Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас

- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра: - Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
- Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът. - Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле

Така завършва една от най-красивите неща, писани на български език - разказът на Ангел Каралийчев "Майчина сълза". Той е роден на 21 август 1902 г. в Стражица и си отива на 14 декември 1972 г. в София. Негови известни и обичани творби са приказките от "Приказен свят", повестите "Ането", "Тошко Африкански" и още много други...

Цялата приказка "Майчина сълза"

Любимият на малките и на (уж) порасналите им родители автор е най-издаваният у нас след Иван Вазов и е носител на най-престижната световна награда за детска литература. Международният комитет за детска и юношеска литература му връчва посмъртно, през 1974 г., Приз на името на Ханс Кристиян Андерсен.

Толкова четен, толкова обичан, но криещ голяма лична драма - сам не успява да има свое дете. От голямата му любов с Бела Ушева се раждат две деца, едното загубват още като бебе, а другото не успява да навърши и две години. Когато хора, незапознати с историята, го питат: "А Вие сам, като пишете толкова хубаво за деца, имате ли свои?", той с мъка отговарял:

“Да, имам! Всички български деца са мои деца!”