Работно място: Затвора
 Изпрати
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”.
Замисляли сте се какво е да си пенитенциарен служител, при това от женски пол? И кога ли всъщност си даваме сметка, че – освен лишени от свобода, всеки затвор и затворническо общежитие има своите цивилни служители – социални инспектори и психолози. Немалка част, от които, поне половината, са жени.
Работила съм в два от българските затвори; без да изпадам в детайли, реших да споделя част от ежедневието на цивилните пенитенциарни служители. (Междудругото, те са в непрекъсната взаимовръзка с полицаите в МЛС, иначе работният процес не би бил възможен.)
Професионалният празник на всички пенитенциарни служители е 29 януари.
Ето за какво става дума. След освобождението на страната ни от турско робство, „наследяваме” старите турски затвори – с ужасяващи битови условия, строга изолация, с многобройни помещения за изтезания. На 29.01.1879г императорският руски комисар Дондуков-Корсаков утвърждава Привременни правила за учредяване на затворите, които предвиждат грижи за здравето на осъдените, настаняването в болница, ползването на безплатни лекарства, адвокатска защита, свиждания, кореспонденция.
По времето на Александър Стамболийски пък започва изграждането на първите български затвори. Именно Стамболийски, през 1922г-1923г приема Закона за работа на затворниците и правилника за прилагането му. На разговорен език, най-общо, ако си лишен от свобода и се трудиш, всеки два работни дни „приспадат” 3 дни от изтърпяваната присъда.
Съгласно европейска статистика, ако населението на дадена държава наброява 7 млн. души, то броят на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода” би бил средно 7000 – 7500 човека.
Известно е твърдението, че ситуацията в детските интернати, в старческите домове, в психоболниците и в затворите разкриват ситуацията и в съответната държава като цяло. В нашите места за лишаване от свобода работните и битовите условия не са добри. Уверявам Ви обаче, че мнозинството от персонала се подбира качествено и че, доколкото позволяват условията, служителите дават всичко от себе си. В затворите работят действително опитни, доказали се специалисти.
Социалните инспектори и психолозите са служители, изпълняващи в МЛС немалко и разнородни функции. Те не са просто възпитатели и душеприказчици, а, особено ако си вършат работата от сърце, представляват връзката на настанените в МЛС със света и, доколкото е възможно, оказват влияние за равновесието и спокойствието в затвора.
Категориите лишени от свобода са много и, като цяло, работата с тях не е лека - особено ако не съумееш да ги накараш да те приемат. Затворниците, подобно на децата, имат изключително точен „радар” за човека отсреща; бързо разбират какво „минава” и каво не, преценяват характера, манталитета, нагласите ти. Ако проявяваш добронамереност, държиш се нормално и следваш правилата, в повечето случаи общуването би било по-лесно.
Затворът е добра школа за каляване на характера и за себепреценка. Изключително подходящо място е за провеждане на групови занятия. Добрите психолози извършват наистина значима работа в МЛС; общата им дейност със социалните инспектори подпомага ресоциализацията на изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода”.
Жените служители в българските затвори отдавна не са прецедент. Те се трудят наравно с мъжете, а нерядко се оказват и по-стабилни психически от силния пол. Да не забравяме и факта, че в няколко от затворите има училища ( в които половината от преподавателите са жени). Възможността да се ограмотиш и да овладееш следваща образователна степен е неизменна част от облика на местата за лишаване от свобода у нас.
За да станеш пенитенциарен служител, преминаваш през специализирано обучение, а след успешното полагане на изпитите, съществени са първите два-три месеца редовна служба. Ако решетките, тежката специфична атмосфера и проблеми, ежедневният контакт с лишени от свобода... не се окажат бариера, вероятността да се приемете взаимно със затвора е реална.
Винаги съм се питала защо медиите и обществото почти забравят за пенитенциарните служители, а когато се заговори за затвора – обикновено контекстът е неприятен. Вероятно поради очевидното естество на дейност... Но при все това служителите в МЛС заслужават адекватно отношение и благодарност.
Аз вече не съм част от персонала на затвора; пиша тези няколко реда, тъй като много бих искала да изразя уважението си към хората, служещи в МЛС – трудът им наистина не е лек; понякога именно чрез тях, дори и в затворите се случват добри неща.
|
Коментари
2023-02-24 #3  Гриздана Написаното от ИСДВР то , жена, не се доближава до истината. Приказките за добронамереният тон и общуването с ЛС не са истина. Вътрешният кадрови състав твори своеволия и надминава всички граници на злоупотреба с правомощията си. Лични впечатления...
2015-05-06 #2  Правосъдие Цитирам: "Ако проявяваш добронамереност, държиш се нормално и следваш правилата, в повечето случаи общуването би било по-лесно."...... От кога престъници ( изнасилвачи, побойници, крадци и убийци ) взеха да налагат "правила" на персонала, и искат да се държим нормално с тях? Това звучи като "дявола чете евангелието". Колко хора са почернили преди да влязат там? А тези престъпници ако "спазваха правилата, и се бяха държали нормално, и бяха проявили добронамереност", каквато те изискват от служителите - нямаше да попаднат в затвора!
2013-03-06 #1  Милкана Много съм впечатлена, че в затворите съществува това, което липсва на индивидите в обществото ни - покаяние. Тъй като в България \"Бог високо, Цар далеко\"... всички егоцентрици, няма уважение, няма и нужда от покаяние... Наистина съм убедена, че ако има една \"добра школа за каляване на характера и за себепреценката\", която да е адекватна част от образованието или домашното възпитание, нещата ще се превърнат в градивни.
За съжаление Балканският синдром е да нахраним детето и да превържем раните му дори когато грешката е непростима / това са думи на К.Бранкуши - румънски скулптор, живал в Париж в началото на 20 век /. Благодаря на Деси, че разказа това, от което едва ли някой би се заинтересувал без причина. Сега разбирам дългогодишното ни приятелство - каратето ме осмисляше и преживях Япония, а тя е част от системата на МЛС. И двете без дисциплина и себепреценка не биха съществували, а са небивала мощ...  А сега това ни помага да сме майки. 
|
|
Събота 15 Февруари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
  Как да (не) кръстим децата си
Изборът на името е една от най-сладките и трудни отговорности на бъдещите родители. Името е за цял живот...
 Домашно училище за позитивно мислене
Как да научим децата си да мислят позитивно? Как да им посочим пътя към онази светла страна от живота,...
  Помислете отново дали е готов ли той за сериозна връзка
Когато сме млади и се влюбим, положителните качества на човека до нас са дoста преувеличени или пък не...
 Когато някой близък тежко боледува
Най-близката приятелка на Силвия има злокачествен тумор и ходи на химиотерапия, но тя така и не може...
 За какво се чудят децата?
„За всичко!“ ще кажете. Да, да, така е, обаче как го правят, по кой път минават? Защото никого, дори...
 На какво може да ни научат интровертите?
Понякога попадаме в ситуации, които сами не знаем как точно сме създали. Отговаряме на някого по начин,...
  Как да пазаруваме, без да има детски сълзи? - II
Предварително си направете списък с покупки, изпълнете го бързо и право към касите. Колкото повече се...
  Как да изберем подарък за мъж?
Изборът на подарък може да бъде както много забавно, така и голямо затруднение. Как ще бъде прието предизвикателството...
 Домашният любимец и новия член на семейството
Само до вчера любвеобилния пес или гальовното коте са били със статут на разглезено дете във вашето семейство....
 Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
Докато външният вид може да има значение за първото впечатление, има и други качества, които печелят...
  Дали и на 60 не ни се танцува
Замисляли ли сте се над това какво всъщност означава да си стар и кога в действителност настъпва старостта?...
  Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
  Отличителните белези на идеалния мъж - II
Да бъде най-добрият в работата си
Или най-малкото да се стреми към това. Докато на нас жените, натоварени...
 SMS любовните обяснения
Новото време с новите технологии промени изцяло представите за романтика и начинът й на случване. Любовните...
 Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
  "Мамо, не искам да ходя на детска градина!"
Колко пъти това изречение ви е събуждало по-бързо и по-добре от звъна на часовника сутрин?
Ако няма...
|