Най-важното за една дълготрайна връзка

От какво има нужда хармоничната връзка? Каква е рецептата на дълготрайните отношения с мъжа до нас? Сигурно очаквате отговори и тайни съставки, които да ви споделя, а вие да забъркате, и мигновено да се случи чудо. Май няма такива...Все пак съм решила да обърна внимание на няколко основни неща в една връзка, която я поддържат вечно жива.

Любовта
Всичко започва от това сакрално чувство. С времето, подобно на пеперуда то претърпява метаморфоза и това не бива да ни натъжава. Важното е да запазим красивите чувства, добрия тон и да не забравяме това, което ни е привлякло в човека до нас. В любовта е нужно действие, може би най-важните са съблазняването и правенето на нови неща с партньора.

Доверие
Трябва да имаме и да даваме доверие на мъжа до нас. В преценките му, в нещата които прави, в чувствата ни към нас, в увереността на вашите чувства към него. Съмнението не поражда нищо добро и прави от малките дупчици, ровове в който самите ние падаме.

Интимност и внимание
"Убити" от работа, нерви, домакинска работа и евентуални грижи покрай децата, някак си сексуалното желание към партньора ни намалява. Никой не казва, че е лесно! Поддържайте желанието към любимия човек - вие трябва да знаете най-добре как.

Приятелство
Не, нямам предвид да му споделяте какво червило сте си купили и как новата спирала прави перфектни късите ви мигли - нека тази зона остане за вашите приятелки. Говоря за приемането на човека, такъв какъвто е - с недостатъци и грешки. Забелязали ли сте, че еднакви неща при приятелките не ни правят впечатление, а при него ни побъркват?

Голямото благодаря и грижата
Знам, че и те го правят... не казват благодаря, когато ти изваждаш прането от пералнята. Но! Все пак те имат нужда от потупване по рамото. Особено ако полее цветята, сгъне прането, избърше прахта . Героизмът да върши дейности, които смята за единствено женска територия трябва да бъдат похвалени. А и така и ти ще можеш да изискваш твоето Благодаря - за вкусната вечеря, която си приготвила. Някъде тук се преплита и грижата един за друг. Най често в ежедневието тя е свързана с помощ - морална или чисто физическа.

Уважението
Макар да сте решили да бъдете заедно, вие сте различни. Уважавайте желанията, потребностите и мирогледа на другия. Да, дори тезата му да е доста досадна и въобще да не сте на неговото мнение, съгласете се, че е още по-ужасно да няма никакво такова.

Разговорите
Те са основен крепежен елемент между всички изброени по-горе. Говорете за съкровените си желания, за мечтите на другия, за общите планове, за всичко което ви свързва или разделя. За вас - двамата!

И за финал: Не забравяйте, коя сте. До човека, когото обичате, е нужно да има една пълноценна и добре изглеждаща жена.

2010-01-14 #15

Симон Адева

Личното ми мнение е, че без компромиси в една връзка, когато обичаш не може. Не говоря за това да си смачкан щото така трябва.
За моделирането, пак мое мнение: през всичките години с човека до мен съм се моделирала той също, защото две половинки като се съберат няма как да няма някъде преливане от едната в другата и обратно. И това не ме е променило в лоша насока, напротив. Мисля и за него така.

2010-01-14 #14

Iskra

И аз мисля,че промяната е неизбежна - все пак всяко общуване е взаимодействие и всеки, които ти е станал близък в някакъв смисъл те променя завинаги. И все пак важното е да запазиш центъра на личността си - важи, разбира се, за тези, които имат такава.

2010-01-14 #13

Цвети

Под тиха дипломация имам предвид думичка тук, погледче там, зрее, зрее и така колкото е нужно, за да постигна моето. А ако нещата трябва да се кажат с истинските им имена и това вече не търпи отлагане?! Омръзна ми да ме учат как трябва да правя компромиси и да виждам, че ги правя само аз...това е...и мога да кажа, че мен никой не ме моделира. Започна ли да правя компромиси със себе си, загубено е всииичко...

2010-01-14 #12

Симон Адева

Невъзможно е да не моделираш човека до себе си, дори без да го мислиш и искаш. Тихата дипломация не е равна на поза - ниско съм в тревата като духа вятър

2010-01-14 #11

Iskra

Да, мъжете имат странната способност да оценяват нещо чак, когато са го изгубили. В този смисъл редуването на "има" и "няма", за което говориш Цвети е много полезно, както за връзката, така и за самоосъзнаването на мъжката половина. Интересното е, че женската психика работи на обратен принцип. Ние всячески се птитваме да съхраним дадени отношения, дори и най-мъчителните, но чак когато те се разпаднат, осъзнаваме, че всъщност не си е струвало усилията.

