Има ли вкус животът ти?

Можеш ли да си представиш живота си като меню, което си ял, продължаваш да ядеш и ти предстои да се храниш с него? Вкусно ли е? Наслаждаваш ли се на всяка хапка? Доставя ли ти удоволствие? Или нещо му липсва и го ядеш само за да не умреш от глад? Разнообразно ли е това меню? Дава ли ти всичко необходимо за да може твоят организъм да се справи и да е добре? Представи ли си го?

А сега си представи, че ти си готвача или си седнал в ресторант и си го поръчваш. Ако естествено не си от онези, многото, които са гладни, но само чакат и се молят, просят. Те протягат ръка и вземат каквото им се даде, без значение дали е сух хляб или остатъци от нечия вечеря. Залъгват глада, но къде остава насладата? Някой беше казал: „Не е решение да дадеш на гладния хляб, защото той ще го изяде и след това пак ще е гладен. По-добре го научи да си го приготви сам. Така винаги ще има какво да яде.”.

Естествено всичко това е вярно, ако гладният има желание да се научи, а някои нямат. Предпочитат да си останат в света на молитвите. Светът на действието, вярно е по – труден. Изискват се отговорност, смелост и увереност, че и сам можеш да приготвиш нещо добро за себе си. Иска се и поне малко вяра в другите, в света, в познати и в непознати, че все някой ще се намери да ти помогне, ако някъде оплескаш нещата. Тук вече идва ред на нещо, което всеки е чувал, но може би не всеки е осъзнал: „Помогни си сам за да ти помогне и Господ.”.

Има и един друг тип хора, които не само предпочитат да ядат на готово, но и си го вземат без да питат, често със сила, грубост или измама. Алчността на апетитите им е толкова голяма, че също, както и просещите не подбират много. Апетитът идвал с яденето. Всички сме виждали изгубили контрола над себе си лакомници. Как мислите, как се чувстват след като са се натъпкали? Гледайки ги, много им завиждат на изобилната маса. Е, може би точно те е нужно да се запитат как се чувстват от по този начин полученото изобилие.

Има още нещо, което не бива да забравяме – споделянето. И най-вкусната храна е някак по-малко вкусна, когато си сам на масата. А може би по-бедното меню ще ни се стори много по-сладко, ако не го консумираме сами.

И накрая ще си позволя да завърша с цитат от една много красива книга, „Любов” на Елиф Шафак. Думите не са буквално предадени. В книгата са обръщение към главната героиня. Тъй като четящите този сайт са предимно жени и повечето от тях обичат да готвят, си позволявам да обърна това послание към тях. Вярвам, обаче, че дори и да го прочете мъж също би могъл да вникне, стига да има желание.

И така:
„Знам, че обичаш да готвиш. Знаеш ли, че светът е един огромен казан, в който се готви нещо? За сега не знаем какво. Всичко, което правим, което чувстваме и мислим, е съставна част от общото в казана. Трябва да се запитаме какво прибавяме в него. Дали негодувание, вражда, гняв и насилие? Или любов и хармония?
Ти, която четеш това, как ще отговориш? Какво според теб добавяш към колективното ястие на човечеството? Замисля ли се за теб, съставката, която добавям, е една голяма усмивка.
С любов…”