Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Можем ли да казваме "Не!"


„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението. Особено, когато се отнася до близки и обичани хора, никак не е лесно да бъдеш безапелационен в отказа си. В такива случаи държим да се обясняваме – защо, какво ни кара да постъпваме така. Чувстваме се виновни. Или пък си оставяме вратички, подклаждаме надежди. Сега не знам дали ще ходим на море, отговаряш на настойчивите питания на детето си, но като дойде лятото, другият месец, ще стане ясно...

В голяма степен е разбираемо – близките хора затова са близки, за да не си поднасят разочарования, за да се подкрепят и тогава, когато другите са се разбягали. А това означава много по-често на най-обичаните да казваме – „да“, „ще го направя“, „ще дойда“, „ще стане“...

Обикновено хората, които са способни с по-голяма лекота да казват „не“, са приемани за такива, дето не цепят басма никому, особняци, серт. Те обаче излъчват много повече респект, отколкото винаги съгласяващите се. Да не говорим за най-лошия вариант – хората, които първо не могат да откажат, после започват или да шикалкавят, или направо забравят за поетия ангажимент. А има и такива, за които това се е превърнало в начин на живот. Не отказват, но и не правят нищо по въпроса. Очакват отсрещната страна сама да се досети, че това е умряла работа. Голям началник дава някакви неопределени надежди да вземе лицето Х на работа. При всяка среща е с уклончиви, неясни, но в никакъв случай отрицателни отговори. Така продължава до безкрайност или поне до скоростта на досетливост у отсрещната страна, че „може би“ и „вероятно“ всъщност означават „не“, но казани по най-неприятния начин, защото поне в началото са подхранвали някакви надежди.

Да можеш ясно да прецениш кога ситуацията е за „да“ и кога за „не“, е въпрос на зрялост. Отговорният човек цени съгласието си, защото щом го е дал – значи ще изпълни поетия ангажимент. Печели уважение и когато честно се обясни какво и доколко може да бъде направено. Ако не може – категоричният отказ е по-добър пред напразните илюзии. Така че, ако в желанието си да се харесаме на околните, се напъваме да поемаме невъзможни ангажименти, да даваме неизпълними обещания – правим мечешка услуга. Ако съумеем да бъдем достатъчно директни и точни, това ще ни спечели повече уважение. Лично аз предпочитам отрязващото „не“, пред неопределеното „може би“, лъжовното „да“, или променливото „ту така - ту инак“. Хубавото на категоричното „не“ е, че след него започваш да търсиш нови стратегии, подходи, пътища за решение на проблема, ставаш активен.

Истинският проблем е, че ни се иска по-често да можехме да отказваме, отколкото го правим в действителност. Е, далеч не винаги това е проява на слабохарактерност, макар че понякога е. По-скоро е част от човешката ни същност, която не е еднозначна, а е неуверена, поразпъната между „да“ и „не“, искаща да бъдем харесвани и да чуваме предимно добри думи. Ала не е лошо да се позамислим и когато ситуацията е за твърдо „не“, да намерим сили да го изречем, вместо да въртим и сучим. Така ще направим по-голямо добро на човека срещу нас, а за себе си - ще си спестим много последващи проблеми. Добрата новина е, че категоричността на нашето „не“ ще увеличи силата на „да“, когато го казваме. То няма да е лековато, а подпечатано с гаранцията, че идва от човек, на когото може да се разчита.
Коментари
2012-10-03 #3
Десислава Ив. Симеонова
Аз се уча да казвам "НЕ" от няколко години, засега, в повечето случая, се справям. Проблемът е, че повечето хора - особено роднините, приемат отказа за проява на грубост, безпардонност и т.н. Странното е, че - слава богу, децата ми се научиха да приемат "НЕ"-то ми.
2011-06-30 #2
Светлана Чамова
Поздравления, защото е по-трудният отговор, иска се повече сила.
2011-06-30 #1
sunlight
Научих се трудно, но вече мога!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· 5 полезни съвета преди да станеш дигитален номад
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Въображаемите ни врагове
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Неделя
13
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кои качества у мъжете неудържимо ни привличат
Всеизвестно е, че жените са привлечени от мъже с нисък тембър, приковаващ поглед, добра фигура, чувство...
Разкрийте вашата чувствителна страна и бъдете себе си без страх
Днешният свят забранява чувствителността. От една страна тя ни прави уязвими и сами я избягваме, а от...
За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Много са вълненията преди и в началото на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат,...
Канистерапията – общуването с кучета лекува
„И зная – ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”, ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!“...
Носталгия по изгубеното детство - продължение
"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл "Всичко е...
Страничните доброжелатели
Преминаващи камиони и коли, хилтито, с което разбиват асфалта по време на ремонт, човешката глъчка –...
Дали той все още обича бившата си?
Сигурно ви се е случвало да излизате с мъж, който до съвсем скоро е бил в сериозна връзка. И още по-сигурно...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
За таткото - с любов
Замисляли ли сте се какъв образ има таткото в очите на децата ни? Как ние възприемаме партньора си в...
"Дай ми назаем роклята си"
Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите...
Домашният любимец и новия член на семейството
Само до вчера любвеобилния пес или гальовното коте са били със статут на разглезено дете във вашето семейство....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook