"Бебешки" пубертет

Може да ви разсмее това понятие, „Бебешки пубертет”, но това само означава, че просто не сте се сблъскали все още с него. Защото, ако вашето дете в момента го преживява, никак няма да ви е смешно. А може би с този термин ще си обясните: „Какво му става на това дете?!”

Ако сте родител на детенце на около година и половина, близо две, то убедена съм, детето ви е послушно и добричко. То ви следва безропотно, оставя се вие да дирижирате ежедневието му. Все пак е едно пораснало бебе, което още има постоянна нужда от вас. Изведнъж обаче поведението му се променя. Всъщност понятието „пубертет” е много точно, защото касае промени в емоционалното и психическото развитие на детето, наподобяващи същинския пубертет. Разбира се, физическите ги няма на този етап. Вашето послушно ангелче става истинско зверче. Вие просто не можете да го познаете и не знаете как да реагирате, защото по всичко личи, че нещо ново се случва, нещо, което не зависи от вас.

Какво става с двегодишното дете, преминаващо тази фаза?

За пръв път то осъзнава, че е индивид и има свое място в света. Доскоро изцяло зависещо от вас, грижите ви, то заявява, че също има право на мнение за себе си. Психически се случва първото отделяне на детето от личността на мама и то прави своите плахи или не толкова плахи опити да открие себе си сред другите. Да се наложи, да ръководи и да се грижи само за себе си. Тази фаза е преминаването от бебе към дете и под някаква форма трябва да се случи на всички. Някои я преживяват по- бурно, други са по- тихи, но това не означава, че в тишината не се случват промени.

Какво е поведението на бебе в пубертет?

Тръшкането - театър за широката публика. Влизате на покупки в магазина, детето е в пазарската количка. Но то вече познава някои опаковани изкушения и ги иска на всяка цена. След отказа ви, започва рев, тръшкане по земята евентуално, крясъци. До вчера играло си на килима с кубчета, то ви засрамва пред непознати на не едно и две публични места. Да, това е същото ваше дете, но то има своя воля. Не иска и да слуша дори проповеди за вреди храни и ГМО, не иска да бъде залъгвано - то иска всичко веднага.

Нови хоризонти - самостоятелността. Доскоро сте обличали детето като бебе, то е стояло едва ли не като кукла. Но днес то иска само да си обува чорапите, посяга към лъжицата, опитва да си сложи само шапката. Нали е голямо! Не дава да го направите набързо вместо него, не дава и да помогнете, нито да покажете. Но все още фината моторика не е достатъчно развита и то изобщо не успява да надене тесния ластичен чорап около пухкавото си краче или да вкара лъжичката в устата. Ядосва се, разплаква се, хвърля дрехи и прибори. А вие излизате виновна накрая, че сте го оставили да се изцапа.

Послушен или непослушен, това е въпросът. Детето ви не просто отказва да се подчини, нещо повече, то открито ви предизвиква в ситуации, в които от него се очаква да направи едно или друго. Сяда на тротоара, вие го подканяте да стане и то казва: „Няма пък!”. Представете си това неподчинение на всяка крачка от общия ви ден. То иска да покаже, че не е безволево същество, а човек, с който трябва вече да се съобразявате. И както е „големият пубертет”, то иска да изпита границите ви. Прави всичко това съвсем умишлено.

Малкият тиранин е на власт. Капризи и честа смяна на настроенията. Нерешителност и изблици на гняв. Апатия или неочакван плач – всичко е възможно. Детето командва всички у дома с неочакваното си поведение и тирания. Иска сок, не, вече не иска, но иска вода. Но не от тази чаша, а от пластмасовата. И така до безкрай. В дъното на това поведение се крие истинска драма. То наистина не знае какво иска, но всяко ново предложение го изнервя още повече.

Как да реагираме при подобно поведение?

Трябва да знаем две неща – то е нормално и не е осъзнато нарочно, а е опит да се разграничи от вас и да порасне в едно тригодишни уравновесено дете. Колкото и да не ви се вярва, точно това ще се случи, само ако внимавате за:

Вашето търпение. Да, това е ключово в случая. Приемете тази фаза спокойно, защото тя ще определи цялото ранно детство. Предвиждайте повече време и за най- баналните ритуали, какъвто е обуването на обувките. Бройте до десет преди да избухнете, защото през цялото време сте на косъм, нали и ние сме хора в крайна сметка.

Вашето разбиране към него. Говорете, обяснявайте, но не се страхувайте от крайни мерки или какво ще кажат хората. Специално за тръшкането – ако няма изгледи то да се вразуми, както е на пода на магазина, спокойно го вдигнете на ръце, зарежете покупки и всичко и го изнесете навън, където вместо да се карате, го разсейте. Ако не отдавате чак такова внимание на това предизвикателство, то рано или късно ще му омръзне. Но не спирайте да определяте правилата.

Пазете авторитета си и този на другите членове на семейството. Това, че детето ви изпитва постоянно, трябва да ви държи нащрек. Много често разглезването става точно тогава, а не при носенето на бебето на ръце, както сигурно често са ви убеждавали. Бъдете твърди в забраните, последователни в изпълнението. Нека не пренебрегваме чуждите забрани, но е добре да съгласуваме поведението си, когато детето не присъства. Особено важно е това да направим с таткото или бабите и дядовците. Което единият забранява, не бива другият да позволява, иначе всичко се срива.

Собственото си разбиране за възпитание. Това е най- трудната част. Много родители са твърде авторитарни. Властта, с която разполагат, ги заслепява и те не отдават свободи и възможности детето да трупа опит, дори да се нарани или ядоса, разплаче. Ние не сме генерали на войници, а любящи родители и трябва да се отнасяме с повече нежност към децата си. Нека то расте волево, но не разглезено. Да има самочувствие, че може и да усеща доверието ви.

С повече търпение, разбиране и любов се преодолява всяка криза, на всяка възраст, особено бебешкия пубертет. Възпитанието не е лесна или шеговита работа, трябва да го осъзнаваме на всяка крачка, особено в първите ни и затова - най- важните. Нека позволим на нашето довчерашно бебе да стане дете, с което да се гордеем. Ще положим основи за по- нататъшни успехи като родители.