Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Привързаност с граници



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вероятно най-страшното, което може да си представи почти всеки от нас, е загубата на нещо или някого. В някои случаи страхът от тази загуба е толкова силен, че ни спира да живеем нормално, парализира ни. Страхът сам по себе си може да се нарече най-голямата пречка в живота на всеки от нас. А способността ни бързо да се вкопчваме във всичко, което обичаме, от страх да не го загубим, е най-голямата ни грешка. Защото именно чувството за притежание е бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загубата. Привързаността към нещо или някого, в даден момент се превръща в ужас, който не можем да преодолеем. Има ли начин да се справим с това усещане и какъв е той?
Почти във всички случаи, в които отчаяно се привържем към нещо, по ирония на съдбата го губим. Твърде големият страх, който изпитваме, когато помислим, че можем да изгубим, увеличава вероятността от загуба.
С вкопчването в дадено нещо, ние сами си създаваме окови. Страхът от загуба ни кара да губим удоволствието от радостта- радостта, че някой е до нас, че споделя живота си с нас. Дълбоката привързаност създава енергия, която по-скоро отблъсква обекта на пристрастеността ни, защото го обезличава. Защото спираме да го виждаме в динамиката му. И когато нещото или този някой започва да си отива, ние дори не забелязваме признаците.

Често съм чувала някои да казва „аз не мога без нея/него“ или пък „не знам какво бих правил/а без работата си“. И в тези думи няма нищо хубаво, защото точно тези хора, оставайки без своето „нещо“ в даден момент, наистина не знаят кои са и накъде да тръгнат. Да се самоопределяш посредством някой друг, да живееш живота си заради някой друг, да се отъждествяваш с работата си, са много повече от безобидни усещания. Защото, когато дойде моментът на „сбогуването“, повечето от тези хора усещат толкова силна празнина, че почти напълно губят желанието си за живот.

Как можем да се преборим с чувството за притежание:

Да живеем в настоящия момент, без да правим дългосрочни планове, защото не знаем кой и докога ще бъде до нас.

Да приемем загубите като наложителни промени- промени, които не зависят от нас, а са ни отредени. Да не се обвиняваме за тях.

Да помним, че колкото повече стискаш, толкова по-бързо дадено нещо ти се изплъзва. Когато отвориш ръце, те се „напълват“.

Да се откажем от притежанието- нищо не е наше- хората идват и си отиват от живота ни, за да оставят радост или болка в сърцата ни, за да ни научат на най-важното. Работата, къщата и вещите се възстановяват- тях не можем да загубим завинаги и ни най-малко си струва да ги превръщаме в нещо, без което не можем. Нов дом винаги ще има за всеки. Нова работа също. Стига да знаем как да пуснем онова, без което „не можем“.

Истинското щастие и сигурност са отвъд притежанието на нещата, те са в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към нещо „външно“. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние пренебрегваме силата си и прехвърляме отговорността върху друг, върху „външното“.

Помнете, че винаги, когато губите нещо неочаквано или дълго време не получавате онова, за което със зъби и нокти се борите, то просто не е за вас. Животът ви е отредил друго. Продължете напред с мисълта, че ви чака по-добро.

Изход има във всяка ситуация- загубата е просто нещо или някой, който изчезва от живота ви, но с това не се губи целостта на вашия свят. Вашият свят винаги е толкова цял, завършен и съвършен, колкото сами си го направите.

И най-важното- човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.

Има едно много важно правило, което е добре да прилагате често- да се научите да давате- да подарявате ваши вещи, без които сте мислили, че не можете. Имате неща, които искате да подновите у дома или пък са ви в повече- подарете ги! Може да е на съседите, може на приятели, на нуждаещи се, на напълно непознат човек дори- просто го направете. И не само това- научете се да подарявате не само вещи, които вече не са ви толкова необходими, а и някои от любимите си. Да, трудно ще ви е, но не е невъзможно. В крайна сметка една вещ може да е свързана с конкретен човек, да носи хубави спомени, но каквото и да си говорим, това е просто предмет. Ако с него не можете да се разделите, какво остава за човек?

