Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Привързаност с граници



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вероятно най-страшното, което може да си представи почти всеки от нас, е загубата на нещо или някого. В някои случаи страхът от тази загуба е толкова силен, че ни спира да живеем нормално, парализира ни. Страхът сам по себе си може да се нарече най-голямата пречка в живота на всеки от нас. А способността ни бързо да се вкопчваме във всичко, което обичаме, от страх да не го загубим, е най-голямата ни грешка. Защото именно чувството за притежание е бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загубата. Привързаността към нещо или някого, в даден момент се превръща в ужас, който не можем да преодолеем. Има ли начин да се справим с това усещане и какъв е той?
Почти във всички случаи, в които отчаяно се привържем към нещо, по ирония на съдбата го губим. Твърде големият страх, който изпитваме, когато помислим, че можем да изгубим, увеличава вероятността от загуба.
С вкопчването в дадено нещо, ние сами си създаваме окови. Страхът от загуба ни кара да губим удоволствието от радостта- радостта, че някой е до нас, че споделя живота си с нас. Дълбоката привързаност създава енергия, която по-скоро отблъсква обекта на пристрастеността ни, защото го обезличава. Защото спираме да го виждаме в динамиката му. И когато нещото или този някой започва да си отива, ние дори не забелязваме признаците.

Често съм чувала някои да казва „аз не мога без нея/него“ или пък „не знам какво бих правил/а без работата си“. И в тези думи няма нищо хубаво, защото точно тези хора, оставайки без своето „нещо“ в даден момент, наистина не знаят кои са и накъде да тръгнат. Да се самоопределяш посредством някой друг, да живееш живота си заради някой друг, да се отъждествяваш с работата си, са много повече от безобидни усещания. Защото, когато дойде моментът на „сбогуването“, повечето от тези хора усещат толкова силна празнина, че почти напълно губят желанието си за живот.

Как можем да се преборим с чувството за притежание:

Да живеем в настоящия момент, без да правим дългосрочни планове, защото не знаем кой и докога ще бъде до нас.

Да приемем загубите като наложителни промени- промени, които не зависят от нас, а са ни отредени. Да не се обвиняваме за тях.

Да помним, че колкото повече стискаш, толкова по-бързо дадено нещо ти се изплъзва. Когато отвориш ръце, те се „напълват“.

Да се откажем от притежанието- нищо не е наше- хората идват и си отиват от живота ни, за да оставят радост или болка в сърцата ни, за да ни научат на най-важното. Работата, къщата и вещите се възстановяват- тях не можем да загубим завинаги и ни най-малко си струва да ги превръщаме в нещо, без което не можем. Нов дом винаги ще има за всеки. Нова работа също. Стига да знаем как да пуснем онова, без което „не можем“.

Истинското щастие и сигурност са отвъд притежанието на нещата, те са в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към нещо „външно“. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние пренебрегваме силата си и прехвърляме отговорността върху друг, върху „външното“.

Помнете, че винаги, когато губите нещо неочаквано или дълго време не получавате онова, за което със зъби и нокти се борите, то просто не е за вас. Животът ви е отредил друго. Продължете напред с мисълта, че ви чака по-добро.

Изход има във всяка ситуация- загубата е просто нещо или някой, който изчезва от живота ви, но с това не се губи целостта на вашия свят. Вашият свят винаги е толкова цял, завършен и съвършен, колкото сами си го направите.

И най-важното- човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.

Има едно много важно правило, което е добре да прилагате често- да се научите да давате- да подарявате ваши вещи, без които сте мислили, че не можете. Имате неща, които искате да подновите у дома или пък са ви в повече- подарете ги! Може да е на съседите, може на приятели, на нуждаещи се, на напълно непознат човек дори- просто го направете. И не само това- научете се да подарявате не само вещи, които вече не са ви толкова необходими, а и някои от любимите си. Да, трудно ще ви е, но не е невъзможно. В крайна сметка една вещ може да е свързана с конкретен човек, да носи хубави спомени, но каквото и да си говорим, това е просто предмет. Ако с него не можете да се разделите, какво остава за човек?

