"Дай ми назаем роклята си"

Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите не ми се струваха така интересни или модерни, а чуждите ми харесваха повече. Те смятаха същото за своите. Подразбира се, че това се прави между приятелки със сходни фигури и килограми и не само това ни правеше близки.

Имаше три прости правила при размяната:

Да не се появяваме с чуждата дреха в компанията на собственичката й. Тоест в очите на околните, най-вече на момчетата, тя да е изцяло наша. Следваха уговорки кой кога с какво ще излиза.

Друго правило беше да не искаме определени дрехи, за които знаехме, че са любими на приятелката. Аз имах такава рокля, която никой не ми поиска през годините – знаеха колко я обичам и тя нямаше да им стои така, както на мен.

И третото правило беше да изпираме след носене и връщаме дрехата във вида, в който сме я взели. Ако се случи да се повреди - скъсана или с петно, си проличаваше истинското приятелство по реакцията на собственичката.



Тази практика продължи и в студентските ни години, макар там приятелствата да бяха нови – оказа се, че много като мен практикуват тази размяна на дрехи и нямаше пречки тя да не бъде продължена. Сега с някои по-близки приятелки също от време на време си разменяме или подаряваме дрехи, които не носим. Малко като носталгия към младежките години.


Какво печелим с размяната на дрехи:

Разнообразие на първо място. Никоя жена не е напълно доволна от гардероба си. С „пазаруването” в чуждия гардероб обаче, си набавяме малка дори доза разнообразие. Чуждата дреха влиза за кратко в ежедневието ни и бързо излиза – какво по- хубаво от това.

Защото така и не трупаме много ненужни дрехи. Става въпрос все пак за една среща, едно излизане. И ако приятелката ни има някоя защеметяваща рокля, която й е омръзнала, ще я ползваме и ще й я върнем, обикновено и ние имаме не малко дрехи, които са ни омръзнали.

Пестим пари. Това е една изобщо не маловажна причина. Защо да даваме излишни пари за дрехи, като можем да ги вземем назаем. Например роклята за абитуриентския бал. Една елегантна рокля, а добрият вкус няма преходност, може да бъде облечена два пъти в разстояние от една две години.

Веднага се нарежда и следващата полза – индустриалната вреда върху природата. Всички знаем, колко евтино се плаща на работниците в шивашките фабрики, особено на големите вериги конфекция и т.нар, fast fashion. Не се замисляне често за това, но всяка една дреха от разпродажби коства детски труд, вредни емисии във въздуха и водата и макар и на дребно – така бихме могли да бойкотираме тази гигантска почти робска индустрия.

Сближаването е една много приятна последица от размяната на дрехи. Мини ревюта с много смях, обмен на клюки, ежедневната суета с момичетата – това са безценни за всяко приятелство мигове. Много по-качествени от шопинга в мола.



И ако си мислите, че това е една отживяла момичешка игра на маскарад, много грешите. Модата да се разменят дрехи (и битови вещи) набира все по- голяма популярност. В САЩ т.нар. Swapping party (парти с размяна) са много известни и се организират и в други по-големи европейски градове. На такова парти носиш свои дрехи, които вече не харесваш, те се оценяват по разни критерии – като запазеност, модна актуалност и т.н., сортират се и се подреждат така, че някой да го хареса. Такива партита са възможност бързо да се сприятелиш неангажиращо с непознат, който така бързо и да излезе от живота ти, подобно на старата дреха. Маниер, който много допада на американците.



Като всеки носи стари дрехи, те биват оценявани от комитета към църквата, най- често, като цените са много ниски – броени долари. Всеки може да си купи на такъв базар. И освен, че се сдобиваш със сравнително запазена носена дреха на много ниска цена, парите отиват за благотворителност. Е разликата е, че не ти връщат дрехите обратно, както при момичешката размяна, но пък каузата си струва.

Днес след години размяна на дрехи гледам доста свободно на модата и облеклото. Не се притеснявам, ако някой ми предложи да ми подари своя стара дреха, която не харесва, но мисли, че на мен би ми харесала. Правя същото и аз на свой ред. Това общуване за мен е израз на привързаност и приятелска любов, нямам предразсъдъци, защото на фона на отношенията, дрехите не са никакъв сериозен фактор за щастие.