2010-01-14 #10

Цвети

хиххихи, Искрето, права си, както обикновено, назаряло ми е, вярно е. Усещам се от доста време жертва на стереотипите на майките и свекървещиците и много ми е бунтовно. Максимата - ти го побутвай, карай го да си мисли, че негова е идеята, много не ми изнася. Тихата дипломация, клишета тип - домакиня вкъщи, дама в обществото и мръсница в леглото, както се опитват да убедят разни "умни" приятелки - също. Аз искам истински мъж, а не пластилин, който да моделирам. Казах! Хау!

2010-01-14 #9

Симон Адева

В интерес на истината се замислих, че ние сме много лесни за задържане явно

Цвети, ми то за това казах да ни няма няколко дни физически - лъсва всичко

Босият крак без чист чорап също

2010-01-14 #8

Цвети

Виждат - таратанци

)) Виждат като го загубят или като загубят нас. Затова моето основно правило е - не го разглезвай. Да видиш като си гладне два три пъти ризите сам, как следващият път ще е : Ако обичаш". Като яде два дни бъркани яйца, как ще има" сготви онова пиленце, много хубаво го правиш" Но трябва умело жонглиране с този подход, защото има реален шанс да си отиде

)))

2010-01-14 #7

Iskra

Цвети, и аз мисля, че сами си слагаме трънния венец (това е една от проявите на прочутия женски мазохизъм). Колкото повече се опитваме да предугадим желанията на мъжа, толкова той по-малко се интересува от нашите. А то най-важното е баланса - можеш да издържиш да полагаш усилия, без никаква грижа от другата страна, само до време. Така че тези връзки, макар и много поучителни, са обречени. С интерес чакам статията ти, която вече усещам зрее ли, зрее

2010-01-14 #6

Симон Адева

Жалките ми опити да оставя нещата такива каквито са и да кажа абеееее само аз ли!

са довели до неща, които определено ме правят нещастна.
Разбира се има идиоти, но пък не мисля, че напъна е без нищо. Виждат много добре, особено в редки моменти, когато не сме до тях физически, много бързо си пускат филма с ретроспекцията "Какви мили неща прави тя за мен".
Но признание...защо да има признание..признанието е форма на победа. А кой мъж иска да бъде победен.

2010-01-14 #5

Цвети

Колкото до другото...Наистина е обширна тема, за отделна статия може би... Мисля, че едни и същи са нещата в общи линии, но за да разбереш какво искат жените е нужно чувство, а не толкова познаване. Мен лично ме трогва, когато мъжът ми каже - "когато мислиш за нещо важно, ей- така си бръчкаш брадичката". И го казва мило и затова го обичам. За миг забравям за чорапите по пода, ако ме разбираш какво искам да кажа

)))

2010-01-14 #4

Цвети

Не корона е това, а трънен венец

Много се напъваме за нищо. То не беше от секси бельо до любимото ястие. Грижи се за всичко - за децата, за къщата, за кариерата си, на всичкото отгоре и за връзката си(брака си). Наградата - тиквен медал , без потупване по рамото пред строя (разбирай - мъжката компания). Топката е все в нашето поле, това не ми харесва просто. Те какво правят, ако изобщо се замислят... Не знам, моят мъж не е такъв, но така е възпитаван и имам опасения.

2010-01-14 #3

Симон Адева

И как според теб един мъж може да задържи жената до себе си?

2010-01-14 #2

Симон Адева

Цвети, понякога омръзва - да. /всъщност често

/Но съм склонна да вярвам, че наша е тази корона да поддържаме огъня в семейното огнище.
Освен това, да си призная, че често се опитваме да им втълпяваме неща, които да си мислят, че те са открили и разбрали.

В крайна сметка един трябва да е водещ. И ако се отнася до чувства и отношения, предпочитам да съм аз.

Те тези неща подчертаните в статията важат двупосочно.

2010-01-14 #1

Цвети

За мен първото изречение на финала ти трябва и да е първо на цялата статия

Малко ми омръзна инициативата и контрата във войната "опазване на една връзка" да е само у нас. Естествено, в мъжките сайтове няма подобни статии - как да задържим жената до себе си... То това не е мъжк(арс)ко. А бих написала такава, честно ти казвам...