два сантиметра по-къса или че сте си купили нова черна рокля, която общо-взето се отличава от старата с една панделка на талията в повече? Това, че той не забелязва дали сте с лакирани нокти или не, не означава, че не ви уважава, харесва и обича. Замислете се и над още нещо - защо вашата самооценка трябва да зависи от неговото внимание? Несъмнено мъжът, който обича, обръща внимание на жената до себе си, но не е задължително то да е свързано с външния й вид. Ако ви казва, че сте красива (макар и без да отбележи новата ви рокля), ако не критикува стила ви и не прави забележки относно външния ви вид, ако е мил и загрижен и се интересува как сте и как е минал денят ви, определено нямате причина да недоволствате. А новият ви маникюр може да оставите за колежката в офиса - на нея със сигурност ще и е по-интересна темата. Не малка част от мъжете недоумяват за какво изобщо са ни толкова много разкрасителни мазила и процедури. За тях душът, епилаторът и чистата, добре ухаеща коса, са напълно достатъчни.

Не ме успокоява, когато съм тъжна
Известно време смятах, че не мога да попадна на свестен мъж, защото всичките реагираха по един и същ начин, когато се разплачех за нещо. Изглеждаха ми като безчувствени същества, идващи от друга планета. В един момент си дадох сметка, че вината не е в тях, защото те просто са такива. Така са устроени. Когато плачем, мъжът до нас най-често се чувства безсилен, защото не знае как да ни помогне. И нека бъдем честни - има ситуации, в които наистина никой не може да ни помогне. Да, той знае, че може да ви гушне и вероятно ще го направи, но ако ви се е случило нещо наистина страшно (загубили сте близък, например), самите вие сте наясно, че никой не е в състояние да излекува мъката ви, освен времето. Най-важното, което не бива да правите, е да започнете да го обвинявате, че е безчувствен и безучастен. Дори да ви е много мъчно, не го карайте да се чувства нападан и упрекван. Можете просто да му кажете, че имате нужда от прегръдка, вместо да очаквате сам да се сети какво да направи. Някои мъже (в такива моменти) не знаят как да реагират и дали няма да сгрешат по някакъв начин. И помнете- тях много повече ги е страх от сълзите, отколкото нас. Това е и една от причините почти да не ги използват. Ако ви се е случило нещо ужасно, а той не се прибира вкъщи с часове или не си вдига телефона, имате основание да смятате, че нещо не е наред. Но ако точно сега не ви е гушнал, а вие сте била безкрайно тъжна, но дори не сте казали защо, не правете драми. Мъжете ни най-малко обичат драмите.

Не се съобразява с моите интереси
Позната ли ви е ситуацията, в която имате на разположение само един телевизор, тъкмо избирате да си пуснете любимия сериал и точно тогава се оказва, че той ще гледа много важен мач или пък Формула 1? Дали е нужно да започнете да го упреквате, че никога не се съобразява с вас или трябва малко по-трезво да поразсъдите ситуацията? Елементарно е - жените имат едни интереси, мъжете - други. Когато се събереш с даден човек, ти не губиш своите интереси, нито той трябва да изгуби неговите. Да, задължително е да имате моменти, в които заедно гледате хубав филм или правите нещо, което и двамата обичате, но защо един мач трябва да е повод за караница? Просто си купете още един телевизор и спрете да превръщате дребните неразбирателства в големи конфликти! Ако той е предпочел да отиде на мач, а преди това ви е обещал да ви помогне за нещо важно, сте в правото си да се сърдите и да сте несигурни в този човек- дали изобщо можете да разчитате на него. Ако обаче е отложил да оправи шкафа в кухнята за утре, защото днес са му подарили билет за мач, просто го оставете да изживее своите си приятни моменти. А и аз лично не разбирам жени, които не умеят да правят компромиси. Мога и мач да гледам, ако съм в прегръдките му. Не бих казала, че е отегчително или досадно. Напротив- хубаво е, защото си с любимия си човек.

Чувствам се като прислужница
Как се чувства дадена жена сред домакинските задължения е единствено въпрос на лично усещане, както и умение да поставяш граници. Определено най-често срещаният мъжки недостатък е вечното разхвърляне и рядкото помагане в домакинството. Това обаче, далеч не означава, че той не ви уважава или че ви приема за прислужница. По-вероятно е вие самата да сте забравила да поставите своите граници и така да сте го научила да не помага. Ако просто му кажете, че знае как се пуска пералнята и къде се прибират дрехите и ги оставите там, където са, той сам ще се справи. Това не означава, че вие също не бихте прибирали понякога нещата му, но не и ежедневно. Научете се да си помагате взаимно и да говорите по темата кой и какво да свърши, а не да стигате до безумни конфликти. Хубаво е да помните една особеност на мъжете и тя е, че не обичат да търсят. Искат всичко да им е пред очите. На него наистина му е много по-лесно да си остави ризата на дивана и утре да я вземе от там, без да се налага да рови в гардероба. И той не смята, че оставяйки я на дивана, ще ви вбеси. В крайна сметка не е направил нищо непростимо. Замислете се и над нещо друго- нима вие самите не се втренчвате малко повече в подреждането? Не ставайте роби на домовете си. Не се карайте за разхвърляни вещи. Важното е да няма разхвърляни чувства! Битовизмите не са в състояние да разрушат истинската любов и уважение. Да, създават напрежение, но от тях не боли. Боли, когато се обиждаме заради дрехи или чинии. Това вече наистина е унизително.