"Здравословен обяд за ученика" - празнична вечеря за обяд

Това е ден пети от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От 15 до 30 септември, в период от две седмици, ще ви представяме примерни обяди за вашия ученик. Обяд, който е вкусен, здравословен, който приготвяте лично и с любов за вашето дете.

Вчера беше национален празник и следователно – неучебен ден. През деня бяхме на празничната програма и нямах време да приготвя обяд. Вечерта имахме и семеен празник и за него приготвих

Пилешки пържоли на грил тиган и задушени картофи

Реших, че може да ползвам тази вечеря за обяда на Дара за следващия ден – няма сосове, няма подправки – чисто месо и картофи, сготвени по обичаен начин. Трябва да призная, че това беше истинско облекчение, защото не се наложи да приготвям нищо допълнително, само нарязах пържолката на хапки. Понякога няма време, няма и бързи идеи.

За салатка сложих цвекло и морков, сурови. Обикновено ги хапваме настъргани в комбинацията за салата, т.нар. „Мъката на бацила”. Но това състояние не е подходящо за училищен обяд. Рендосаните зеленчуци могат да изцапат, а с цвеклото това изобщо не е добре да се случва. Затова – на цели пръчици. И морковите, и цвеклото са ми домашни и нямам притеснения с качеството им. Но дори и купени, са точно в сезона си и няма никакъв проблем да си вземете от пазара или друг източник, ако нямате доверие на търговците.

Сложих още печена тиква и сини сушени сливи за следобедна закуска или бързо похапване. Намалявам пресните плодове за в училище, защото вече им дават по програма "Училищен плод".

Тъй като цвеклото има способността да трупа нитрати, трябва да се дава по малко в прясно състояние, особено на деца. Задължително се бели, а най-добре е да се свари леко на пара. Сокът от цвекло в комбинация със сок от ябълки, моркови, с добавен мед е много силен витаминен коктейл за ранната зима. Преди консумация трябва да постои поне 10 минути и не бива да се прекалява с него.

Прясно изцедените сокове – за какво да внимаваме

Установено е, че сокът от цвекло прави тялото по-издържливо, оптимизира метаболизма, помага на очите и е с много силно антиоксидантно действие. Препоръчва се при анемия и за профилактика на черния дроб. Не може да се каже, че точно черният дроб е слабото място на учениците, но знаем, че от неговата добра функция зависят всички останали. Четох статистика, че все повече ученици се оплакват от гастрит заради нередовно хранене, суха и "на крак" храна. Едно време гастритът беше "студентската" болест, сега явно е ученическата. Затова е много важно да обръщаме внимание, ако се хранят със суха храна през деня, каква точно да е тя.

Вярно е, че разбиранията за здравословно и полезно са различни, колкото различни сме хората. Таванът на разбиранията, информираността и съвестта е различно висок. За едни е да купят на детето крекери, защото на опаковката пише „печен, не пържен” - според техните разбирания те правят все някакъв здравословен избор, доверявайки се обаче на търговски трик. Други стигат до крайности и по някакъв начин изолират децата, защото едно е когато едно дете се захранва и изцяло контролираш храната му, друго е, когато се сблъска с училищната среда и приятелските компании. А има и такива, на които не им пука с какво се храни семейството – каквото е на промоция в магазина, това е и на масата. И то не е само от липса на здравна култура, а от липса на средства. И не, не можем всички да зарежем изцяло живота си и да идем на село, за да знаем, че храната ни е чиста. Това също е илюзия.

Майките, към които са насочени всички обвинителни погледи, също сме хора – не сме безгрешни, поддаваме се на разни реклами, на молещите очички в магазина. Чуваме се да казваме: „Хайде, но само веднъж (царевични пръчици на площадката)”, защото си казваме същото когато нагъваме шоколад в 3 през нощта или „Може, но само защото сме на плажа, ще ти купя пържената в олио от миналия месец цаца, защото и на мен ми се яде, но не искам да давам лош пример”. После страдаме от вина, като четем за Е-тата и канцерогенните препържени мазнини. Майките зависим понякога и не сме всесилни – чужди хора гледат децата ни, налага се. Бабите и дядовците, които не могат да отказват, учебните заведения по образователната верига с остарелите им рецептурници, ще го оставим на детски рожден ден – няма как. Ще получи почерпка това, онова, вредното и какво да правим тогава?

Забелязала съм, майките на малки деца, които са хванати от вълната за здравословно хранене (това е повече от чудесно), някак не си представят как се развива това понякога крайно здравословно хранене в бъдещето. А то бъдещето все някога се случва, децата порастват и стават чувствителни по теми като приятелство, компания, модерно/немодерно. Искат да се чувстват принадлежност и да бъдат харесвани. После ще открият правилните за тях хора, ще отсеят важното, но дотогава?

И ако дъщеря ми почувства вътрешен „сблъсък на интереси” – бърза джънк закуска с приятели (и момчето, което харесва ), където ще трябва само да преглъща или домашните сладки на мама с брашно от рожков, тахан и сироп от агаве, не се знае в коя посока ще натежат везните. Изборът, който ще направи тя ще покаже колко успешно съм се справила. А може да й хрумне все пак да отиде с приятели и да почерпи със сладките на мама, с което ще ме накара да се гордея с нея.

"Здравословно" не е да броиш калории, да следиш за всички полезни вещества в какви количества са и да слагаш забрани върху всичко. В никакъв случай не е и да изпадаме в крайности. Здравословно е да търсиш и намираш баланс в храненето, да се стремиш храната да е сравнително чиста и да ограничаваш в границите на разумното вредната храна - всичко това за всеки човек е относително. Трудното е с всичкото това знание как да се оправиш в ежедневието, когато трябва да приготвиш обяд за училище или да излезеш на детската площадка с всичките й изкушения. Териториите на сблъсък между различните ни разбирания са истинско бойно поле, където най-подготвеният печели битката в името на здравето. А най-подготвеният е този, който поддържа баланса, защото от него получава увереността си - главното качество на победителя.

Отклоних се от темата за обяда на Дара във вторник, но като сравнително осъзнат родител не спирам да се вълнувам от тази тема – балансът, честността в отношенията, ненасилието и познаването на детските нужди, които не се изчерпват с храненето. Ако това се постига с малко компромиси от моя страна, ще ги правя, защото балансът е естественото състояние на нещата.

Още идеи за здравословен обяд можете да видите тук.