Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Привързаност с граници



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вероятно най-страшното, което може да си представи почти всеки от нас, е загубата на нещо или някого. В някои случаи страхът от тази загуба е толкова силен, че ни спира да живеем нормално, парализира ни. Страхът сам по себе си може да се нарече най-голямата пречка в живота на всеки от нас. А способността ни бързо да се вкопчваме във всичко, което обичаме, от страх да не го загубим, е най-голямата ни грешка. Защото именно чувството за притежание е бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загубата. Привързаността към нещо или някого, в даден момент се превръща в ужас, който не можем да преодолеем. Има ли начин да се справим с това усещане и какъв е той?
Почти във всички случаи, в които отчаяно се привържем към нещо, по ирония на съдбата го губим. Твърде големият страх, който изпитваме, когато помислим, че можем да изгубим, увеличава вероятността от загуба.
С вкопчването в дадено нещо, ние сами си създаваме окови. Страхът от загуба ни кара да губим удоволствието от радостта- радостта, че някой е до нас, че споделя живота си с нас. Дълбоката привързаност създава енергия, която по-скоро отблъсква обекта на пристрастеността ни, защото го обезличава. Защото спираме да го виждаме в динамиката му. И когато нещото или този някой започва да си отива, ние дори не забелязваме признаците.

Често съм чувала някои да казва „аз не мога без нея/него“ или пък „не знам какво бих правил/а без работата си“. И в тези думи няма нищо хубаво, защото точно тези хора, оставайки без своето „нещо“ в даден момент, наистина не знаят кои са и накъде да тръгнат. Да се самоопределяш посредством някой друг, да живееш живота си заради някой друг, да се отъждествяваш с работата си, са много повече от безобидни усещания. Защото, когато дойде моментът на „сбогуването“, повечето от тези хора усещат толкова силна празнина, че почти напълно губят желанието си за живот.

Как можем да се преборим с чувството за притежание:

Да живеем в настоящия момент, без да правим дългосрочни планове, защото не знаем кой и докога ще бъде до нас.

Да приемем загубите като наложителни промени- промени, които не зависят от нас, а са ни отредени. Да не се обвиняваме за тях.

Да помним, че колкото повече стискаш, толкова по-бързо дадено нещо ти се изплъзва. Когато отвориш ръце, те се „напълват“.

Да се откажем от притежанието- нищо не е наше- хората идват и си отиват от живота ни, за да оставят радост или болка в сърцата ни, за да ни научат на най-важното. Работата, къщата и вещите се възстановяват- тях не можем да загубим завинаги и ни най-малко си струва да ги превръщаме в нещо, без което не можем. Нов дом винаги ще има за всеки. Нова работа също. Стига да знаем как да пуснем онова, без което „не можем“.

Истинското щастие и сигурност са отвъд притежанието на нещата, те са в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към нещо „външно“. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние пренебрегваме силата си и прехвърляме отговорността върху друг, върху „външното“.

Помнете, че винаги, когато губите нещо неочаквано или дълго време не получавате онова, за което със зъби и нокти се борите, то просто не е за вас. Животът ви е отредил друго. Продължете напред с мисълта, че ви чака по-добро.

Изход има във всяка ситуация- загубата е просто нещо или някой, който изчезва от живота ви, но с това не се губи целостта на вашия свят. Вашият свят винаги е толкова цял, завършен и съвършен, колкото сами си го направите.

И най-важното- човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.

Има едно много важно правило, което е добре да прилагате често- да се научите да давате- да подарявате ваши вещи, без които сте мислили, че не можете. Имате неща, които искате да подновите у дома или пък са ви в повече- подарете ги! Може да е на съседите, може на приятели, на нуждаещи се, на напълно непознат човек дори- просто го направете. И не само това- научете се да подарявате не само вещи, които вече не са ви толкова необходими, а и някои от любимите си. Да, трудно ще ви е, но не е невъзможно. В крайна сметка една вещ може да е свързана с конкретен човек, да носи хубави спомени, но каквото и да си говорим, това е просто предмет. Ако с него не можете да се разделите, какво остава за човек?

