Живот сам или в семейство?
Изпрати
Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт. Това е начинът на живот за 31 процента от сънародниците ни. За десет години техният дял е нараснал с 8,1 на сто. Да си сам или в семейство? Личен избор ли е това или ситуация, в която попадаш, без да си я искал? Животът предлага какво ли не, ти влияеш само донякъде на хода на събитията и винаги не съвсем. Затова и е толкова популярна максимата „Никога не казвай “никога“ - тъкмо тогава житейската ирония се проявява с най-голяма сила.
Много и все повече са самотните възрастни хора, особено по селата и из обезлюдяващите се райони . Тенденцията е знак за разпад на патриархалния модел „всички заедно на едно място“. Все по-често и самият възрастен човек предпочита живот сам, в собствения му дом, с непроменени от десетилетия навици, отколкото нова обстановка, съобразяване с другите, слугуване на младите или пък алтернативата да е вечно пречещият у дома.
Животът сам може и трябва, но у нас доста по-рядко, да е част от порастването на младия човек, етап по пътя му към самостоятелност и търсене на себе си. При нашите условия най-често младежите заживяват сами, когато отидат да учат в друг град, предимно като студенти. Сингъл битието учи на много уж дребни неща, но ако не си попадал в ситуация, не знаеш как стават. Научава те сам да се грижиш за себе си и малкото ти домакинство – да пазаруваш, да поддържаш хигиена и приготвяш храна. Научава те да управляваш така бюджета си, че парите винаги да стигат, да си организираш работното и свободното време. Дисциплинира и те прави отговорен – на първо време за себе си, но как после да си отговорен за деца и семейство, ако не си научил първите букви от азбуката на самостоятелността. В зряла възраст животът сам вече е осъзнат личен избор, друг път е стечение на обстоятелствата след развод или загуба на близките.
Да живееш сам не означава да си самотен, е често повтаряна мантра. Дава се за пример, че и в многолюдно семейство може се чувстваш толкова самотен, колкото Робинзон на неговия остров. Действително чувството за самота е вътрешно състояние, което зависи донякъде от външни обстоятелства, но най-много от нас. Има хора родени самотници, все се дърпат от другите, ала са и нещастни от това. На други им харесва да са леко привстрани и така се чувстват прекрасно.Трети не могат и миг да не са в навалицата.
Както всяко нещо, и да живееш сам, и да си заобиколен с други хора си има своите предимства и недостатъци.
В семейство:
Предимства: Очаква се, че получаваш близост, подкрепа, обич и разбиране. Това е идеалният вариант. Но семейният живот не винаги и не само е това.
Недостатъци: Семейните ценности се приемат за нещо априори, но не са изключени и негативи – липса на лично пространство, прекомерно съобразяване с останалите. Затова семейството може и да дотежава понякога. То върви с компромиси, с лишения заради другите и въобще жертви от всякакъв род. Тук-таме е гарнирано с някоя напрегната ситуация или скандалче. Не можеш да ходиш, където си искаш и да правиш каквото ти хрумне, без да те е грижа за останалите. Затова и мнозина изведнъж се провикват: Искам си свободата!
Живот сам:
Предимства: Свободен си, независим, здравословният егоизъм е в апогей. Не ти пука дали и кога ще се прибереш, ала не ти ли се иска понякога някой да се интересува от теб – добре ли си, здрав ли си; да ти звънне и да ти каже, че те чака? Иначе пък домашното пространство е изцяло твое, никой не ти мести нещата – намираш ги, както си ги оставил. Никой не ти цапа и разтурва, не ти рови из хладилника и не яде храната.
Недостатъци: Те са всичко противоположно на голямата свобода - няма кой да те гушне, да се смее с теб, да му разкажеш как мина денят ти и какво смяташ да правиш утре или да изкоментирате заедно новините по телевизията. Само за себе си е трудно да се накараш да сготвиш, сухоежбината преобладава.
Няма да повтарям баналното, че човек е социално същество. И без това живеем много социално – работа, служебни контакти, градската шумотевица. На един му тежи тишината у дома като смазващ го каменен блок, друг копнее за малко спокойствие сред крясъците на децата и сноването на много хора из тясната панелка. Както казват – пълно щастие няма. Или да приемем живота, който имаме, или да го променим така, че да го харесваме, са двата житейски избора, които винаги стоят пред нас. А и да не забравяме – ако днес е така, утре може да е иначе. Нищо не е окончателно и неизменно. |
Виж още статии за: Семейството ·
Коментари
2017-01-03 #1 Иве Браво за статията! Много добре казано и самата истина!!!
Виж още статии за: Семейството ·
|
|
Неделя 3 Ноември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Как едно куче спаси живота на дете, болно от диабет
Героите на тази история са Люк и Джедай, но не става дума за "Междузвездни войни". Макар в нощта на 8...
Край с оплакването веднъж завинаги!
Не са малко хората, които хленчат твърде често. Обикновено винаги те са прецаканите, винаги на тях не...
Да опазим момичетата от ранна сексуализация
Съзряването на децата започва все по-рано. Пубертетът се измества все по-напред - с няколко месеца от...
Голямото семейство и малките ми ритуали сутрин
Имам четиричленно семейство. Всеки е с различен график и има различни изисквания сутрин. Малката не иска...
Глобална седмица на ООН за безопасност на пътя - 4-11 май 2015 г.
Седмицата 4-11 май е обявена от ООН за Глобална седмица за безопасност на пътищата, като тази е третата...
Защо си вдигаме скандали - II
Как да избягваме тези ситуации?
Научете се да предвиждате задаващия се скандал. Дори и най-заплетеният...
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите
Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Границите на вниманието към децата
Почти всеки родител се старае да е повече време с детето си (до колкото обстоятелствата му позволяват),...
Романтичната вечеря
Независимо, дали предстои Св. Валентин, или годишнина от сватбата ви. Дали искате да привлечете нов мъж...
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел?
След месеци, след години... любовта се засилва, избухва, изгаря, приятелството се задълбочава, навиците...
Изгубени в превода - II
Тя иска желанията й да бъдат предугаждани/ Той реагира само на конкретни молби
За жената любовта се...
Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
Помощ, изневеряват ми!
Ако току-що сте разбрали, че любимият ви изневерява вероятно ушите ви бучат и не сте в състояние да мислите....
Можем ли да обичаме твърде много и какви са последствията от това?
Прието е вярването, че няма как да обичаме "твърде много", но в действителност това не е съвсем...
|