Съседите – повече от приятели
 Изпрати
Да си съсед е нещо повече от това да си врата до врата с някого, да делите разноски по входа на блоковото пространство, или да се разминавате безмълвно в коридора. Често вие знаете за съседите си неща, които остават скрити за останалите и дори без да искате, ставате съпричастни към живота им – чувате ги как се карат, как правят любов или се веселят. Знаете кога излизат и кога се прибират, с кого се срещат, дори какъв парфюм използват... Понякога научавате неща, които нито сте искали, нито сте очаквали да узнаете за тях... И със сигурност, си имате поне една „странна птица”, която остава загадка за всички обитатели и едновременно ви вдъхва страх и любопитство.
Нанасянето в ново жилище – повод за запознанства. Дори да не възнамерявате да поддържате близки отношения с хората в апартаментите до вашия, учтивостта повелява да се запознаете с тях и да им се представите още щом се нанесете като новодомци, а след това да им се усмихвате и да ги поздравявате, когато ги засечете. Така изисква етикетът на добрите човешки взаимоотношения. Но понякога те надхвърлят доброто възпитание и се раждат ценни приятелства, а дори и любов... между съседи. Доколко това е разумна идея е друг въпрос, но е факт, че се случва и то по-често, отколкото си мислим. Каквито и да са намеренията ви, е добра идея да знаете с кого съжителствате.
Не с всички обаче ще се сближите. Ако сте дружелюбни и приятелски настроени към съседите си, една част вероятно ще ви отвърне със същото, но друга ще ви даде да разберете, че не желае да има нищо общо с вас. Не е и нужно. Подобно на всяка друга група и тази на обитателите на една сграда има своите различия, и с едни хора ще ви е лесно и приятно да общувате, с други – не. Едни ще ви приемат, други ще ви обсъждат, трети ще ви подминават, четвърти и пети ще са най-добрите ви приятели... с времето ще разберете кой какъв е и ще прецените какво място да му отредите.
Съседите знаят всичко. Дори и някой от съседите ви да е необщителен, имайте предвид, че е достатъчно близо до вас, за да знае каквото го интересува. Затова избягвайте да се карате с обитателите на входа си, и най-вече с онези, които ви се струват по-конфликтни. С тях най-добре се дръжте възпитано, но на разстояние. Каквото и да се случва, не забравяйте, че особено ако сте собственици на жилището, сигурно ще ви се наложи дълги години да се срещате със съседите си и едва ли ще искате да сте във война с тях или да гледате намръщени физиономии. Затова в никакъв случай не си създавайте в тяхно лице врагове. Напротив – търсете съюзници. Някой ден това може да се окаже решаващо, ако вкъщи има пожар, разболеете се или ви се наложи да потърсите помощ... от най-близката врата до дома ви.
Бъдете добри съседи, като спазвате правилата за живот с останалите, като се съобразявате кога и доколко вдигате шум, предупреждавайте, ако у вас ще има парти, почерпете ги, извинете се и благодарете за разбирането. Помогнете на старицата от съседния апартамент да занесе покупките си. Присъствайте редовно на организираните събрания, давайте предложения, проявявайте инициатива. Не се крийте, когато другите почистват отвън. Грижете се не само за чистотата на собствения си дом, но и за добрия облик на входа, като не изхвърляте боклуци или помогнете за почистването му. Не оставяйте другите да почистват след вас, защото никой не ви е длъжен. Изобщо, живейте със съзнанието, че не сте сами в блока и че взаимно трябва да се уважавате. Оттам нататък решавате дали да направите следващата стъпка и да завържете искрени приятелства с хората около вашия апартамент. Не бързайте да го изключите като вариант, защото си има много предимства.
Врата до врата. На първо място да имаш приятел „под ръка” си е голямо удобство. Можеш буквално да отидеш по чехли у тях, за да си побъбрите, да изпиете заедно по кафе, да излезете на разходка с децата или с домашните любимци, да си напазарувате, или просто да си правите компания без специални приготовления, ако не ви се излиза никъде. Пред тях можете да се покажете каквито сте, в домашния си вид, защото и без това са ви виждали милион пъти (или поне част от тях). Всичко това създава една непринудена атмосфера, в която да бъдете каквито сте и ви дава възможност ако живеете сами, да не се чувствате самотни, а да се радвате, че приятелите ви винаги са някъде наоколо. И ви дели една нищо и никаква си стена...
|
|
|
|
Неделя 9 Август 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Правилно ли се развива моето дете
Един от първите въпроси, които задават роднини и приятели при появата на бебе, е „Колко тежи?”. Интересът...
  Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се...
 Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример
Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
 Добрият събеседник
Какъв е той?
Добрият събеседник ще създаде в нас чувството, че сме единствени на света. Пламенният жар,...
 Скритите опасности на споделянето в социалните мрежи
Темата за и против социалните мрежи сякаш отдавна не стои вече на дневен ред. Очевидно, че всеки е направил...
1 6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
  Естествено раждане или секцио
Да започнем с нещата, такива каквито трябва да бъдат, а не такива, каквито са – решението дали да родим...
  Обича ме, не ме обича
Вечният въпрос всъщност е този - "Oбича ли ме или не ме обича?" И, ако понякога няма как да не знаем...
  Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
  Жертва сте на слухове?
Безспорно слуховете са най-старото информационно средство в света и независимо дали ни харесва или не,...
1  Защо след 35-те ни години е трудно да се сприятеляваме?
Изследване, публикувано в The Royal Society, показва, че пикът на новите приятелства, нашата най-голяма...
  Творчеството – това, което ни прави щастливи
Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи...
|