Животът се променя и трябва да свикнете с тази промяна. Днес едни хора са около вас, утре други. Едни си отиват, други идват…И никой от нас няма избор. Онези, които съдбата е решила ще ни вземе, независимо от нашето съпротивление. Ако се научим да приемаме промяната като възможност за нов, по-добър живот, можем убедено да кажем, че сме се научили да живеем. Ако винаги приписваме щастието си на нечий чужд гръб, то моментално загива, когато този човек си отиде от живота ни.

Опитайте да пускате с мирно сърце всеки, който е на път да си тръгне, защото и да сте против и да се гневите, той няма да остане. Мирът и хармонията вътре във вас са всичко, което имате, за да продължите напред…към щастието. Защото него винаги го има. А загубите са част от живота. И каквото и да си говорим…до друг извод няма как да стигнем.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Събота
20
Юли 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Доверието – нещо крехко
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете,...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Food revolution day 2018 в България - революцията в храненето продължава
Зад всяка революция стои едно просто желание - нещо трябва да се промени! Една година след първото издание...
Как да: Приготвим сок от сушени сини сливи
Как да приготвим домашен сок от сушени сини сливи (ошав): Сокът от сушени сини сливи е изключително...
5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
Думи към моята тийнейджърка
Често чувам от дъщеря си, която е на 15: „Какво знаеш ти за днешните времена? Вие сте живели в друга...
За жените, мерките и стереотипите
"Виж колко й е къса полата, търси си го...като ходи така по улиците", "Деколтето й е до пъпа, така е...
Най-важното за една дълготрайна връзка
От какво има нужда хармоничната връзка? Каква е рецептата на дълготрайните отношения с мъжа до нас? Сигурно...
Бизнес партньори или приятели
Когато ти трябва помощ – търсиш приятели. Нуждаеш ли се от пари назаем – пак се обръщаш към тях. Дали...
Храненето при децата – рискове и последици
Пълноценното и здравословно хранене на бременните жени и на децата в кърмаческа и ранна детска възраст...
Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Да отгледаш дете на природата
Кое е това дете? Това дете на първо място цени и обича природата. От малко прекарва много време на открито...
Къде в мозъка се намира любовта и какво се крие зад усещането за „разбито сърце“?
Често чуваме изказвания, споделяния за това как хората обичат нещо/някого с цялото си сърце. В интерес...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
Как да научим детето да казва „Благодаря!”
Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото...
Деструктивното чувство за вина
Угризенията на съвестта човъркат като малко червейче съзнанието ни. Независимо колко сме големи тези...
Как да не се превърнете в жертва на маниак
Пролет – време, когато копнеем за нежност, любов и страст. Но, ако вярваме на статистиката, именно в...
За и против детската градина - II
Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи? Детската...
Колко е лош лошият успех в училище?
Учебната година отдавна започна и вече не повод за вълнения. Очакванията на родителите към собствените...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Седемте лица на фалшивата любов – кои са те и как да ги разпознаем?
Вероятно няма друга дума, независимо на какъв език, която да се използва толкова, колкото думата...
Театър на сенки за деца
Помня като дете на село - нямаше вечер много забавления. Залезе ли слънцето и утихне животът навън, вкъщи...
Порасналите недоносени бебета в един даващ надежда фотопроект от Канада
Всеки ден милиони бебета по света се раждат преди определения термин. По една или друга причина, тенденцията...
Не викай, не скачай, не пипай!
Колко лесно би било, ако можехме да разсъждаваме поне малко като децата. Да имаме техния дух и непринуденост...
Вечната женска конкуренция
Свикнали сме да мислим за мъжете като за състезателния пол, но все повече съвременни изследвания обръщат...
Злоядото дете - II част
Е, какво да направим, за да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените препоръчителни...
Мамо, обичам те!
Раждането разтърсва цялото ни същество из основи. Изведнъж се изменя не само посоката на животът ни,...
"Дай ми назаем роклята си"
Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите...
Неща, за които да сме говорили с дъщеря си преди да влезе в пубертета
Да имаш момичета е прекрасно преживяване и както всичко в родителството - пълно с капани, неочаквани...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook