Принципна е, чака принца

Мечтата на всяко момиче е да дочака своя принц. Дали на бял кон, бял мерцедес, или с вече побеляла коса, тя мечтае да го срещне.

Обикновено сме свикнали да следваме някакви правила за поведение, приети и добре настанили се в обществото, в семейството ни, в ума ни. Човешкият свят е така изграден, че непременно да следва принципи и закони, инак цялата му центробежност и стабилност е заплашена да лъкатуши и да се разпадне. Така е и в отношенията ни. С близките в семейството, с приятелите, с колегите и шефа в офиса, в отношенията с партньорa ни. Знаем, че, за да е стабилно едно семейството и да има разбирателството между членовете в него, е добре да се правят компромиси, да се изслушваме и да сме честни. На работното място правилата са общо взето същите, но там се спазва определена дистанция, етикет и правилa.

Разбира се, няма как да не се придържаме към някакъв установен ред в социума, ала когато заговорим за поведение в една двойка, често пъти правим грешката да изхождаме именно от наложеното, щампованото и маркирано с дебело, че „така правят всички”. Взаимоотношенията в една двойка могат да бъдат най-разнородни. Обикновено, когато създаваме връзка, възлагаме негласни очаквания към партньора си, за които той дори и не подозира. А именно, встъпваме в една връзка, като очакваме от половинката си да се държи по определен според нашите виждания начини, да проявява поведение типично за нашите разбирания и да откликва на емоциите и желанията пак според това, което сами сме решили, че е редно. Всяка личност носи в себе си основните нагласи и ценности на семейството, от което произлиза, и ги пренася в новото семейство, което изгражда, в съпружеските и партньорските отношения, в отношенията с децата. И много често там се появява камъкът, който преобръща каручката ни.

Женската половина от човечеството, е така шлифрована, че в нея е заложен инстинктът за гнездене, дом, грижа, любов, топлина, емоционална наситеност. Мъжът сканира своят обект на принципа на ловеца, който се стреми да отстреля най-доброто сред дивото в гората, да го задържи, и то да е носител на неговата наследственост. Като цяло и мъжът и жената искат най-доброто. Мислейки, че сме го намерили и сме затворили цикълът на този кръговрат в живота като сме постигнали завършеност с поне едно дете, работа и сгодни приятели, телата, душите и умовете ни се отпускат. Голямото търсене на принца и принцесата от приказния свят сякаш вече е приключило. Отпускаме се в креслото на ежедневието и в един момент просветлението ни озарява подобно на Буда, седящ под своето смокиново дърво. А именно, това, че не всичко, което е прието, казано и поощрявано във вековната история за партньорските отношение е аксиома, която сляпо трябва да следваме и приемаме.



Дали принцът и принцесата реално съществуват? Особено когато ги сравняваме със съседката/съседа, с близките си приятели и техните отношения. Установяваме, че нещата с принцесата и принца могат да се изпарят яко дим, защото не сме по стандартите на семейство Димитрови или обратно, те не се напъхват в нашият калъп. Там мъжът е като модел от рекламата на цигари, леко небрежна прическа, набола брада, риза и навити ръкави до лактите. Мечтател и някак стоящ в страни от цялата картина на семейното огнище. Дори често можем да го засечем в приятелска компания на по бира, докато неговата принцеса върти манджи вкъщи с едната ръка, с другата ръка отваря бурканче с бебешко пюре и се опитва да го поднесе на невръстното им дете. И веднага предразсъдъците започват зловещо да почукват на вратата на съзнателното ни възпитание: "Ама как може така", "Това на нищо не прилича", "Aз това не бих го търпяла", "Заслужила си го е". Само че не знаем какво стои зад всичко това. Ние виждаме едно, а за това семейство и тази двойка нещата може да са абсолютно нормални. Да възприемат действията си по коренно различен начин от нашия, да са сключили собствен вътрешно семеен, между партньорски пакт. И в крайна сметка за тях всичко е наред. Можем да си представим и мъжът/татко мечта. Всеотдаен, мил, безкрайно грижовен, галантен, просто божествен. Любимата му жена е възнасяна и носена на ръце, поднасяна и е закуска сутрин в леглото, докато тя се изтяга като мързелив котарак в меките постели. Тук или ще завидим на пейзажа, или ще го омаскарим с думите: „Женчо! Яхнала го е здраво и го върти на пръста си”, „Има нещо гнило в тази идилия.”

И така, можем да продължаваме до безкрай с колоритните взаимоотношения между двама души, открили и все още откриващи своите принц и принцеса. Когато говорим за емоционални и лични отношения в една двойка или семейство, системата на правила е толкова различна и индивидуална, колкото са различни хората помежду си. Ако залагаме на принципи, ако се мислим за принцеси, може би ще останем да живеем в света на приказките, в света на илюзиите.

И за да не убия романтиката напълно, защото и аз съм жена, мисля, че принцът и принцесата са достойни за уважение, ако сме наблюдателни и все пак ги срещнем. И ако съжаляваме, че не сме се сдобили с принца на мечтите ни или пък с идеалната принцеса, същността им се крие в неповторимия начин, по който сме обичани от любимия човек. Дали ще ни го покаже с букет от 777 рози на верандата в хотел във Венеция, или пък ще се върне след работа и ще изпием по чаша вино, прегърнати в емоциите си от деня, или дори ще помълчим в тъмнината.

Верните отговори са само в нас. Нито в съседите отляво, нито в тези отдясно, е това, което търсим или смятаме, че ни липсва.