Животът се променя и трябва да свикнете с тази промяна. Днес едни хора са около вас, утре други. Едни си отиват, други идват…И никой от нас няма избор. Онези, които съдбата е решила ще ни вземе, независимо от нашето съпротивление. Ако се научим да приемаме промяната като възможност за нов, по-добър живот, можем убедено да кажем, че сме се научили да живеем. Ако винаги приписваме щастието си на нечий чужд гръб, то моментално загива, когато този човек си отиде от живота ни.

Опитайте да пускате с мирно сърце всеки, който е на път да си тръгне, защото и да сте против и да се гневите, той няма да остане. Мирът и хармонията вътре във вас са всичко, което имате, за да продължите напред…към щастието. Защото него винаги го има. А загубите са част от живота. И каквото и да си говорим…до друг извод няма как да стигнем.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Mитът за любовта от пръв поглед е развенчан
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Четвъртък
5
Октомври 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо да наемем майки след изтичането на отпуска по майчинство?
Помня първото ми сериозно интервю за работа. Вторият въпрос на работодателя беше: "Имате ли деца и колко...
Опасността да се влюбиш в приятеля му
За повечето такава опасност звучи еретично и то с основание. Почти гарантирано тя поражда много повече...
Доверието – нещо крехко
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете,...
Синдромът бърнаут или как прегаря психологическата верига
Съвременното общество страда от множество заболявания, за чието съществуване никой преди време дори не...
7 дразнещи навика на поколение Z
Πoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa пoĸoлeниeтo Z (poдeнитe мeждy 1995 и 2010 г.) нe пpизнaвaт eтиĸeтa...
Самоуверените деца
Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички искаме едно уверено дете, което вярва,...
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Правила на модерния (и не само) етикет
Мислим си, че живеем във време, в което всеки си прави, каквото си иска, и вече етикет не съществува?...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Думи, които мъжете обичат по-често да чуват от нас
Твърди се, че ние жените сме тези, които обичат да „чуват” любовта, че ние имаме нужда от много по-голямо...
Детският труд - позорното петно на обществото
168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на...
Ренесансът на майките
Гледането на малко дете е изтощително, особено ако децата са повече от едно. Факт е, че основната и най-енергоемката...
Дигитална диета
И само като си помисли човек, че дигитален идва от латинската дума за пръст*. Кой да си представя, че...
Защо не помним, че сме били бебета?
На практика никой няма спомени от най-ранна детска възраст - но това не е защото не пазим информация...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Учебната година започна!
Първият учебен ден е тук, а подготовката продължава да тече с пълна сила – често пазаруването може да...
Как да разберем какво се случва с децата в училище?
Училището е истинско приключение и един нов свят за децата, където те се сблъскват с първата важна промяна...
Голотата и децата
Темата с децата и голотата продължава да е някак неудобна. Въпреки цялостното обществено „разсъбличане”...
Как да си отгледаме четящо дете? Ранната възраст
В ерата на технологиите е по-важно от всякога децата да четат, да обичат книгите и да отдават това така...
4 неочаквани места за първа среща
Първата среща, независимо от епохата и поколенията, има една-единствена цел - да опознаеш човека, който...
Излей емоциите
Искате ли да живеете дълго и спокойно? Тогава ругайте и обиждайте. Това не изглежда като съвет, който...
Моята първа играчка, моята първа любов
Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през всичките й форми и фази по различно време. Но...
Първата играчка
Първата детска играчка е малко по-различна от просто подарък. Тя, както подсказва името, е първата играчка,...
В разгара на пролетта, в разгара на любовта
Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Йога и за деца
Според някои изследвания и теории ние се раждаме с много умения и способности, които с времето закърняват...
Да се греши е човешко
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет...
Приятелите, лошите и добрите думи помежду им
„...И тогава мечката казала: дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя”. Всеки си спомня тази...
Поколението "Копи - пейст"* - I
На родителската среща на голямата дъщеря класната спомена мимоходом това: „Копи – пейст” поколение. Че...
Къде е мистерията на любовта в днешното свръхсподеляне?
Да провериш някой в социалните мрежи е условен рефлекс - научаваш името му и ровичкането започва. Снимки,...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Откровено за трудните разговори
„Бъдете достатъчно смели да започнете разговор, който си заслужава.“- Маргарет Уитли Във всички...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook