Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Работно място: Затвора


Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”.
Замисляли сте се какво е да си пенитенциарен служител, при това от женски пол? И кога ли всъщност си даваме сметка, че – освен лишени от свобода, всеки затвор и затворническо общежитие има своите цивилни служители – социални инспектори и психолози. Немалка част, от които, поне половината, са жени.
Работила съм в два от българските затвори; без да изпадам в детайли, реших да споделя част от ежедневието на цивилните пенитенциарни служители. (Междудругото, те са в непрекъсната взаимовръзка с полицаите в МЛС, иначе работният процес не би бил възможен.)

Професионалният празник на всички пенитенциарни служители е 29 януари.
Ето за какво става дума. След освобождението на страната ни от турско робство, „наследяваме” старите турски затвори – с ужасяващи битови условия, строга изолация, с многобройни помещения за изтезания. На 29.01.1879г императорският руски комисар Дондуков-Корсаков утвърждава Привременни правила за учредяване на затворите, които предвиждат грижи за здравето на осъдените, настаняването в болница, ползването на безплатни лекарства, адвокатска защита, свиждания, кореспонденция.

По времето на Александър Стамболийски пък започва изграждането на първите български затвори. Именно Стамболийски, през 1922г-1923г приема Закона за работа на затворниците и правилника за прилагането му. На разговорен език, най-общо, ако си лишен от свобода и се трудиш, всеки два работни дни „приспадат” 3 дни от изтърпяваната присъда.

Съгласно европейска статистика, ако населението на дадена държава наброява 7 млн. души, то броят на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода” би бил средно 7000 – 7500 човека.

Известно е твърдението, че ситуацията в детските интернати, в старческите домове, в психоболниците и в затворите разкриват ситуацията и в съответната държава като цяло. В нашите места за лишаване от свобода работните и битовите условия не са добри. Уверявам Ви обаче, че мнозинството от персонала се подбира качествено и че, доколкото позволяват условията, служителите дават всичко от себе си. В затворите работят действително опитни, доказали се специалисти.
Социалните инспектори и психолозите са служители, изпълняващи в МЛС немалко и разнородни функции. Те не са просто възпитатели и душеприказчици, а, особено ако си вършат работата от сърце, представляват връзката на настанените в МЛС със света и, доколкото е възможно, оказват влияние за равновесието и спокойствието в затвора.

Категориите лишени от свобода са много и, като цяло, работата с тях не е лека - особено ако не съумееш да ги накараш да те приемат. Затворниците, подобно на децата, имат изключително точен „радар” за човека отсреща; бързо разбират какво „минава” и каво не, преценяват характера, манталитета, нагласите ти. Ако проявяваш добронамереност, държиш се нормално и следваш правилата, в повечето случаи общуването би било по-лесно.

Затворът е добра школа за каляване на характера и за себепреценка. Изключително подходящо място е за провеждане на групови занятия. Добрите психолози извършват наистина значима работа в МЛС; общата им дейност със социалните инспектори подпомага ресоциализацията на изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода”.

Жените служители в българските затвори отдавна не са прецедент. Те се трудят наравно с мъжете, а нерядко се оказват и по-стабилни психически от силния пол. Да не забравяме и факта, че в няколко от затворите има училища ( в които половината от преподавателите са жени). Възможността да се ограмотиш и да овладееш следваща образователна степен е неизменна част от облика на местата за лишаване от свобода у нас.

За да станеш пенитенциарен служител, преминаваш през специализирано обучение, а след успешното полагане на изпитите, съществени са първите два-три месеца редовна служба. Ако решетките, тежката специфична атмосфера и проблеми, ежедневният контакт с лишени от свобода... не се окажат бариера, вероятността да се приемете взаимно със затвора е реална.

Винаги съм се питала защо медиите и обществото почти забравят за пенитенциарните служители, а когато се заговори за затвора – обикновено контекстът е неприятен. Вероятно поради очевидното естество на дейност... Но при все това служителите в МЛС заслужават адекватно отношение и благодарност.

Аз вече не съм част от персонала на затвора; пиша тези няколко реда, тъй като много бих искала да изразя уважението си към хората, служещи в МЛС – трудът им наистина не е лек; понякога именно чрез тях, дори и в затворите се случват добри неща.
Коментари
2015-05-06 #2
Правосъдие
Цитирам: "Ако проявяваш добронамереност, държиш се нормално и следваш правилата, в повечето случаи общуването би било по-лесно."...... От кога престъници ( изнасилвачи, побойници, крадци и убийци ) взеха да налагат "правила" на персонала, и искат да се държим нормално с тях? Това звучи като "дявола чете евангелието". Колко хора са почернили преди да влязат там? А тези престъпници ако "спазваха правилата, и се бяха държали нормално, и бяха проявили добронамереност", каквато те изискват от служителите - нямаше да попаднат в затвора!
2013-03-06 #1
Милкана
Много съм впечатлена, че в затворите съществува това, което липсва на индивидите в обществото ни - покаяние. Тъй като в България \"Бог високо, Цар далеко\"... всички егоцентрици, няма уважение, няма и нужда от покаяние... Наистина съм убедена, че ако има една \"добра школа за каляване на характера и за себепреценката\", която да е адекватна част от образованието или домашното възпитание, нещата ще се превърнат в градивни.
За съжаление Балканският синдром е да нахраним детето и да превържем раните му дори когато грешката е непростима / това са думи на К.Бранкуши - румънски скулптор, живал в Париж в началото на 20 век /. Благодаря на Деси, че разказа това, от което едва ли някой би се заинтересувал без причина. Сега разбирам дългогодишното ни приятелство - каратето ме осмисляше и преживях Япония, а тя е част от системата на МЛС. И двете без дисциплина и себепреценка не биха съществували, а са небивала мощ... А сега това ни помага да сме майки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Левски
· На тази дата е роден: Пенчо Славейков
· 18 юни - Световен ден на филателията
· Стартира четвъртото издание на “Ти и Lidl за по-добър живот”
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Лято е, но да не се отпускаме
· Защо арогантността е опасно заразна?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Сряда
10
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Внимание, съблазнител!
Едва ли има жена, която поне веднъж в живота си, да не е попадала в клопката на прелъстител. Сценарият...
Кое ни дава власт в една връзка?
Казват, че още в първите часове на една връзка, можем да разберем кой от двамата партньори е по-властен...
Глобална седмица на ООН за безопасност на пътя - 4-11 май 2015 г.
Седмицата 4-11 май е обявена от ООН за Глобална седмица за безопасност на пътищата, като тази е третата...
Изкуството да се вдетеняваш - II
Маскирайте се. Ако ви е трудно (или смешно) да се преобразите в някой друг, сложете си маска. Промененият...
Адът - това са роднините
Семейните празници са прекрасни, нали? Повод да се събере фамилията, да се опреснят спомените и на 100...
Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
Колкото повече децата растат, толкова по-сложен става езикът, с който общуват с нас. Мислим си, че винаги...
Как да преодолеем загубата на близък?
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта...
Жертва сте на слухове?
Безспорно слуховете са най-старото информационно средство в света и независимо дали ни харесва или не,...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
В разгара на пролетта, в разгара на любовта
Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта...
Колко и как да споделяме истината с децата?
„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето.”...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
За предразсъдъците без гордост - II
Когато трябва бързо да вземем решение да общуваме или не с някого, се опираме на опита си и със същата...
Промяната - не скокове, а стъпчици
Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена...
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за малките камъчета, които имат чудодейната способност да обръщат голямата кола....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook