Любов или самоунищожение

Има хора, които изкарват най- доброто от теб. В тяхната компания се чувстваш умен, духовит, силен. Те те карат да се усмихваш, ценят и те изслушват с внимание. Тези хора са истинско съкровище и трябва да ги търсим. Има хора обаче – точно обратното – изкарват най- лошите ти черти наяве. Гняв, арогантност, склонност към насилие, инертност, заядливост. Тях трябва да избягваме колкото се може повече. Но какво се случва, когато любовта изпревари това решение. Когато се окаже, че човекът, в който сме се влюбили всъщност ни води към нашата ( обща ) гибел?

„Лошото момче” – тук не става въпрос за иконичния образ на лошото момче от филмите, малко бунтар и неконвенцинален, но излъчващ толкова необуздан сексапил, че всичко му е простено. Това момче, което копнеем да опитомим. Говоря за истинското лошо момче. Кое го отличава ли? Да, в началото не можем да ги различим. Все очакваме да е първото, а то все не става. Младежката арогантност се превръща в домашно насилие, релефните мускули – стоманена заплаха, бунтарският дух - липса на уважение, потъпкване на самочувствието, унижение след унижение. Често откровено говорим за насилник, сводник, гангстер, мутра. Понякога прекалено много време минава докато стане ясно, дали лошото момче е наистина лошо, или само го играе такова. Понякога толкова сме затънали, имаме деца и общ дом, че измъкване почти няма.

„Емоционалната торба с проблеми” – тези мъже са емоционални и не е ли прекрасно най- сетне един чувствителен мъж да срещнем. Той е раним, страда от минала любов, имал е трудно детство, сложни отношения с родители, преживял е тежка загуба на близък. Горим от състрадание и желание точно ние да го излекуваме. Може би понякога се получава – този оздравителен и отрезвителен ефект на любовта. Но понякога – затъваме наравно с него. Доколко можем да се мотаем в този емоционален вихър, колко сили имаме да издържим и да прощаваме кризи, сълзи, егоцентризъм? Не заслужаваме ли уважение и силно рамо до себе си? Да, разбира се и трябва да избягаме навреме от този тип, за да не се превърнем ние самите в „емоционалната торба с проблеми”

Забранената любов – по някакъв критерий порядките и моралът на обществото заклеймява нашата връзка. Колко силен афродизиак може да е това за нея! Връзка с женен мъж, връзка с по- млад или по- възрастен мъж, от друг етнос, ако това е проблем за околните. Много могат да са забранените връзки. Синдромът „Ромео и Жулиета” – всеки мечтае понякога да изживее нещо подобно – да въстане срещу правилата и да защитава любовта си до смърт. Защото понякога и до там се стига. Когато попаднем в такива обстоятелства, колкото е възможно, нека си дадем сметка какво печелим и какво губим. Докога една връзка може да е тайна? Колко дълго можем да издържим в опозиция с всички, на чието мнение доскоро сме държали? Има ли изход нашата любов – той ще напусне ли жена си, ще спрем ли да се крием? Можем ли да живеем с избора си цял живот, да градим дом, да имаме деца. Разликата във възрастта става огромна пропаст след време, как ще изглеждаме като родители един до друг. Наистина не всеки е толкова смел да държи докрай на решението си.

Обичайните заподозрени – алкохол и наркотици. Всичко там също започва невинно – чашките една след друга не са повече от обикновения битов алкохолизъм. Две ракийки със салатката, две- три бири с мача. С това можем да се справим. Но с наливане по всяко време, шофиране в пияно състояние – това са белези на нещо далеч по- сериозно и дори - животозастрашаващо. С наркотиците е същото. Мярката там поне е по- отчетлива, зависимостта е по- различима. Ако не искаме скоро сами да ходим за алкохол до магазина по среднощ или рано сутрин, да станем дилър на любимия – трябва навреме да се отрезвим.

Страст или нещо повече. Без страст и редовен, вълнуващ секс, всяка връзка е обречена, физическото привличане е повече от критерий за една връзка. Но има моменти, когато страстта и либидото надделяват над здравия разум. Е, за някои може да звучи безобидно, но отдавна се говори за сексохолици. При тях мисълта и желанието за секс не могат да бъдат овладяни. Желанието е винаги, по всяко време, на всяко място, без съобразяване желанията на другия - а това лесно може да премине в насилие. Изнасилването не е само "улично" престъпление, то може да става и зад затворената врата на дома ни. Ако попаднем на такъв мъж, трябва да знаем, че това е болестно състояние, което не може да бъде излекувано без специализирана помощ. Не е просто повишено либидо.

Но ако тези крайности по някакъв начин не са толкова страшни за нас, както според околните, които ни съветват постоянно - "Отърви се от него!" ? Точно тук е разковничето на проблема:

Дали в нас няма онзи катализатор, който променя хода на връзката в тъмната страна на отношенията. И дали не става въпрос за някакъв изкривен мазохизъм. Казват, че в насилието участват двама - този, който го упражнява и този, който го позволява. Ниската самооценка и самочувствие ни карат понякога да снижаваме и критериите си за партньор, променя обективността ни. Ако имаме драматично минало, което ни прави жертви в собствените си очи, нима не се поставяме самите ние на пътя на самоунищожението, без някой особено да има заслуги.

Понякога е много трудно да "прогледнем" и да избягаме навреме от капана, понякога ни се струва, че не можем. Но никога не бива да забравяме, че сами сме автори на живота си и, особено като родители, носим отговорност пред децата си. Затова да не спираме да търсим хората, които ни карат да се чувстваме добри и ценни. И то – по един искрен начин, а не с клопки и скрити мотиви. Любовта трябва да извисява, да прави света и душите ни по- красиви и добри. Така че, ако тези, които са ни обичали преди да срещнем тази унищожителна любов постоянно ни съветват, ако нещо в нас ни подсказва, че „това не води до добро”, да не се колебаем да го спрем навреме. Всички заслужаваме да бъдем щастливи и да бъдем с хора, които изваждат най- доброто от нас.