Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?

Има някакво разпространено мнение, че малките деца не разбират от изкуство. Че културните мероприятия не са тях - ще скучаят, ще се затичат и ще вдигат шум, а с това силно ще ни изложат. На тях се полагат най-много някой филм, цирк, концерт на площада или в малкото останали куклени театри и пътуващи трупи - някоя постановка за деца. Вярно, че на едно 4-годишно дете "Набуко" или "Жизел" ще му дойдат в повече, както и едва ли ще разбере постмодернистичната живопис. Но мисля, че всеки родител, който познава детето си, знае кое културно мерпориятие би било подходящо за него възраст, темперамент, интереси.

Да придобиват децата навици и поведение на зрители, на ценители на изкуството, културата в по-общ план, ние, възрастните, трябва да ги доближим до този свят, да позволяваме децата да взаимодействат, да могат да говорят и мислят за това, което са видели и почувствали.

Не са само навиците и "културното поведение". Така помагаме на децата да развиват социалната си и емоционална интелигентност, да се научат да се изразяват и интегрират в различна среда. Иначе казано, водейки детето на изложба или на музей, то не е кукла, някакъв багаж, а участник в цялото преживяване. На него трябва да му е позволено да се движи, да задава въпроси, да коментира.

Децата намират там и нови приятели, среда. Те могат да се вдъхновят на свой ред, да намерят своите интереси, талант, призвание. Те свикват как да се държат в галерия, на концерт, на театър от съвсем малки и това не е "дресировка", а полезно социално умение.

Съвети за най-малките

Подходящи мероприятия: куклен театър, цирк, концерт с интеракция с публиката, фокусно шоу, игри с водещ, работилнички.

Най-малките обичат играта, тичането, викането, музиката и свободното за движение пространство. Като зрители пък са грабнати от забавното, увлкателното, приказките. Игрите и задачите, които изискват тяхното участие. А най-любимото би било, ако се поощряват и с награда.

Най-малките не обичат местата, в които постоянно им забраняваме, шъткаме им, където движенията им са ограничени. Местата, в които трябва да се пази тишина. Може да ни се иска да вземем дете на 5 години на изложба и то да издържи 15 минути, защото е интересно ново място, но ако започне да се отегчава, по-добре да си тръгнем скоро.

Обяснявайте на детето къде отивате и какво се прави там, какво ще се случи. Заредете го с очакване, но и с очаквания към това как трябва да се държи.

Съобразявайте се с детето, а не със себе си. Ако то започне да дивее, по-добре си тръгнете, отколкото да го насилвате.

Вземете нещо дребно за хапване и вода. Не е любезно да се яде по време на театър, разбира се, но децата после зверси огладняват.

Похвалете го за доброто държание, а след това го заведете на място, където да се наиграе свободно.


По-големите деца

Децата в училищна възраст също обичат горните забавления, но при тях се включва и образователният елемент, навиците за общуване с по-големите хора, по-свообдно може да се търси обратната връзка. Кино, изложба, музей, концерт, в който се пази тишина, дори някои оперни и балетни спектакли.

По-големите деца трябва да бъдат приемани като мислещи същества, да не ги подценяваме, да не ги прекъсваме, когато говорят с възрастни, да им показваме дискретно какво се прави в антракт, кога се ръкопляска и кога не - дребните детайли, изграждащи културното поведение.

Трябва да поощряваме децата да изразяват мнението си, каквото и да е, стига да го правят по уважителен и аргументиран начин. Или поне да се опитват да намират думи, да им помагаме да вербализират мислите и емоциите си, особено за емоционално концентрираните театър, опера и балет.

По-големите деца трябва да се научат, че има етикет на срещите с изкуството. Че не е много оригинално и бунтарско, а по-скоро снобско да отидеш с дънки на опера. Те могат да решат, че операта не е тяхното нещо, но докато са там, етикетът трябва да се спазва. Това внася различност на преживяването, едно не-битово, не-ежедневно усещане. Може и формално да е, чрез дрехите, но от уважение би трябвало да спазват кода.

Децата разбират от изкуство. Артистите, които работят с детска публика или имат наблюдения върху двата вида публика, веднага ще кажат, че децата са най-искрените и неподправени зрители. Че те реагират с цялото си сърце, неспособни да лицемерничат и да лъжат. Воденето на театър, кино, балет, музей не само е подходящо, но и задължително за децата. Културата се възпитава, любовта към изкуството се развива от самото раждане. Независимо дали е рисунки с тебешири, или "Лешникотрошачката" - изкуството облагородява човек, изважда го от бита и баналността, помага му да се вглежда безстрашно в себе си. А липсата на зрители, ценители се забелязва повече от болезнено. Направо е разрушително и последствията се виждат, където и да се обърнем.