Животът се променя и трябва да свикнете с тази промяна. Днес едни хора са около вас, утре други. Едни си отиват, други идват…И никой от нас няма избор. Онези, които съдбата е решила ще ни вземе, независимо от нашето съпротивление. Ако се научим да приемаме промяната като възможност за нов, по-добър живот, можем убедено да кажем, че сме се научили да живеем. Ако винаги приписваме щастието си на нечий чужд гръб, то моментално загива, когато този човек си отиде от живота ни.

Опитайте да пускате с мирно сърце всеки, който е на път да си тръгне, защото и да сте против и да се гневите, той няма да остане. Мирът и хармонията вътре във вас са всичко, което имате, за да продължите напред…към щастието. Защото него винаги го има. А загубите са част от живота. И каквото и да си говорим…до друг извод няма как да стигнем.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· 25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието над жени и момичета
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Mитът за любовта от пръв поглед е развенчан
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Сряда
22
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Истината и детето
“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...”...
Когато любовта се превърне в обсебване
Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е необходимо. Много двойки приемат тези сантиментални...
Обсебени ли сте от връзката си?
Случвало ли ви се е да не знаете дали обичате някого или не? Чувствате се много силно привлечени от него,...
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
Приемното семейство – една друга възможност
Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
Всеки човек, мъж и жена, имат хиляди фантазии и мечти за живота и случващото се около тях. Някои действително...
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Тази досада поучението!
Никой не обича да го поучават, макар сам лесно да изпада в ролята на онзи, който говори назидателно...
Родословното дърво
Да знаеш своето родословие е равнозначно повече и по-задълбочено да познаваш себе си. То е като пътуване...
Детето - левичар - II
Освен левичари и десничари, съществуват и хора, които еднакво добре боравят и с двете ръце – т. нар....
Страхът от училище – кои са причините и как да се преодолее?
Когато децата растат, родителите правят всичко по силите си, за да им осигурят здравословна среда, спокойствие,...
Бабите - помощници или заместнички на майката?
В миналото според традиционните модели на битуване е било нормално три или четири поколения да живеят...
Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
Послание на името
Името ми значи гора, лес. В римската митология Рея Силвия е богиня на гората майка, на митичните основатели...
Идеи за подарък за българи, живеещи в чужбина
Всеки има роднина или близък приятел, който живее в чужбина, и наближат ли празници, а и не само, всеки...
10 идеи за здравословен обяд на ученика
Здравословното хранене на децата в училище не е мит. Тук можете да видите 10 безплатни идеи с рецепти...
Комплиментът
Неотдавна бях на една публична лекция, където всеки от участниците трябваше да се обърне към човека до...
Разлика в годините при разменени роли
За любовта граници няма, включително и във възрастта. Тя идва без да пита. Но ако сърцето говори еднозначно,...
Проблемът „много критични родители“
Всеки родител иска най-доброто за детето си. В старанието и себераздаването не рядко той стига до крайности....
Кога любовта се превръща в омраза?
Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата само на пръв поглед са тотално отдалечени....
В разгара на пролетта, в разгара на любовта
Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта...
Как да отгледаме детето си минималистично?
Минимализмът е начин на живот и мироглед, при който има възможно най-малко вещи, струпване на детайли....
Нов поглед към женската сексуалност
Еволюционните психолози обясняват поведението на хората с техните древни инстинкти и запазени през вековете...
Сексът за сдобряване - опасното примирие
„Разгорещена съм от гняв, а не от страст” – успявате да изкрещите, докато любимият ви влачи към постелята...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Майчинският инстинкт – митове и реалност
Обикновено майчинството се свързва със сбъдване на най-съкровените мечти, щастие, минаващо преливниците...
Животът като низ от избори
Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път...
Бащи, отнасяйте се с уважение към дъщерите си!
Според много разпространеното схващане, слабост на бащите са момичетата, а на майките - момчетата. Семейните...
Сватбата на най-добрия ми приятел - I част
Напук на всички твърдения, че истинско приятелство между мъж и жена не може да съществува, фактът си...
7 дразнещи навика на поколение Z
Πoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa пoĸoлeниeтo Z (poдeнитe мeждy 1995 и 2010 г.) нe пpизнaвaт eтиĸeтa...
Чуваме ли се какво говорим?
Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook