Любимите книги на детството

Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света по-ярък и по- необикновен, всичко е чудновато и вълнуващо. Децата никога не живеят само в една реалност. Чрез игрите и книгите те населяват толкова много светове и се вселяват в толкова много герои.

Без книгите детският свят не би бил пълен. Нищо не стимулира по такъв начин въображението. Зад думите се крие цялото това невъобразимо вълшебство, което дава цвят, идея, вдъхновение. Нищо не стимулира и по този начин мисленето. Не логическото непременно, но мисленето със сърце, емпатията и усещането на връзките между хората.

Сигурна съм, че и вие като мен сте расли с детските книжки от „онова време” Спомням си все едно е пред очите ми първото издание на „Пипи”, което получих от Дядо Мраз или как оцветих до една илюстрациите на "Лукчо", защото нямаше много книжки за оцветяване по онова време, а те бяха толкова красиви. Баща ми после дълго ми се кара, защото в книги не бива да се пише и рисува. Записах се на библиотека на 10 години, а там вече имаше Карл Май, Майн Рид, Жул Верн, сър Уолтър Скот.

Тези книги от нашето детство, изпълнили света ни с приключения, мъдрост и смях, сега събират прах на село или на тавана. Днес повечето от тях се преиздават – по-шарени, с повече илюстрации, допълнени, оригинални, коя от коя по-атрактивни. Всички маркетинг трикове им прощавам на издателите, само и само децата да четат и детските книги- класики да продължават да се купуват.

А знаете, има детски книги, които изобщо не са детски. Правило ми е впечатление, посланията на „Малкият принц” се разбират много по-ясно от деца, отколкото от възрастни, макар всяка дума в това книжле да е капка мъдрост, присъща уж за нас, по-големите. И когато дъщеря ми беше на 5 и й прочетох думите на лисицата: „Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.", тя каза: „Да, ако не обичаш музиката, никога няма да видиш песента в птичката, а ще виждаш просто птичка” Ние сме склонни да тълкуваме, да разнищваме докрай думите, свързвайки ги с какво ли не, търсейки скрити символики и значения – прекрасните неща обикновено са много прости.

По случай Деня на детската книга и рождения ден на Андерсен си позволих да извадя цитати от някои от най- хубавите детски книги, световната и българска класика за деца, без която всеки дом би бил по- тъжен и сив. Мисля, във всяка детска стая трябва да ги има.

"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят." - „Пипи Дългото чорапче” (Астрид Линдгрен)

"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец" - „Малкият принц” (Антоан дьо Сент Екзюпери)

„Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.” - „Мечо пух” (А.А. Милн)

„Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго." - "Алиса в страната на чудесата" (Луис Карол)

Всички прекрасни приказки – На Андерсен, Шарл Перо, Братя Грим, Оскар Уайлд. Всички неизброими народни приказки от цял свят. Помните ли изданията на „Приказки на съветските народи”, „Индийски приказки”, „Шезерезада”?

Фют към Ян Бибиян в началото: „- Браво, браво, Ян Бибиян! Ти наистина си чудно момче. Виждам, че можем да бъдем приятели. Ти издържа първия изпит. Направи зло на едно невинно животно, направи зло на приятеля си, комуто счупи главата. И при това се смя от сърце тогава, когато аз плачех от болки. Ти си достоен за другар." А Ян Бибиян към Фют в края на книгата: "- Фют, върви си по своя уречен път! Научих се що е зло и добро и имам вече сили да се боря със злото. Ако опиташ да ме изкушаваш, знай, че ще бъдеш победен и отново ще бъде скъсана опашката ти! Кажи на всички дяволи във вашето царство, че аз ще науча хората къде ви е слабото място." - „Ян Бибиян” (Елин Пелин)

"Тошко се зарадва много, че може да хвърля подаръци на всички живи твари покрай пътя. В една кошница намери узрели круши. Всичките ги изсипа върху главите на рой деца в един училищен двор. Децата разграбиха плодовете и почнаха да викат ура. Тошко смъкна сламената шапка и ги поздрави тържествено. Автомобилът дигаше прахоляк. Изплашените кокошки хвърчаха с крясък зад плетищата. А Тошко щедро раздаваше дарове.
„Нека всички запомнят кога съм минал оттука!“ — си мислеше той и пръскаше чуждите неща.
По един кон, впрегнат в долап, Тошко хвърли чифт бели ръкавици, на една патка спусна копринени чорапи, на едно теле — книга с картинки, на една сляпа бабичка, седнала на припек пред вратнята, хвърли в полата червило за устни. Изкара го от една чанта. На една овца поднесе сватбения букет на младоженците, които седяха на последното седалище в автобуса и подскачаха от щастие. А едно магаре — вързано пред някаква пуста селска кръчма — получи сламената шапка, която беше на Тошковата глава. Магарето се усмихна, показа хубавите си зъби и изяде шапката. Додето автомобилът стигна Тодориното село — Тошко изпразни кошниците и торбичките, развърза вързопите.” - „Тошко Африкански” (Ангел Каралийчев)

„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” - „Ние, врабчетата” ( Йордан Радичков )

„Та така, Смехурко. Мене пак ме биха. Но малките братя ме поутешиха. Боят като мина, те пак се разсмяха, при мене дойдоха, засмяно казаха: "Нищо, че ни биха, бате Патилане! Боят се забравя, смехът ще остане!” - "Патиланско царство" (Ран Босилек)

Всички мъдри български народни приказки. „Неволята”, „Който не работи, не трябва да яде”, „Лошата дума” и още, и още. Всички модерни приказки – на Валери Петров, историите за деца на Емилиян Станев, римуваните - на Галина Златина и други почти непознати от книжките с твърди страници за най- малките.

Четете на децата от бебета, купувайте им повечко книжки – те така или иначе могат да играят с всичко. Водете по- големите в книжарници, обсъждайте с тях книгите, запишете ги на библиотека. Запишете се и паралелно с тях, ако нямате картон – личният пример е най- важен. Да си водят читателски дневник - това не е изобщо безсмислено в детска възраст. Ако родителите сме убедени в ценността на книгите с разума си, те ще бъдат убедени също, но по детски - със сърцето си, и така ще намерят истинско съкровище и другар за цял живот.