Илюзорната сигурност на нерешителността
 Изпрати
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори най-баналните избори са истинско изпитание, а за важните въпроси в живота положението става нетърпимо. Какви са причините за тази хронична колебливост?
Нека си припомним печално известният Хамлет, принц датски – безспорният патрон на нерешителността. Той знае, че трябва да убие чичо си, но бави отмъщението, защото целта, към която се стреми, несъзнателно го плаши. Парадоксалното е, че колкото повече се колебае, толкова по-уверен е в това, как е нужно да постъпи. Но това не довежда до никакво действие, защото макар устремен към идеала, той е твърде слаб, за да го отстоява.
Макар и не в такива величави размери, подобна битка със себе си провеждат и всички хронични колебливци. Когато трябва да дадат еднозначен отговор, но не са способни на това, те често изпадат в паника. Измъчва ги чувството за вина, защото губят време, но все така чакат, някой друг или нещо, да вземе решение вместо тях. Просто защото не са готови да поемат отговорност за възможните последствия.
Ако имаме такъв човек до себе си и гледаме агонията на нерешителността му, първата ни реакция е да му помогнем, най-малкото със съвет. Но това е погрешна стратегия, защото поемайки върху себе си отговорността от решението, не помагаме на колебливеца, а дори напротив. Друга грешка е да го обвиним в бездействие, което само ще засили неувереността му. Но можем да му помогнем да осъзнае страховете си – тези, които му пречат да вземе решение. Със сигурност ще ви залее с куп хипотетични загуби, ако предприеме това или онова. Само, че това, което убягва от вниманието на на вечно съмняващият се, са последствията от собственото му нерешителност. Затова обърнете внимание именно на това, което е възможно да се случи, заради бездействието му.
А ако ние сме в ролята на колебливия, как да помогнем на самите себе си? Най-доброто лекарство е равносметката. Нека се върнем към важните избори в живота си и реално, а не хипотетично оценим резултатите от тях. Със сигурност ще се удивим, че много повече съжаляваме за всички онези възможности, които сме пропуснали от бездействие, а поетите рискове, напротив, рано или късно са довели до положителна промяна в живота ни. Това ще ни накара да осъзнаем, че отказът от решение също е решение, и то със сериозни последствия. Затова нека не бъдем пасивни към собствения си живот, а го творим всеки ден, с всеки нов избор. |
Виж още статии за: Личността · Приятелството ·
Коментари
2010-08-03 #5  galasi Никога не знаем,кое е 100%правилно решение.Няма такъв житейски път,който да е преминал,без грешни решения.Дори когато съветваме децата,и мислим,че това вече го знаем,пак може да не излезе най-правилното...на финансовите борси,за успешен играч се счита този,който от 10 отворени позиции,4са губещи,а 6- печеливши,това може да се приложи и върху жтейските грешки...хубаво е да са по-малко от правилните решения!
\"Лесно е да кажеш,какво е трябвало да направиш,много трудно е да кажеш,какво да се прави сега\"
2010-08-02 #4  Изолда И аз мисля, че в повечето случаи първото, спонтанно решение е най-правилно, защото е продиктувано от интуицията. Проблемът с мисленето е, че не можеш да предвидиш как ще се развият събитията и решението е пак на сляпо.
2010-07-31 #3  galasi Някои действат под въздействие на емоция.Взимат пребързани решения в яда си или в радоста си.Много е важно да изчакаш,да успокоиш топката и да вземеш трезво решение...до тук добре,но попаднеш ли в свредела на колебанието,няма излизане...и колкото повече отлагаш,толкова повече се отдалечаваш,и пропускаш момента...май, първото спонтанно действие,най често е успешно.
2010-07-30 #2  Alex Когато близък човек се колебае за нещо и търси съвет как да постъпи обикновено го съветвам да си направи таблица с плюсове и минуси и тогава да реши кое го устройва. Всяко решение носи в себе си две страни, трябва да знаеш можеш ли да понесеш минусите и кое преобладава от двете.
2010-07-30 #1  Анелия "Преди си мислех, че съм нерешителен, но сега не съм съвсем сигурен." 
Виж още статии за: Личността · Приятелството ·
|
|
|
Петък 4 Септември 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Детският вик за обич
Всеки човек жадува за обич и внимание. Понякога по твърде странни начини. Обратни на логиката. Всичко...
  Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
 Как да подготвим малка, но достатъчна чанта за уикенд в планината
Може да се каже, че кратките семейни уикенди са дори по-трудни за организиране от по-дългите двуседмични...
 Когато мислеше, че не те гледам
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках...
 Страхът от училище – кои са причините и как да се преодолее?
Когато децата растат, родителите правят всичко по силите си, за да им осигурят здравословна среда, спокойствие,...
1  18 неща, които бременните жени тайно правят
Нека си признаем, бременността не е каквото сме очаквали, както са ни казвали и каквото пише по книги...
 Идеологията, основана на пола (I част)
Представяме ви широкомащабен научен обзор по темата, публикуван в сп. „Philosophical Transactions B“...
  Обичам двама!
Възможно ли е да обичаме двама мъже едновременно? Тези, които не са попадали в подобна ситуация ще отговорят...
 Любов или самоунищожение
Има хора, които изкарват най- доброто от теб. В тяхната компания се чувстваш умен, духовит, силен. Те...
  Да си първокласник - то не е шега
Независимо дали искаме, или не, дали я чакаме, или не, датата 15 септември неизменно настъпва. И ако...
1 |